Решение № 171 от 10.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Монтана, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200488 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №

26-0996-000264/03.04.2026г. на

Началник РУ М. на К. Б. С. ЕГН ********** от гр. М., ул. „И.М.“ ХХ, за нарушение на чл. 98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление С., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбоподателят С. е на 70 години. С. е правоспособен водач на МПС от 1978 година. Управлява лек автомобил марка „ХХХХХ“, модел „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХ. До този момент има две влезли в сила НП и 2 бр. фиша за нарушение на ЗДвП. Жалбоподателят е трудно подвижен с множество операции на крака.

На 09.02.2026 г около обяд съпругата на жалбоподателя била на центъра на град М. в аптеката зад областна администрация. Поради лошото време се обадила на мъжа си да дойде да я вземе с колата от аптеката. Същият дошъл с 1 лек автомобил марка „ХХХХХ“, модел „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХ и спрял точно пред аптеката на аварийни светлини да я изчака. Докато чакал до него спрели полицаи и му казали, че ще му съставят фиш за неправилно паркиране.

С. обяснил на служителите на реда, че чака съпругата си която пазарува от аптеката, но полицаите настояли, че ще му съставят фиш тъй като пречел на движението. Съставен бил фиш № 17192770/09.02.2026 година, който бил подписан от жалбоподателя. Срещу така съставения фиш било подадено възражение с вх. № УРИ 180800-1964/11.02.2026 година.

След подаденото възражение на 17.03.2026 година служителят на РУ М.

В. И. В. съставил АУАН № 0577471 за нарушение на член 98,ал.1,ал.1,т.1 от ЗДвП. Свидетел по съставяне на акта станал служителят на РУ М. М. В. А..

Актът бил връчен на жалбоподателя С. на 18.03.2026 година, който отразил че същият е неоснователно издаден.

Въз основа на съставения АУАН е започнало административно наказателно производство, в резултат на което, административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство. По същество не е налице противоречие относно фактическата обстановка по случая, поради което настоящият съд на счете за необходимо да се разпитват актосъставителя и свидетеля по акта.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН

2 административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за издадено НП за извършено нарушение на ЗДвП от лице на пределна възраст, инвалид, без предишни нарушения на ЗДвП за срок от повече от 50 години. НП е издадено за нарушение, което не би могло да се квалифицира като отличаващо се с особени вредни последици.

При така безспорно установено настоящият съд намира, че задължение на наказващия орган е, след получаване на административно наказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. АНО издава наказателно постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 от ЗАНН или не е сключено споразумение с нарушителя.

В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на същото наказващия орган бланкетно е отразил, че липсват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН и е наложил административно наказание на нарушителя. В тази връзка е видно, че АНО не е взел предвид, че жалбоподателката е трудноподвижен пенсионер, инвалид, без наказания по ЗДвП до този момент. От страна на АНО не са събрани доказателства и за имотното състояние на нарушителя, както и какви месечни доходи реализира.

Не са взети под внимание и индивидуалните особеност на извършеното нарушение, както и тежестта на наложеното наказание и тяхното съотношение.

Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на извършеното административно нарушение. Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона, административнонаказващият орган е приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. С оглед цялостната 3 характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че са причинени очевидно незначителни вредни последици и не са застрашени охраняваните обществени отношения. При тези обстоятелства и след съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай въззивният съд счита, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден, че в случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран.

В хода на производството разноски не са претендирани поради което настоящият съд не следва да се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996-000264/03.04.2026г. на Началник РУ М., с което на К. Б. С. ЕГН ********** от гр. М., ул. „И.М.“ ХХ, за нарушение на чл. 98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4