Решение № 1428 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1428 гр. *, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330204506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от **“ АД, ЕИК. ********, със седалище и адрес на управление: с. *, общ. *, обл. *, бул. **“ - изхода на *, база * представлявано от Л.П.С., чрез адв. Й. Л. срещу Електронен фиш № 8505260276 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция **“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена *имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски. С допълнителна молба с вх. № 97484/19.09.2025 г. от повереника адв. Й. Л. се поддържат доводите и възраженията по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция **“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се представлява от юрисконсулт П. И., която оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище от събраните по делото доказателства да се установява по категоричен начин, че дължимата пътна такса за изминато разстояние не е заплатена изцяло, като за ползването на процесния участък от платената пътна мрежа от собственото 1 на жалбоподателя пътно превозно средство да няма нито валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Поддържа доводите от съпроводителното писмо (лист 1-11 от делото), с които се взема становище за неоснователност на възраженията по жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от **“ АД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от активно легитимиран субект.

Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 19.07.2025 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез Агенция **“ на 01.08.2025 г., поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят **“ АД бил собственик на влекач с марка и модел *МАН ТГХ“ с рег. № ** **** ** Влекачът бил с технически допустима максимална маса 18 000 кг, с 2 оси и екологична категория ЕВРО 5.

Жалбоподателят имал сключен договор с **“ АД, по силата на който последното дружество се задължавало да му предоставя услугата по електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние.

На 30.03.2022 г. в 07:21 часа влекачът *МАН ТГХ“ с рег. № ** **** **в състав с прикачено ремарке се движил на територията на община Марица по автомагистрала № *А-1“ на км 118+599 в посока намаляващ километър, като преминал през тол сегмент № 1111910720, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Към момента на преминаването на влекача през този пътен участък бордовото устройство, с което превозното средство било оборудвано, не предавало данни за местоположението и движението си, поради което не била създадена и изпратена тол декларация. Дължимата такса за изминато разстояние по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП не била заплатена изцяло. За преминаването на превозното средство през този сегмент нямало и закупена валидна маршрутна карта.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на влекача с рег. № ** **** **по автомагистрала А-1, на км 118+599 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № DC33C130A81A1429E053031F160A1F38, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя **“ АД бил 2 издаден обжалваният Електронен фиш № 8505260276.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От доклад № DC33C130A81A1429E053031F160A1F38 по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 30.03.2022 г. в 07:21 часа влекач с рег.

№ ** **** ** се е движил по автомагистрала № А-1, на км 118+599 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 20052. Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма валидна маршрутна карта или тол декларация.

От становище от 26.09.2025 г. от отдел *Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление (лист 94 от делото) и справка със сегменти, за които има получени и платени тол декларации за 30.03.2022 г. (лист 95-97 от делото) се изяснява, че за преминаването на процесното ППС с рег. № ** **** **на 30.03.2022 г. в 07:21 часа през сегмент № 1111910720 няма получена и платена тол декларация, нито валидна маршрутна карта.

От свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. № ** **** **(лист 48 от делото) се установява, че същото представлява влекач с марка и модел *МАН ТГХ“, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, с 2 оси, екологична категория ЕВРО 5 и със собственик жалбоподателят **“ АД, без вписан ползвател в свидетелството за регистрация.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието му.

В същия са посочени: мястото – община *, път А-1, на км 118+599 в посока намаляващ километър; датата – 30.03.2022 г.; точният час на извършване на нарушението – 07:21 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство – ** **** ** собственикът на ППС – жалбоподателят **“ АД; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като за преминаването няма ввалидна маршрутна карта или тол декларация; нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената 3 санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на 30.03.2022 г. в 07:21 часа на км 118+599 от автомагистрала А-1 в посока намаляващ километър, се е движил влекач *МАН ГРХ“ с рег. № ** **** **в състав с ремарке. Установява се още от писмените доказателства, че жалбоподателят **“ АД е собственик на превозното средство, а в свидетелството му за регистрация няма вписан ползвател. Следователно именно собственикът е годен субект на нарушението съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Доказва се и че към датата на деянието жалбоподателят е имал сключен договор с доставчик на услуга за пътно таксуване – "*“ АД. Макар екземпляр от самия договор да не е приложен по делото, то доказателства представляват разписките на лист 49 и 50 от съдебното производство.

Конкретната причина, поради която бордовото устройство не е било включено при преминаването на превозното средство през сегмент № 1111910720, не е известна, но за правилното боравене с бордовото устройство е следвало да следи водачът. По делото няма доказателства за съществуването на техническа неизправност в Системата за събиране на пътни такси. За използването на платената пътна мрежа от влекача не е имало закупена валидна маршрутна карта. Същевременно поради неподаването на данни за геолокацията на превозното средство при нефункциониращото бордово устройство не е създадена и получена и тол декларация за преминаването през сегмент 1111910720. При тези факти правилно в електронния фиш е прието, че дължимата пътната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП (такса за изминато разстояние) не е заплатена изцяло.

I. Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, като първото основание е непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка 4 степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но не и от обстоятелства като тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.