Решение № 50 от 25.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100601123 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260039/06.10.2021 г. по НЧХД № 189/2020 г., Несебърският районен съд е признал подсъдимия Д. И. М., ЕГН ********** за виновен в това, че на 19.08.2019 г., около 15:30 часа, в близост до рецепцията, разположена във фоайето на сграда в комплекс „Е. Р. Б.и С. – Р.“, находящ се в с. Равда, ул. „М.“ № **, нанесъл на В. А. К., гражданин на **********., удар с юмрук в лявата част на лицето, с което му причинил кръвонасядане по лявата скула, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

На основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Със същата присъда, Несебърският районен съд на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил блъскане на В. А.

К. в горната част на гръдния кош, довело до загуба на равновесие и причинило падането му по гръб на земята, както и за това да е причинил на В.

А. К. лека телесна повреда, изразяваща се в червеникаво кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане по левия лакът, довели 1 до болка и страдание.

На основание чл. 45 от ЗЗД, НРС е осъдил подсъдимия да заплати на В.

А. К. сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до претендирания размер от 2000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия М. направените по делото разноски, като го е осъдил да заплати на В. А. К. сумата от 1512 лева, представляващи направени по делото разноски, както и 50.00лв. по сметка на Районен съд, гр. Несебър , представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

С въззивната жалба на подсъдимия се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда, с която е признат за виновен в престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения за недоказаност на авторството, както и неустановеност на механизма на извършването на деянието, което от своя страна води до извод за недоказаност на обвинението. С жалбата се оспорва и направения от първата инстанция доказателствен анализ. Иска се постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан по обвинението да е причинил лека телесна повреда на В. К., както и предявеният граждански иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява, редовно призован.

Защитникът му – адв. С. К. от БАК поддържа жалбата на наведените в нея основания, като пледира за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменена постановената от Районен съд – гр. Несебър присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен. Според защитата, показанията на свидетелите – руски граждани са приобщени по недопустим от НПК ред, тъй като същите са разпитани посредством видеоконференция с приложението скайп. Излага становище, че съдебният акт не може да бъде обоснован с доказателства и доказателствени средства, които не са събрани посредством НПК и те следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. На следващо място се оспорва и представената по делото медицинска документация, тъй като представените копия не са заверени по надлежни ред. Защитата излага съображения, че първоинстанционният съдебен акт се обосновава на недопустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, като извън тези доказателства, няма доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е причинил телесното увреждане на тъжителя.

Частният тъжител К. не се явява, редовно призован. Повереникът му – адв. М. Н. от БАК моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразно 2 да бъде потвърдена.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. И. М. с ЕГН **********, ******.

Тъжителят В. К. към 2019 г. бил собственик на самостоятелен обект в комплекс „Е. Р. и С. – Р.“, а подсъдимият М. бил един от собствениците на дружеството, управляващо комплекса. Свидетелите Г. Ф., К. Б. и М. С. също имали собствени обекти в посочения комплекс.

На 19.08.2019 г., след 15:00 часа, в комплекса били свидетелите А., която работела в комплекса на длъжност „Връзка със собственици“, свидетелят М. Д. – комплексен управител, отговорник за хотелската част, свидетелят С. З. – портиер в комплексна и свидетелят Д. И. – охрана. Тъй като на посочената дата електричеството в комплекса било прекъснато, тъжителят К. решил да отиде до рецепцията, като се разминал със свидетелката А., която приключвала работния си ден. Той й заявил, че търси управителя, като тя му отвърнала, че няма отношение. К. влязъл в офиса, намиращ се зад рецепцията, който се ползвал от свидетеля Д., като отново поставил въпроса за таксите и поискал да му бъде пуснато електричеството в апартамента. По това време във фоайето се намирали свидетелките Г. Ф., К.Б. и М. С., които били привлечени от думите на висок тон и решили да останат на място и да проследят развитието на конфликта. На питането на тъжителя, свидетелят Д. му заявил, че не отговаря за тези въпроси и излязъл извън рецепцията. К. останал зад рецепцията и казал, че няма да излезе от там, въпреки че свидетелят Д. го приканил да напусне офиса. С оглед на това, последният извикал за съдействие охранителите в комплекса, като на място пристигнали свидетелите З. и И., които също приканили тъжителя да излезе иззад рецепцията, но той продължил да стои вътре. В качеството си на съдружник и собственик в управляващото дружество, на място бил извикан и подсъдимият М.. С помощта на охранителите и свид. З. бил направен опит тъжителят да бъде изведен иззад рецепцията, като подсъдимият М. също се приближил до К. и между тях се провел разговор на висок тон. Един от охранителите (неустановен по делото) хванал тъжителя за гърлото. В този момент 3 подсъдимият М. нанесъл на К. удар с юмрук в лявата част на лицето.

