Решение № 11010 от 11.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11010

*** ***, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110116917 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Ищецът В. К. П. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника *** Университет*** съгласно трудов договор № 474 /2021г. , по силата на който изпълнявал длъжността „шофьор“ на товарен автомобил при ответника. Твърди , че със Заповед № 548/28.02.2022г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на това основание бил прекратен трудовия му договор . Със Заповед № 1- 138/02.03.2022г. му било вменено задължение от страна на работодателя да заплати обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за един месец за неспазен срок на предизвестие поради дисциплинарното уволнение. Счита заповедите за незаконосъобразни и на това основание иска отмяната им. Поддържа, че като основание за издаване на уволнителната заповед се сочи установена липса на гориво , с което е бил зареден автомобила, който той е управлявал като шофьор. Счита изводите на работодателя за неправилни , доколкото ищецът е имал задължение да вози главния секретар на ТУ , и вземането на автомобила от гаража ставало единствено, когато се налага да вози последния, или да зареди гориво в колата. На 24.12.21г. заредил автомобила и го оставил в гаража. След това ищецът бил на работа на 04.01.22г., като до 17.01.22г. не бил управлявал автомобила. Поддържа, че на 17.01.22г. изкарал автомобила от гаража, за да го измие и тогава установил, че стрелката за гориво е паднала, като това се било случвало и преди и не обърнал внимание на това обстоятелство. Заредил 52литра с карта на университета , като незабавно уведомил механика , че има проблем с автомобила и стрелката не отчита точно.

1

Счита, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, като дори да е имало липса , тя е била значително по-малка и не по негова вина. Заявява , че в периода 24.12.21г. 17.01.22Г. не е управлявал автомобила Твърди, че всяко излизане на автомобила се отчита и няма как ищецът да вземе това гориво. По изложените съображения моли за отмяна поради незаконосъобразност на Заповед № 548/28.02.22г. и издадената въз основа на нея Заповед №1-138/02.03.22г. на Ректора на ТУ-ГР. , както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът *** Университет –ГР. твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество - че вменените нарушения са извършени от ищцата виновно и наложеното наказание е съответно, като излага подробни съображения в отговора. Счита , че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна , както и издадената въз основа на нея заповед по чл. 222, ал.2,КТ . Моли за цялостно отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение, по безсрочен трудов договор , по силата на който ищецът е заемал до уволнението с процесната заповед №548/28.02.22г. длъжността „шофьор, товарен автомобил „ с код по НКПД 83322010, Отдел „Автомобилен транспорт“ при ответника.

Видно от приетите по делото пътни листа на автомобила същият е управляван от ищеца по делото последно на 23.12.21г., в последствие на 20.01.22г., включително до 21.02.2022г. , като в промеждутъка от време 23.12.21г.- 20.01.22г. няма съставяни пътни листи.

От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността на ищеца „шофьор на товарен автомобил“ при ответника се установяват основните функции и задължения, сред които да изпълнява заповедите на ръководителя на отдел „Автомобилен транспорт“ по обезпечаване с транспорт на всички звена в ТУ-ГР. и външни клиенти, да държи в добро техническо състояние и добър външен и вътрешен вид поверения автомобил, като преди излизане на работа извършва външен оглед на превозното средство, включително действието на контролно-измервателните уреди; попълва и отчита документите, свързани с пътуването на автомобила и превоза на пътници, спазва указания на ръководителя за вътрешен трудов ред, експлоатация на автомобила , ремонтиране, ред за получаване и отчитане на ГСМ, гуми , резервни части и други материали. В т.5 от длъжностната характеристика е посочено , че носи пълна отговорност за нарушения, вреди и щети, които по своя вина е нанесъл на поверения автомобил, имущество. Посочено е в длъжностната характеристика, че длъжността на ищеца е в пряко подчинение на Главния секретар.

От заключението по допуснатата от съда по искане на страните автотехническа 2 експертиза се установява, че средният разход на автомобила в градски условия е в рамките на 12,825литра на 100км., че автомобилът е с малка амортизация , както и че няма данни да е с техническа неизправност, която би довела до преразход на гориво . Вещото лице обосновава , че евнтуалното източване на гориво от автомобила би могло да стане в сервизни условия и квалифициран механик , както и че по трудно това би станало с помощта на прости *** средства, доколкото при този автомобил е налице допълнителна сложност поради ниското разположение на резервоара , което затруднява източването по гравитационен път.В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си , че през зимен сезон принципно се увеличава разходът на гориво, както и при работа на отоплението.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.Я. –служител в отдел „Автомобилен транспорт“ при ответника става ясно, че месечният разход на автомобилите се установява по пътните лисове, които са попълнени от шофьорите и разхода на автомобила по техно-тест. Автомобилите нощуват в гараж , затворен, като има денонощна охрана и камери, като не са установявани нерегламентирани посегателства върху автомобилите. Свидетелката заявява, че сигнал за неизправност на бензинометъра на автомобила не е подаван от ищеца, както и че картата за зареждане на автомобила се намира в автомобила и шофьорът зарежда автомобила с гориво на бензиностанция, за което получава фактура.

