Решение № 196 от 28.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Враца, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

К. Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Н. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500051 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на К. Т. Х., подадена чрез пълномощника му адв.О. М., против Решение № 143/08.08.2023 г. по гр.д.№ 289/2022 г. по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, в която жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца М. Й. А. сумата от 3 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от ищеца в резултат на извършено от ответника на 02.11.2019 г. деяние и причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, предмет на Решение № 2600006/15.09.2020 г. по НАХД № 343/2020 г. на РС-Мездра, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на непозволеното увреждане – 02.11.2019 г. до окончателното й плащане, както и направените деловодни разноски по компенсация в размер на 249,00 лв.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, и е необосновано.

Въззивникът счита, че районният съд неправилно е приел, че е доказан първият елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – противоправно деяние въз основа на Решение № 2600006/15.09.2020 г. по НАХД № 343/2020 г. на РС-Мездра. Навежда доводи, че този съдебен акт е четен неприсъствено спрямо него, както и че не е участвал лично или чрез защитник и в самото производство, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл.300 ГПК.

На следващо място се сочи, че неправилно първоинстанционният съд 1 е отказал да разпита допуснатите свидетели на ответника, тъй като по отношение на същите са били налице уважителни причини за неявяването им в с.з., а именно – пътуване в чужбина на единия свидетел и заболяване на другия.

Излагат се аргументи, че с отговора на исковата молба, както и в първото съдебно заседание ответникът е оспорил твърденията на ищеца относно вида на телесните увреждания, но по делото не са представени доказателства относно тези увреди, както и че същите са причинени от ответника. Въззивникът счита, че доведените от ищеца свидетели не са доказали твърденията в исковата молба, както и че липсват други доказателства ищецът да е претърпял описаните болки и страдания, при което не е установен и вторият елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – вид и размер на вредите.

В жалбата се твърди, че в деня на с.з. на 11.07.2023 г. адв.О. М. е бил възпрепятстван да се яви поради внезапно заболяване, поради което е депозирал по електронен път молба за отлагане на делото с приложен болничен лист, която обаче не е докладвана на председателя на състава и съответно не е била уважена от него. Твърди се също, че по това време в сградата на съда са се намирали свидетелите на ответника, но поради незнание не са могли да участва в съдебното заседание, както и че самият ответник също не е присъствал, поради внезапно заболяване. При тези съображения се навеждат доводи, че неправилно е даден ход на делото, респ. е приключено събирането на доказателствата и делото е разгледано по същество.

В условията на евентуалност - ако предявеният иск бъде приет за основателен и доказан, се правят оплаквания и за прекомерност на определеното от съда обезщетение, тъй като същото не отговаря на съдебната практика, относима към този вид и степен на увреждане.

Най-сетне в жалбата се посочва, че районният съд неправилно е отказал да открие производство по чл.193 ГПК по отношение на оспорените от ищеца писмени доказателства.

Въззивникът навежда доводи и за нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на чл.45 ЗЗД, тъй като по делото не е доказано извършено от него противоправно действие, причинени на ищеца вреди, причинно-следствена връзка между твърдяното негово деяние и претърпени от ищеца вреди, твърдените вреди да са причинени от виновно действие от страна на Х.. Намира, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил характера и тежестта на претендираните увреждания, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.

Излагат се доводи, че формиращите изводи на съда и определянето на размера на присъдените неимуществени вреди са при липсата на мотиви, което води до необоснованост на обжалваното решение.

Въззивникът прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявената искова претенция.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от М. Й. А., чрез пълномощника му адв.Р. Б., в който се оспорва основателността на въззивната 2 жалба.

В отговора се изразява несъгласие с оплакванията в жалбата и се посочва, че първоинстанционният съд, анализирайки обстойно събраните по делото доказателства, правилно е приложил нормите на чл.300 ГПК, чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, приемайки че претърпените от ищеца неимуществени вреди в посочения размер са обусловени от естеството, характера и интензитета им и отчитайки негативното отражение върху личността на пострадалия ищец и начина му на живот, обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната в момента на увреждането. Въззиваемият счита за неправилно твърдението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че е постановил решението си в противоречие с практиката, както и че е допуснал нарушение на материалния закон и присъденият размер е в нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено решението в обжалваната му част и да му бъдат присъдени направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в процеса, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба на М. Й. А., ЕГН **********, с адрес:

***, с която против К. Т. Х., с адрес: ***, е предявен осъдителен иск за сумата 7 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деликта – 02.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на разноски.

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2019 г., около 07:00 часа, в землището на с.***, общ.Роман, пред ловна хижа, ответникът безпричинно е ударил ищеца с ръка, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на носа и клепачите на ляво око, с охлузване на носа, кръвоизлив под външна обвивка на лява очна ябълка и пукване на носни кости, оток на лява буза, оток, кръвонасядане и регади на горна устна и левия устен ъгъл, оток и в окосмената част на главата и гръдния кош, кръвонасядане на дясна мишница, с което му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл. 130, ал.1 НК. Посочва се, че с Решение 260006/15.09.2020 г. по по НАХД № 343/2020 г. по описа на Районен съд-Мездра, К. Х. е признат за виновен за описаното престъпление и му е наложено съответното наказание. По същия случай е било образувано и НЧХД № 447/2019 г. по описа на МРС, което обаче е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК.

Ищецът твърди, че вследствие деянието на ответника е претърпял болки, страдания и негативни емоции, които са продължили около един месец, както и че е бил уронен авторитета и доброто му име в обществото и пред семейството му. Оценява претърпените неимуществени вреди в размер на 7 000,00 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. Т. Х., който 3 оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения за извършен от него деликт на 02.11.2021 г. и заявява, че тези твърдения не отговарят на действителното фактическо положение. Счита, че по делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията за претърпени телесни повреди и сочената продължителност на възстановителния период.

С отговора на исковата молба се оспорва размера на претендираните неимуществени вреди.

Ответникът оспорва истинността на датите на издаване, съдържанието и подписите върху представените от ищеца медицински документи. Оспорва и представените платежни документи, като сочи, че същите не доказват плащанията да са направени във връзка с твърдените телесни повреди.

В обобщение посочва, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като липсват данни за противоправно поведение от негова страна, в резултат на което да са причинени твърдените вреди.

Прави искане да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и претендира присъждане на разноски.

С обжалваното Решение № 143/08.08.2023 г. по гр.д.№ 289/2022 г.

Районен съд-Мездра е уважил частично предявения иск, като е осъдил К. Т. Х. да заплати на М. Й. А. сумата 3 000,00 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на причиняване на непозволеното увреждане – 02.11.2019 г. до окончателното и изплащане, както и направени деловодни разноски по компенсация в размер на 249,00 лв. Със същия съдебен акт искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 7 000,00 лв. Ответникът К. Х. е осъден да заплати по сметка на МРС държавна такса в размер на 120,00 лв., както и разноски за експертиза в размер на 300,00 лв.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Й. А. иск над размер от 3 000,00 лв. до пълния предявен размер от 7 000,00 лв. Предметът на въззивната проверка обхваща единствено осъдителната част на първоинстанционния съдебен акт.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съдебен състав препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания настоящият съдебен състав приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД и има за предмет репариране на претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да е налице този правен институт, ищецът следва да докаже кумулативното 4 наличие на следните предпоставки: противоправно деяние на ответника, настъпила от това вреда за него и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.

От събраните по делото доказателства се установи, че с влязло в сила Решение № 260006/15.09.2020 г. по НАХД № 343/2020 г. по описа на Районен съд-Мездра К. Т. Х. е признат за виновен в това, че на 02.11.2019 г. около 07:00 часа, в землището на с.***, общ.Роман, пред ловна хижа е причинил лека телесна повреда на М. Й. А., изразяваща се в оток и кръвонасядане на носа и клепачите на ляво око, с охлузване на носа, кръвоизлив под външна обвивка на лява очна ябълка и пукване на носни кости, оток на лява буза, оток, кръвонасядане и регади на горна устна и левия устен ъгъл, оток и в окосмената част на главата и гръдния кош, кръвонасядане на дясна мишница, с което му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл. 130, ал.1 НК. На основание чл.78а НК обвиняемият К. Т. Х. е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000,00 лв. Решението е влязло в законна сила на 01.10.2020 г.