Решение № 7752 от 29.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7752

Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ канд № 20267180701438 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Т. К., чрез адв. А., против Решение с номер 304/20.03.2026г., постановено по анд. с номер 718/2026г. по описа на Районен съд - [област], с което е потвърден ЕФ с номер серия К, 10035433 на ОД МВР - [област].

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Излага, че не са били обсъдени всички доводи и възражения, наведени с първоначалната жалба. Решението на съда било постановено при дефицит на анализ. Не били разгледани много от конкретните аргументирани възражения срещу ЕФ. Към момента на връчване на ЕФ санкционираното лице е нямал качеството на “законен представител” на дружеството, собственик на МПС, поради което е нямало как да подаде декларация за освобождаване от отговорност. В ЕФ не е индивидуализиран еднозначно субекта на наказателната отговорност. Не ставало ясно защо при наличие на повече от един управител, органът е санкционирал именно К..

Ответникът не е взел становище в предоставения му за това срок.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд – [област] е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Същото е и правилно.

ЕФ, серия К, с номер 10035433, е бил издаден от ОД МВР - [област] за това, че на 20.11.2024г., в 14:52ч., в [населено място], [улица], ***, при максимална скорост за населено място от 50 км.ч. и отчетен толеранс от 3 км.ч., с МПС Тесла Х, с рег. Номер [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство [Наименование], а именно превишаване на разрешената скорост с 36 км.ч. В графа “собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател” е посочено - Ц. Т. К. - законен представител на фирма “***” ООД. Посочено е ЕИК на дружеството и ЕГН на лицето. Наложената санкция е в размер на 400 лв. - на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

В преписката, приложена по делото, се съдържа и извадка на актуалното състояние на дружеството “***” ООД към 26.01.2026г. Посочено е, че дружеството е в несъстоятелност. Негови управители са Ц. Т. К. и Г. Б. К.. Дружеството е било обявено в несъстоятелност на 16.07.2025г. с Решение с номер 1064 по дело с номер 252/2025г. по описа на Софийски градски съд. Установява се от справката, приложена към преписката, че автомобилът “Т. М. Х” с рег. номер [рег. номер] се води собственост на “***” ООД. Приложени са и докателства за годността на средството за измерване, засякло извършеното нарушение.

В самата жалба на Ц. К. пред Районен съд - [област] е изложено, че санкционираното лице е вписано в регистрите на СДВР като управител и представляващ дружеството “***” ООД.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 188, ал. 4 ЗДвП поставя физическите лица, представляващи чуждестранни дружества, в по-привилегировано положение от лицата, управители на дружества, регистрирани в [държава]. Това е така, защото на лицето, управител на дружество, регистрирано в [държава], му е дадена възможност да посочи действителния водач на МПС, което е допълнително право, несъществуващо в другия случай.

Споделят се доводите на районния съд, който правилно е достигнал до заключението, че атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Правилно е посочено, че няма доказателства - подадена декларация от санкционираното лице, че друг е управлявал МПС. Няма дори въведени твърдения в тази насока.

Правилно е посочено, че след измененията на ЗДвП от 13.03.2015г. издаването на ЕФ за налагане на административни санкции за допуснати нарушения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени, съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба номер 8121з-532 от 12.05.2015г. Представени са доказателства за изправност на техническото средство, с което нарушението е било заснето. Няма спор, че същото се е намирало в полицейки автомобил, именно поради което и нарушението е заснето по начина, виден от приложените снимки. Възраженията за допусната грешка в протокола за проверка на мобилната система за видеоконтрол са неоснователни. Дори да е налице такава, то тя не е от категорията на съществените, които да водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице или до неяснота, относно извършеното нарушение.

Твърденията в касационната жалба, че атакуваното решение страда от липса на мотиви, са неоснователни. Решението е мотивирано на база приложените по делото писмени доказателства, а самите мотиви са логични и последователни.

Възраженията, че санкционираното лице е нямало право да подава декларация за освобождаване от отговорност, също са неоснователни. МВР няма задължение да следи актуалното състояние на всяко дружество, още повече, че заснетото нарушение е извършено 20.11.2024г. Към този момент дружеството все още не е било обявено в несъстоятелност, а е налице и съдебно признание, че санкционираното лице е вписано в регистрите на МВР като управляващ и представляващ дружеството, собственик на МПС. Доколкото към 20.11.2024г. действително управител на “***” ООД е бил Ц. К., то правилно му е наложена санкцията.

Няма как да е налице и неяснота, относно субекта на наказателна репресия, както твърди касаторът, тъй като разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП урежда, че когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя. Самият законодател е предвидил, че отговорност в такива случаи се носи от законния представител на дружеството, т.е. достатъчно ясно е кой е субектът на санкцията.

Правилно е посочено, че в случая чл. 28 ЗАНН е неприложим, доколкото не е установена по-ниска степен на обществената опасност на деянието от обикновеното такова.

Превдид изложеното касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304/20.03.2026г., постановено по АНД № 718/2026г. по описа на Районен съд – [област].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