Приложени по делото са Заповед № 548/28.02.22г. на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, Заповед № 1-138/02.03.22г. , на работодателя, с която на осн. чл. 330, ал.2, т.6,КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, , Споразумение от 01.03.22г. , подписано между ищеца и ответника , по силата на което ищецът се е задължил да възстанови липси на ответника на стойност 245,83лева , представляващи равностойност на 100,34л. бензин, Покана с изх. № от 23.02.22г. , отправена от работодателя във връзка с даване на писмени обяснения от ищеца на осн. чл.

193, ал.1,КТ, Доклад от С.П.- механик в отдел „Автомобилен транспорт“ и от ДТС Е.Я. , както и писмено обяснение на ищеца.

Съдът приема заключението на СТЕ като обосновано, съответстващо на приетите по делото писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, а заедно с това за ищеца е налице правен интерес от предявяването му.

Съдът приема, че разгледан по същество, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан по следните съображения:

Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание 3

"уволнение". За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, обаче, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след това - да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението.

След като прецени приетите по делото писмени доказателства, описани по-горе, съдът счита, че при извършване на уволнението в настоящия случай работодателят е спазил изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, установени в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е поискал и приел писмените обяснения на ищеца по реда на чл.

193, ал. 1 от КТ.

С оглед събраните по делото доказателства обаче , съдът приема за недоказано от страна на работодателя, че в периода 01.10.21г.—22.02.2022г. служителят В. К. П. по време на работа, в качеството си на "Шофьор,товарен автомобил“ е допуснал липса на гориво от предоставения му служебен л.а. „Хюндай“ с рег. № **** в претендиран размер на 100,34литра бензин. Нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено – в този смисъл е и задължителната практика, установена от ВКС с Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК, и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства и СТЕ, настоящият състав приема, че нарушението на задължението за лоялност към работодателя, което се твърди да е извършено посредством увреждане на имущество на работодателя не се установява , доколкото не се установяват конкретни действия или бездействия на ищеца, които да са довели до това. От показанията на св. Е.Я., работеща в отдел „Автомобилен транспорт“ на ответника се установява, че месечният разход на автомобилите се установява по пътните листа, попълвани от шофьорите, както и че автомобилите нощуват в гараж, охраняван от денонощна охрана и камери. Автомобилът е изваждан от гаража , когато е имало заявка по пътните листове, като за процесния период по пътни листове шофьор е бил само ищецът , който единствено е зареждал автомобила с карта, която се намира в самия автомобил. От заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че разходът на автомобила в градски условия е 12,825литра на 100километра, както и че принципно разходът за гориво се увеличава с увеличаване на времето в експлоатация . Вещото лице дава отговор, че източването на гориво би могло да се извърши в сервизни условия и от 4 квалифициран механик, доколкото при конкретния автомобил допълнителна сложност представлява ниското разположение на резервоара, което затруднява източването по гравитационен път. Вещото лице заключава още, че разходът на автомобила в градски условия е до 12,825литра на 100километра, като в конкретния случай не е налице значителна амортизация на автомобила, което да доведе до нарастване на разходите на гориво, като нормата от 15,81л. на 100км. е неуместна.

При тези обстоятелства и като се съобрази, че изпълнението на транспортни услуги по предназначение и разпореждане на ръководителя на отдел „Автомобилен транспорт“ при ответника е извършвано в съответствие с длъжностна характеристика на ищеца, като са попълвани и отчитани документите, свързани с пътуването на автомобила и превоза на пътници и товари , а именно съставяни са пътни листове , което съставлява основно трудово задължение за ищеца съгласно длъжностната характеристика за заемане на длъжността му, настоящият състав намира, че не се доказва неизпълнение на посочените в длъжностна характеристика задължения, което да съставлява особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, компрометиращо оказаното доверие на работодателя, което да обуслови налагане на най-тежкото наказание на работника. Не се установява и извличане на имотна облага от страна на работника посредством увреждане имущество на работодателя.