Решение № 359 от 31.12.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Козлодуй, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440101297 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, в качеството му на пълномощник на В. В. Ф., ЕГН: **********, с постоянен адрес: Регион Враца, ... против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет В.а Димитрова, Д. В.а Николова, иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1365.53 лева, недължимо заплатена по недействителен Договор № 1000513 за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2021г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на искова молба до момента на изплащане на сумата.Претендират се разноски.

В исковата молба ищецът излага доводи, че сключеният между "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 200599406, в качеството на Кредитор и ищеца В. В. Ф., ЕГН: **********, в качеството на Кредитополучател, Договор № 1000513 за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2021г., е нищожен /недействителен/ поради неспазване и нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 и ал.2, чл.19, ал.4 и чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.

Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК е получен писмен отговор, с който ответникът оспорва изцяло исковата като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказан.

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да 1 докаже, твърдението си за недействителност на Договор № 1000513 за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2021г. .

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца, по силата на което има право да задържи получената сума. Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представения по делото Договор № 1000513 за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество в качеството му на кредитодател. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Съгласно т.2.2 от ОУ, кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му.Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на искането за отпускане на кредит. Съгласно т.2.4 от ОУ, за допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели – както за кредит, така и за допълнителен кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и допълнителния кредит, и периода на договора за кредит. Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга е видима на сайта на кредитора и е описана в специалните условия към договора за кредит.В чл.10 и чл.11 от 2

ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.Допълнителните такси по процесния договор по естеството си представляват такси и поради накърняването на принципа на „добрите нрави„ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна неравностойност на насрещните престации.В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за заплащане на допълнителните такси, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи процесната такса ще бъде в доста по - голям размер.Ищецът попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.Също така, процесната такса е уговорена в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същата е начислена за действие, свързано с управление на кредита, а 3 не за допълнителна услуга по чл.10а, ал.1 от ЗПК. В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорената процесна такса в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на процесната такса не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не. На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.Платени суми към договора за кредит се явяват като платени без основание. Предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото от ищеца в общ размер на 55.00 лева държавна такса по предявеният иск.

Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.М. В. М.

Адвокатска колегия Пловдив адвокатското възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено възнаграждение за процесуално представителство, а безплатна правна помощ, поради което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва. В случая ответника следва да заплати сумата в размер от 524.00 лева с ДДС. Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от 33Д "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на В. В. Ф., ЕГН: ********** сумата в размер на 1365.53 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба 24.11.23г. до окончателното й изплащане.