Неустановено по делото лице (измежду охранителите и свид. З.) блъснало К., при което той загубил равновесие и паднал на лявата си част – върху лакътя и рамото. Впоследствие тъжителят бил вдигнат и изведен от рецепцията. На място били извикани и полицейски служители, като свид. Е. съставил докладна записка, в която отразил, че получил сигнал за възникнал скандал в с. Равда, хотел „Е.“. В докладната отразил, че на място установил лицата Д.

М. – собственик на хотелската част, М. Д. – управител, Д. И. – охрана, Т. П. – охрана, В. К. – собственик, Г.Ф. – собственик, К. Б. – собственик, М. С. – собственик. Също така отразил, че спорът е възникнал между чуждите граждани и управителя на хотелската част във връзка с проблеми с електроподаващата мрежа. Лицата били предупредени устно да не се саморазправят, а спорните въпроси да се решават по законоустановения ред, като им бил обяснен редът за подаване на заявление.

На 20.08.2019 г. тъжителят посетил д-р И. И., като бил съставен лист за преглед на пациент, при който били установени болезненост в областта на лявата скула, болка в тила, охлузване в лявата лопатка. Също така на 21.08.2019 г. той подал до РУ - Несебър жалба сигнал за инцидента, в която отразил, че бил нападнат едновременно от Д. М., С./З./ и двама охранители, от които бил стискан за гърлото, ударен и повален на земята, като в резултат на падането получил наранявания на рамото, лопатка и главата.

На 27.08.2019 г. К. бил прегледан от съдебен лекар, който установил петнисти кръвонасядания по левия лакът, рамото и скулата, които било възможно да са получени по времето и начина, за които се съобщава – удари с юруци, събаряне и блъскане в терена.

По жалбата на тъжителя е била образувана преписка, вх. № 3416/2019 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Несебър. С Постановление от 11.12.2019 г., прокурор при Районна прокуратура – гр. Несебър е отказал да образува досъдебно производство, като е посочил, че липсват данни да е извършено престъпление от общ характер.

Пред първоинстанционния съд е била допусната и изготвена съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която, въз основа на приобщената по делото медицинска документация, дава заключение, че К. е получил бледо червеникаво кръвонасядане на около 1 см от лявата скула, червеникаво кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо и левия лакът, контузия на лявата раменнолопаткова област. Вещото лице е посочило, че описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като биха могли да бъдат получени при удар с ръка в лявата лицева половина в областта на лявата скула, последващо падане и удар на лявото рамо и левия лакът в подлежащата повърхност. В заключение е посочено, че контузията в лявата раменнолопаткова област е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания – до болка и страдания.

4

Описаните обстоятелства, съдът е извел въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Г. Ф., К. Б., М. С., частично от показанията на свидетелите З., И., Д., изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза, писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – съдебномедицинско удостоверение, постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 11.12.2019 г. на НРП, ведно с приложенията към него, справка за съдимост на подсъдимия и др.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция. Процесуалната дейност на първоинстанционния съд не страда от допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Несебърският районен съд правилно и абсолютно изчерпателно е обосновал извода си по отношение на фактите по делото - при спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият М. е осъществил деянието, за което е признат за виновен по чл. 130, ал. 2 от НК, от обективна и субективна страна, а именно, удар с юмрук в лявата част на лицето, с което причинил на тъжителя кръвонасядане по лявата скула, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето.

Авторството на деянието и субективната му страна, за което подсъдимият е признат за виновен, се установяват от показанията на свидетелите Г. Ф. К. Б. и М. С., които са детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на представените по делото писмени доказателства, включително и медицинската документация. Свидетелите последователно възпроизвеждат случилото се на 19.08.2019 г. и възприетите от тях спрямо тъжителя действия от подсъдимия, вида и нанесените удари, мястото на нанасяне на ударите и всички други обстоятелства относно развитието на инцидента по време, местонахождение и др. Същите се подкрепят и от приложените п делото медицински документи – съдебномедицинско удостоверение № 228/27.08.2019 г., както и от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от които се потвърждава, че на тъжителя действително са били причинени телесни увреждания, които могат да бъдат получени по описания от него начин. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелите Д., И. и З. в частта, в която последните заявяват, че на инкриминираната дата действително между подсъдимия и тъжителя. Показанията на тримата свидетели, че М. не е нанасял удар на К., не следва да се кредитират с оглед на трудовоправните отношения между тях и подсъдимия – последният е бил собственик на дружеството, в което те са работили, както и от обстоятелството, че те също са участвали в инцидента.