Решение № 147 от 31.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело №

20244100900108 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. 334 ТЗ вр. чл. 93 ал. 2 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 03.07.2020г. е сключил с първия ответник договор за покупко – продажба на 350 метрични тона царевица от български произход, реколта 2020г. при единична цена на тон от 230 лв. или общо 80 500 лв. Ищецът изтъква, че съгласно уговореното в договора е платил авансово и изцяло на продавача по него посочената обща цена, но същият не е изпълнил в срок до 15.10.2020г. да му достави каквато и да е част от уговореното количество царевица. Допълва, че със споразумение с нотариална заверка на подписите от 20.11.2020г. страните са предоговорили условията по договора за продажба, като продавачът се е задължил да достави вместо 350 МТ царевица, в срок до 15.09.2021г. 240 МТ царевица реколта 2021г. и в срок до 15.07.2021г. 250 МТ пшеница реколта 2021г. срещу авансова заплатената цена, която последният изрично признал, че я е получил. Ищецът уточнява, че последните двама ответници са подписали споразумението като солидарни длъжници и са поели да отговарят за изпълнението на задължението на първия ответник за доставка на посочена земеделска продукция, както и за всички неустойки, лихви и разноски. Ищецът посочва, че солидарните длъжници са декларирали, че са запознати със съдържанието на договора за продажба от 03.07.2020г., вкл. и с уговорката, че при неизпълнение на 1 задължение за доставка на уговорените количества пшеница и царевица, купувачът има право да се откаже от договора и да претендира от длъжника и встъпилите солидарни длъжници сума в размер на 161 000 лв., представляваща двойния размер на авансово платения задатък. Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили в срок задължението си да достават уговореното количество пшеница реколта 2021г., поради което уведомил първия ответник по ел. поща, посочена в партидата му в ТР, че се отказва от договора. В тази връзка ищецът изтъква, че на основание § 6 от допълнителното споразумение и чл. 8 от договора, както и на основание чл. 334 ТЗ, за него е възникнало право да претендира от ответниците двойния размер на авансово платена цена, която има ролята на задатък. Допълва, че поради липса на плащане е подал в съда заявление по чл. 417 ГПК и по ч.гр.д. № 579/2021г. на СвРС срещу солидарните длъжници била издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата от 80 000 лв., представляваща част от цялата дължима сума от 161 000 лв. Доколкото същите са възразили в срок срещу нея и предвид указанията на заповедния съд, ищецът отправя до съда искане да се приеме за установено по отношение на ответниците, че солидарно му дължат сумата от 80 000 лв. - главница, представляваща част от цялата дължима сума от 161 000 лв. – двоен размер на платения задатък по договор за покупко – продажба на царевица от 03.07.2020г., изменен със споразумение с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба подаден от първия ответник, същият оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва в полза на ищеца да е възникнало правото да се откаже от договора, който има за предмет вече доставката на два вида земеделска продукция, която трябва да се осъществи кумулативно. В тази връзка ответникът възразява, че съгласно новите уговорки договореното количество пшеница е следвало да се достави на 15.07.2021г., а царевицата на 15.09.2021г., като ищецът прави отказ от договора на 22.07.2021г., преди да е настъпил падежа за доставка на втория вид продукция, който се явява и краен срок на договора. С тези доводи ответникът иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, доколкото ищецът го е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по договора.

С допълнителната искова молба ищецът посочва, че съгласно § 5 от допълнителното споразумение и чл. 8 от договора неизпълнението на всяка една от доставките било то на пшеница, било то на царевица, води до възникване на правото му да се откаже от договора, тъй като за да е налице точно изпълнение, длъжникът следва да е изпълнил на всеки от двата уговорени падежа. В тази връзка ищецът уточнява, че първият ответник не е доставил на 15.07.2021г. уговореното количество пшеница, което неизпълнение е достатъчно да породи правото му да се откаже от договора. Ищецът изтъква, че направеният от него отказ от договора по никакъв начин 2 не е възпрепятствал длъжника да изпълнил, което същият не е сторил и към настоящият момент, въпреки че падежни дати отдавна са настъпили. С тези доводи ищецът поддържа искането си за дължимост на процесната сума от солидарните длъжници.

Подалият отговор на исковата молба първи ответник, не е депозирал в двуседмичния срок отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, а и съгласно представения договор за покупко – продажба на царевица от 03.07.2020г. се установява, че първият ответник се е задължил да продаде на ищеца 350 МТ /метрични тона/ царевица, български произход, реколта 2020г., опаковка – 100 % насипно състояние, която следва да му достави в периода 15.09.2020г. – 15.10.2020г. /чл. 1 ал. 1 и 4 ал. 1 от договора/. От своя страна купувачът се е задължил да приеме стоката, а преди доставката й - в 5 дневен срок от получава на данъчната фактура от продавача да заплати авансово пълния размер на цената й, която като единична цена е уговорена в размер на 230 лв. на метричен тон без ДДС /чл. 7 ал. 1 и ал. 2 и чл. 1 ал. 3 от договора/. Страните са се съгласили, че клаузата за авансово плащане представлява уговорка за предварително плащане на цената по чл. 334 ТЗ и че по този начин същата има функцията на задатък /чл. 7 ал. 2 изр. 2 и ал. 5/, както и че при неизпълнение на задължението на продавача да предаде закупената продукция в договореното количество, качество и срок, купувачът може да се откаже от договора и има право да иска представения задатък в двоен размер /чл. 8/.

От представената фактура № 30/03.07.2020г., издадена от първия ответник, от платежно нареждане от 07.07.2020г. и от подписаното между страните по продажния договор споразумение от 17.11.2020г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4800/20.11.2020г. на нотариус Ив. А. се установява, че купувачът е изпълнил в срок задължението си да плати изцяло и авансово покупната цена на договореното количество царевица в общ размер на 80 500 лв. С посоченото споразумение от 17.11.2020г. страните по договора за продажба са се съгласили, че към него момент е налице пълно неизпълнение на задължение на продавача да достави продадена продукция, както и че вместо нея същият следва да достави на купувача в срок до 15.09.2021г. 240 МТ царевица реколта 2021г. и 250 МТ пшеница реколта 2021г. в срок до 15.07.2021г. С клаузата на § 5 от допълнителното споразумение страните по него са приели, че всички уговорки в договора за продажба на царевица от 03.07.2020г. по отношение на права, задължения, доставка, прехвърляне на собствеността, документално оформяне, преминаване на риска, изпълнение, неизпълнение, санкции, неустойки, прекратяване и др. се прилагат и по отношение на новия предмет на продажбата. Споразумението от 17.11.2020г. е подписано освен от страните по 3 договора за продажба и от останалите ответници /по отношение на „*****“, производството по делото е прекратено с влязло в сила определение/, които като солидарни длъжници са се задължили безусловно и неотменимо да отговарят за задълженията на продавача спрямо купувача за доставката на уговорените количества царевица и пшеница, както и за заплащане на дължими от него суми, вкл. за неустойки, лихви, разноски при неизпълнение на задълженията му по споразумението и по договора от 03.07.2020г. Солидарните длъжници са посочили, че са запознати със съдържанието на последната сделка и че им е известно, че в случай на неизпълнение на задължението за доставка в уговорения срок, количество и качество, купувачът може да се откаже от договора и да претендира от тях и/или от продавача сума в размер на 161 000 лв. - двойния размер на авансово платения задатък по договора за продажба на царевица от 03.07.2020г.

С изявление на купувача, постъпило на 16.07.2021г. по ел. поща на продавача, поради неизпълнение на задължението на последния да достави до 15.07.2021г. 250 МТ пшеница, реколта 2021г., първият се е отказал от договора за покупко – продажба от 03.07.2020г., изменен със споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 4800/20.11.2020г. на нотариус Ив. А. и е поискал връщане на платения задатък в двоен размер или сумата от 161 000 лв.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 579/2021г. на СвРС, въз основа на споразумението от 17.11.2020г. с нотариална заверка на подписите ищецът се е снабдил срещу ответниците със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК за солидарната дължимост на сумата от 80 000 лв., представляваща част от двойния размер на заплатения задатък по договор за покупко – продажба на царевица, ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното й изпащане, както и за сумата от 6400 лв. – разноски по заповедното производство за държавна такса и за адвокатски хонорар. Тримата длъжници по заповедта в срок са възразили срещу дължимостта на сумите за които тя е издадена, а по тяхна частна жалба ВТОС е отменил по реда на чл.

419 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответната страна е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжниците в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. Иска има за предмет посочената в заповедта за изпълнение частична претенция за главница, а отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не води до отпадане на интереса у ищеца от установяване съществуване й. В случая не се отменя самото изпълнително основание, а допуснатото негово предварително изпълнение, поради което не се засяга 4 установителния характер на предявения иск.

Съгласно чл. 334 изр. 3 ТЗ уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма. Ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. В този случай платената цена се смята за задатък.

Следователно субективното материално право на купувача по договор за продажба с предварително плащане на цената да иска връщане на авансово платеното като задътък възниква при следните предпоставки - наличие на уговорка за предварително плащане на цената в писмен вид, авансово заплащане на тази цена съгласно уговореното, неизпълнение на задължението на продавача да предаде стоката по причина, за която отговаря, отказ на купувача от договора и липсата на клауза в договора, по силата на която страните изрично да са изключили значението на авансово платената цена на задатък в случай на договорно неизпълнение /решение № 206/07.12.2010г. по т.д. № 623/2009г. на II т.о. на ВКС/.

В случая са налице всички визирани в закона предпоставки за уважаване на исковата претенция. По арг. от чл. 286 ал. 1 ТЗ облигационната връзка между ищецът и първият ответник е възникнала въз основа на договор за търговска продажба на царевица от 03.07.2020г. Същият е сключен в писмена форма и съдържа в себе си уговорка за предварително плащане на пълния размер на покупна цена преди продавача да изпълни задължението си за доставка – чл. 7 ал. 2 от договора.

Тълкувайки така изразената воля на страните, в съответствие с чл. 20 ЗЗД, същите ясно и недвусмислено, в отклонение от общото правило на чл. 327 ал. 1 ТЗ за плащане на цената при предаване на стоката, са предвидили антиципирано /предварително/ изпълнение на това основно задължение на купувача. В тази връзка по изричното разпореждане на закона – чл. 334 изр. 3 ТЗ авансово платената цена се смята за задатък. Страните по договора не само не са дерогирали предназначението на авансовото плащане на задатък, каквато възможност имат с оглед диспозитивния характер на тази норма, а изрично са подчертали тази му роля. С клаузите на чл. 7 ал.