Решение № 1494 от 23.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. Пловдив, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330203075 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-6207-000557 от 14.12.2022 г., издадено от началник група при РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на Ж. Д. Т. с ЕГН ********** с адрес **** на основание чл.

638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на издаденото НП. Моли се постановлението да бъде отменено с аргумент за приложеине на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява. Изпраща писмено становище, в което поддържа аргументите от жалбата.

Постъпило е писмено становище от въззиваемата страна, с което приема постановлението за съобразено с процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание за справедливо. Моли се да бъде потвърдено.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.11.2022 г. жалбоподателят Т. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 307 Д“ с рег. № ****, собственост на С. С. К.. Около 09:25 ч. се движил в с . Костиево, на ул. „29та“ пред сградата на ЦДГ Буратино. На същото място бил разположен полицейски екип от свид. В. Г. и Х. Д., двамата служители на РУ Труд при ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители спрели водача и установили, че към момента на проверката автомобилът бил управляван от жалбоподателя и за него не бил сключен и не действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 1 автомобилистите. Установява се, че такава застраховка е била сключена на 24.11.2022 г. в 10:47 ч. от С. С. К., а не от жалбоподателя, както се твърди в жалбата.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 0551531/24.11.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, на когото е връчен и го е подписал без възражения.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Тя се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на В. Г. – ****, който си спомня случая, поддържа констатациите в акта и изяснява как е установено нарушението и приобщените по делото писмени доказателства, а именно АУАН, справка от гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в информационен масив на Гаранционен фонд, справка за собственост на МПС, Полица за сключена застраховка ГО, справка за нарушител водач, заповед № 317з7973/30.08.2021 г и заповед № 8121к-6977/04.06.2021 г. на МВР.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и ****я следва от така представените заповеди.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От правна страна съдът намира следното:

2

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Ж. Т. като водач на МПС на 24.11.2022 г. около 09:25 часа в с . Костиево, на ул. „29та“ пред сградата на ЦДГ Буратино е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 307 Д“ с рег. № ****, собственост на С. С. К., без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. Без правно значение за установяването на нарушението и за неговата съставомерност от обективна субективна страна се явява фактът на сключването на договор за застраховка гражданска отговорност по-късно същия ден след съставяне на АУАН. Видно, че автомобила е бил управляван без валидно сключена застраховка ГО.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на движение с автомобил не е имал сключена и действаща задължителна застраховка.

Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП.

Жалбоподателят след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик, дали автомобилът има действаща застраховка Гражданска отговорност. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност стикер за валидна гражданска отговорност и талон за гражданска отговорност и да установи какви данни са вписани досежно валидността й. При видимо изтекла застраховка то следва или да сключи такава или да откаже да управлява автомобила. Поради това жалбоподателят е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на 3 извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Независимо, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при управление на автомобил без сключена застраховка Граждаска отговорност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и др. В случая е имало предостатъчно обстоятелства, които да убедят жалбоподателят че извършва нарушение. Срокът на валидност на застраховката гражданска отговорност на МПС е виден от талона за гражданска отговорност, от стикера на предното стъкло който е пред очите на водача и в сайта на Гаранционен фонд, т.е. са били напълно известни и и никакво уведомяване до собственика или от собственика до водача не е било необходимо за да разбере водачът че управлява МПС без валидна застраховка Поради което възражението за липса на знание у водача и липса на валидно уведомяване до собственика се приеха за неоснователни.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда при това нарушение деецът да се наказва с глоба в размер на 400 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, вкл. и тежестта на нарушението.

Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Тоест размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда, затова и се приемат за правилно определени.

Съдът следи и служебно за чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай, обаче съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г. / изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Следва обаче за пълнота на изложението в тази връзка да се отбележи, че не се споделя възражението на жалбоподателя в жалбата, че бил тръгнал да сключва застраховката ГО, тъй като видно то копието на застрахователната полица, такава действително е сключена същия ден , но от друго лице. Освен това в настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c194bed-9a5f-4068-97bc-d36a3fc3c003