Определение № 1534 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. София, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000501622 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ответника – „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, чрез адв. Х. срещу разпореждане № 9986 от 22.04.2024., по гр.д. № 20221100110308 по описа на Софийски градски съд, гр. о., I - 28 състав, в частта, с която е отхвърлено искането му за допълване в частта за разноските на разпореждане № 2081 от 25.01.2024г., гр.д. № 20221100110308 по описа на СГС за прекратяване на производството по въззивната жалба на С. П. за сумата над 600 лева с ДДС до 1 838 лева с включен ДДС.

Частният жалбоподател/ответникът - „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД счита, че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение противоречал на чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата/ЗА/. На следващо място твърди, че липсвали конкретни мотиви за липса на правна и фактическа сложност на изготвения отговор на въззивната жалба. Според частния жалбоподател, решение по дело С – 438/22 на СЕС, не обявявало неприложимост на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, а само задължение на съда да изследва нейното противоречие с чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. На последно място твърди, че при липсата на обективни параметри, именно ставките в Наредбата следва да бъдат ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер за адвокатското възнаграждение. Моли да бъде назначена експертиза, която да извърши проверка в НАП и/или в счетоводните книги на десетте найголеми адвокатски кантори в страната и да даде заключение за ставките на ценообразуването на предоставените правни услуги. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи искането му за присъждане на разноски за прекратеното производство в пълен размер от 1 838 лева с ДДС.

Не претендира разноски за производството по частната жалба.

1

Насрещната страна по частната жалба/ищецът – С. В. П. е подала в срок писмен отговор чрез адв. А.. Счита, че частната жалба е неоснователна. Твърди, че ответникът е депозирал отговор срещу въззивната жалба на 19.01.2024г. и не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Въззивната жалба е оттеглена на 22.01.2024г. и на 25.01.2024г. СГС е прекратил производството по нея. На 22.01.2022г. е издадена фактура № 622/22.01.2024г. за извършени разходи при вече приключило първоинстанционно производство. В платежното от 25.01.2024г. като основание за плащане бил посочен договор за правна помощ. Това означавало, че към момента на подаване на отговор на въззивната жалба не са били договорени и извършени разходи за изготвяне на отговор на въззивната жалба. Според ищеца, СГС правилно е уважил възражението му за прекомерност като е приел, че Наредба № 1 ограничава конкуренцията и вложените усилия за изготвяне на отговор на въззивната жалба не се отличавали с правна и фактическа сложност. В този смисъл е и определение № 50004 от 29.02.2024г. по ч.гр.д. 4028/2021г. по описа на ВКС, ІV гр.о. На следващо място твърди, че застрахователят щял да се обогати с начисленото ДДС в размер на 20 % за сумата от 306,33 лева. Счита за неоснователно доказателственото искане направено в частната жалба. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за производството по частната жалба по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С разпореждане № 2081 от 25.01.2024г., гр.д. № 308/2022г. по описа на СГС, поради оттегляне на въззивната жалба от ищеца е прекратено производството по нея. С тази въззивна жалба е обжалвано решението на СГС, в частта, с която са отхвърлени обективно и кумулативно съединените исковете на С. П. срещу застрахователя – за неимуществени вреди за сумата над 85 000 лева до 100 000 лева и за имуществени вреди за сумата над 17 156,23 лева до 20 404,77 лева. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила на 01.03.2024г. Ответникът/частният жалбоподател е подал в срок молба за допълване в частта за разноските на прекратителното разпореждане, препис от която е връчен на ищеца, който е подал в срок писмен отговор и е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение.

За да остави без уважение исканото за сумата над 600 лева до 1 838 лева, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 е основателно, тъй като националният съд е длъжен да приложи решение № С – 438/22 на СЕС. Приел, че в депозирания отговор на въззивната жалба се коментирали единствено установените от КСМАТЕ обстоятелства и възразил срещу завишения размер на присъденото обезщетение. Поради липсата на доказателствени искания във въззивната жалба, по които да се е наложило ответникът да взема становище, както и поради липсата на фактическа и правна сложност на спора, дължимият размер на адвокатско възнаграждение бил 600 лева с ДДС и е неоснователно искането за горницата над тази сума до 1 838 лева.

2

Видно от договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024г., фактура № 622/22.01.2024г. и платежно нареждане за банков превод, се установява, че ответникът е договорил и заплатил по банков път на адв. Х., сумата от 1 838 лева с ДДС.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 04.06.2024г., се установява, че ищецът се представлява безплатно от адв. А., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Неоснователно е доказателственото искане в частната жалба за назначаване на експертиза, която да извърши проверка в НАП и/или в счетоводните книги на десетте най-големи адвокатски кантори в страната и да даде заключение за ставките на ценообразуването на предоставените правни услуги.

