Решение № 9116 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9116 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110160294 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. С. П. и О. С. П., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответниците топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, в качеството си на съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, ***, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2014 г. В чл. 33 от Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасяло. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до посочения топлоснабден имот с абонатен № ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но не заплатили цената на същата. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 19.03.2021 г. по ч. гр. д. № 12309 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.

1

Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците П. С. П. и О. С.

П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който исковите претенции се оспорват в цялост като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответниците нямали качеството на потребители на топлинна енергия, тъй като не били нито собственици, нито вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

Релевирано е възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания.

Изложени са доводи за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите за исковия период Общи условия на ищцовото дружество, поради което се оспорва изпадането в забава за процесните вземания. Липсвали и доказателства за публикуването на издадените за вземанията фактури на интернет-страницата на ищеца. Оспорва се и претенцията за дължимост на такса за извършвано дялово разпределение, като се твърди, че „Топлофикация София“ ЕАД не било материалноправно легитимирано да претендира стойността на тази такса. Отправена е молба съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се направените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) ****, том *** дело № *** г. на нотариус *** при СРС (л. 16-17 от делото) се установява, че *** П. е бил собственик на процесния топлоснабден имот – Апартамент ***, в жилищен комплекс „***“.

Видно от удостоверение за наследници *** и удостоверение за наследници изх.

№ УН № *** г. от *** г. (л. 14-15) П. С. П. и О. С. П. са наследници по закон на своите родители, а именно на своя баща *** П. и на своята майка *** Съгласно Констативен протокол № *** г. в сградата на адрес гр. София, ж. к.

„*** 1“, *** и 2, не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинната енергия поради изградена еднотръбна вътрешноотоплителна инсталация.

По делото е представено съобщение с рег. индекс № J *** г., изпратено от топлопреносното дружество до ответниците, относно смяна на титуляра на партида за заплащане на топлинната енергия, получено от О. П. на 30.10.2017 г., видно от известие за доставяне (л. 19-20 от делото).

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“.

2

По делото е приложен Протокол от 17.05.2018 г. за неосигурен достъп за проверка и отчет на уредите за дялово разпределение в етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*** 1“, ***-5, в това число и такива относно посещението на процесния имот (л. 21-24 от делото).

Приложени са Фактура № *** г., съобщение към Фактура № *** г. и съобщение към Фактура *** г., отразяващи стойността на отчетената топлинна енергия за процесния период.

От правна страна:

Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците П.

С. П. и О. С. П. в качеството си на потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, ***, абонатен № ***, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност при квоти от по 1/2 част следните парични суми: 1/ сумата от 4198,91 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2017 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 614,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.02.2021 г.; 3/ сумата от 25,35 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. януари 2018 г. до м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 5,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2018 г. до 08.02.2021 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, предявен по реда на чл. 422 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

3

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № *** г. по тълкувателно дело № *** г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „Топлофикация София“ ЕАД да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същите са били собственици или вещни ползватели на процесния имот в този период.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е бил собственост на *** П.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН, по силата на наследствено правоприемство от своите родители *** П. и *** ответниците П. С. П. и О. С. П. придобиват всеки по 1/2 идеална част от процесния имот. Част от собствеността върху същия е придобита през 1996 г. с настъпването на смъртта на ***., а останалата част – през 2001 г., когато е починала *** като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответниците са се разпоредили с правото си на собственост върху имота преди исковия период. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „Топлофикация София" ЕАД и одобрени от 4 комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за тях. Следователно, противно на твърденията, изложени от ответниците, е доказано принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните. То произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответниците, като потребители на топлинна енергия, дължат заплащане цената на отдадената за собствения им недвижим имот такава.

С доклада по делото, по който страните не са имали възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно количеството и качеството на потребената в процесния имот през исковия период топлинна енергия, размера на претендираните вземания и правилността на начина, по който същите са начислени от ищцовото дружество.