Всеки адвокат е свободен сам да определя размера на собственото си възнаграждение за положения от него труд по конкретен правен спор, чрез неговото предварително уговаряне с клиента ангажирал да го консултира или защитава пред съда. Никога договореното и заплатено възнаграждение от други адвокати по други сходни правни спорове, не могат послужат за база за определяне на действителната правна и фактическа сложност по конкретно дело, което е единствената релевантна предпоставка за извършваната от съда преценка за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно доказателственото искане е неотносимо за настоящия правен спор и следва да се отхвърли, на основание чл.

159, ал. 1, пр. първо ГПК.

Неснователно е възражението на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви за фактическата и правна сложност на правния спор по оттеглената въззивна жалба, респективно отговора на въззивната жалба подаден от ответника.

Излагането на правни доводи в отговора на въззивната жалба, които са преразказ на мотивите изложени от съда в обжалваното решение в отхвърлителната му част, обосноваващи извод за неоснователност на исковите претенции за неимуществени вреди за сумата над 85 000 лева и за имуществени вреди за сумата над 17 156,23 лева, не могат да обосноват правна и фактическа сложност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Още повече, че по делото няма спор по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и няма нови правни доводи в отговора на въззивната жалба, които вече да не са били предмет на делото в първоинстанционното производство.

Неоснователно е твърдението в частната жалба, че обжалваното разпореждане противоречало на решение на СЕС от 25.01.2024г.

В процесната хипотеза приложение следва да намери т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС, което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, на основание чл. 633 от ГПК. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закон за адвокатурата вр. с чл. 9 и чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. и няма ограничение да намали адвокатското възнаграждение и под предвидения минимален размер.

3

Неправилно първоинстанционният съд използва различни критерии за определяне на прекомерност при фактическа и правна сложност на предмета на делото.

При обективно и кумулативно съединени искове за всеки един от тях се дължи адвокатско възнаграждение, което се определя от сбора от цената на исковете, изчислена по реда на чл.

68 от ГПК. В процесния случай, цената на обжалваемият интерес от исковете предмет на въззивната жалба, респективно отговора на въззивната жалба е в общ размер на 18 248,54/15 000 + 3 248,54/ лева. Винаги, когато се произнася по искане на страна по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да съобрази размерът на адвокатското възнаграждение на страната правеща възражение за прекомерност на противната страна. Според настоящия съдебен състав, договорено и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 531,67 лева не е прекомерно, тъй като същото е в почти идентичен размер на реципрочното адвокатско възнаграждение определено от СГС по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за ищеца в размер на 8 031,49 лева/7,86 % от 102 156,23 лева/. При преценката за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, не може да бъде обоснован извод, че размерът на адвокатското възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство следва да са различни и да се определят по някакви други критерии.

Неоснователно е възражението на насрещната страна по частната жалба, че застрахователят щял да се обогати с начисленото ДДС в размер на 20 % за сумата от 306,33 лева.

Правната уредба на ЗДДС е императивна и веднъж начислено ДДС върху цената на предоставената услуга от данъчно задължено лице, възниква задължението за нейното внасяне по сметка на НАП. В процесния случай задължението за това начислено ДДС е за сметка на ищеца, който е станал повод за извършения разход от застрахователя за адв. възнаграждение с включен ДДС.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че ответникът е депозирал отговор срещу въззивнат жалба на 19.01.2024г. и не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Задължението за представяне на списък за разноските е до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая, производството е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба и ответникът няма задължение да представя списък за разноските с отговора на въззивната жалба.

Неоснователни са твърденията на ищеца, че пълномощното, договора за правна защита и фактурата са издадени след като ответникът се е запознал в информационната система за електронно правосъдие, че въззивната жалба е оттеглена на 22.01.2024г. както и че към момента на подаване на отговор на въззивната жалба не са били договорени и извършени разходи за изготвяне на отговор на въззивната жалба.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ответникът има право на разноски в това производство, когато същите са сторени за извършени процесуални действия преди постановяването на определението за неговото прекратяване, когато същите са реално договорени, издадена е фактура за начислено ДДС и са заплатени по банков път.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 9986 от 22.04.2024., по гр.д. № 20221100110308 по описа на Софийски градски съд, гр. о., I - 28 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, ЕИК 121265177 за допълване в частта за разноските на разпореждане № 2081 от 25.01.2024г., гр.д. № 20221100110308 по описа на СГС за прекратяване на производството по въззивната жалба на С. П. за сумата над 600 лева с включен ДДС до 1 838 лева с ДДС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: