Решение № 70 от 13.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков

Членове:

Лилия М. Руневска

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500059 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 294 ГПК.

Предмет на повторно разглеждане от въззивния съд е жалбата на ищеца Р. В. Б. срещу онази част от първоинстанционното Решение № 220 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 1330/2018 г. на Самоковския районен съд, с която е бил отхвърлен искът му за собственост на основание придобивна давност и наследяване върху ½ ид. част от имот с идентификатор ........... по кадастралната карта на гр. Самоков, представляващ лятна кухня със застроена площ 30 кв. м, предявен срещу ответниците Н. П. Б., Е. П. Б. и М. А. Б..

По отношение на иска за собственост върху гаражна клетка с площ 21 кв. м, представляваща източната реална част от сграда с идентификатор .........., цялата със застроена площ 41 кв. м, производството по делото е приключило с влязло в сила Решение № 26 от 15.01.2024 г. по 1 гр. д. № 4840/2022 г. на ВКС, I г. о., с което този иск е бил уважен. Със същото решение делото е било върнато на въззивната инстанция за повторно разглеждане на иска за собственост върху лятната кухня.

Във въззивната жалба на ищеца са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционния акт досежно претендираното от него право на собственост върху ½ ид. част от лятната кухня.

Тримата въззиваеми – ответници пред районния съд, са подали отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с които оспорват жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд по иска за собственост върху ½ ид. част от лятна кухня с идентификатор ............

По делото не се спори, че ищецът Р. Б. е бил собственик на 1/3 ид. част от УПИ ..-.... в кв. ... по регулационния план на Самоков, идентичен с ПИ .......... по кадастралната карта, ведно с втория етаж на изградената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда. Не е спорно, че на 23.03.2001 г. той е продал недвижимия си имот на Г. Щ., както и че имотът (1/3 ид. част от УПИ и втори жищен етаж) е бил предмет на две последващи прехвърлителни сделки и на публична продан, като към настоящия момент негов собственик е М. Б.. Не е спорно, че собственици на останалите 2/3 ид. части от УПИ и на първия жилищен етаж са били ответниците Н. Б. и Е. Б., които на 29.03.2018 г. са продали имота си на ответника М. Б.. Не се спори, че при продажбата ответниците Б. изрично са прехвърлили на ответника Б. и правото на собственост върху изградените в дворното място лятна кухня със застроена площ 30 кв. м и гараж със застроена площ 41 кв. м, като според нотариалния акт лятната кухня и гаражът представляват едноетажни масивни сгради на допълващо застрояване. При продажбата ответниците Б. са се легитимирали с нотариален акт от 19.07.2017 г. за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение, с нотариален акт от 1963 г. за отстъпено право на строеж и с други документи (строително 2 разрешение от 1962 г., удостоверения за наследници и др.) Тези факти се установяват и с представените писмени доказателства.

Страните нямат спор, че лятната кухня е била изградена в началото на 70-те години на миналия век от братята В. и П. Б., които са бащи съответно на ищеца Р. Б. и на ответниците Н. и Е. Б.. Не се спори, че до смъртта си през 1991 г. в лятната кухня е живяла М. Б., която е баба на страните (майка на техните бащи В. и П.). Не се твърди и не се установява собствениците на жилищната сграда В. и П. Б. да са изградили лятната кухня при спазване на нормативната уредба (разрешение от собствениците на земята, провеждане на административна процедура, изготвяне на строителни книжа).

Установява се от представените по делото нотариални актове, че в договора, с който ищецът Б. се е разпоредил в полза на Г. Щ., не са били описани лятна кухня и гараж. Такива обекти не са били описани и в последващите договори за покупко-продажба на 1/3 ид. част от дворното място и на втория жилищен етаж, както и в постановлението за възлагане на недвижим имот.

Спорният пред настоящия съд въпрос е дали ищецът си е запазил претендираното от него право на собственост върху идеална част от лятната кухня, или в качеството си на продавач по нотариален акт от 23.03.2001 г. е прехвърлил това свое право на купувача Г. К. Щ., ведно с правото си на собственост върху 1/3 ид. част от дворното място и на целия втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда. За да се отговори на този въпрос, следва да се преценят устройственият статут на лятната кухня и нейното предназначение, тоест дали тя представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В тази насока са и указанията, дадени с посоченото по-горе отменително решение на ВКС.

От приетата от въззивния съд съдебнотехническа експертиза се установява, че лятната кухня представлява самостоятелна сграда, която не разполага със сутеренни помещения и видимо съдържа основен партерен етаж, а отгоре – ниско двускатно подпокривно пространство. Сградата съдържа входно преддверие, разпределителен коридор, стая, кухня и 3 килер. Всички помещения, освен коридора, имат прозорци. Няма изградено сервизно помещение, но такова би могло да се обособи в килера. Сградата е елекрифицирана и предполагаемо захранена с питейна вода. Измерената светла височина на интериора е 2,27 м. Тази светла височина не дава възможност помещенията да бъдат квалифицирани като жилищни, а като такива с друго обслужващо предназначение. С оглед разпределението и характера на довършителните работи в интериора (боядисан таван, тапети по стените, дюшеме по пода в стаите, останала мебилировка, комин и кюнец на печка, облицовка с плочки най-вероятно около мивка), сградата е била посторена за живеене и е била ползвана по този начин. Понастоящем пространствата в сградата се ползват за складиране на вещи. Постройката видимо представлява домакински склад. При огледа на място вещото лице е установило, че лятната кухня е допряна до находящия се източно от нея гараж, като източната й калканна стена е с дебелина 15 см.

В съдебно заседание вещото лице Г. потвърждава, че сградата не отговора на изискванията за жилище поради височината на помещенията и липсата на санитарен възел. Уточнява, че се касае за второстепенна постройка.

Свидетелката М. Б., която е дъщеря на ищеца, твърди, че до гаража има малка постройка или къщичка, която е била построена през 70-те години. Къщичката е с две стаи и в нея е живяла прабаба й. В лятната кухня останали доста вещи на прабаба й. Свидетелката и дядо й (тоест В.

Б., който е баща на ищеца) обикновено оставяли билки за сушене в лятната кухня и я ползвали за помощна кухня. По това време свидетелката е била все още дете. По-късно дядо й се преместил на друг адрес, което станало 5-6 години, преди да почине. Но дори и тогава двамата ходели в имота, за да правят зимнина. Дядо й починал през 2002 г.

От представено с исковата молба удостоверение за наследници е видно, че В. В. Б. е починал на 28.12.2002 г.

Свидетелят А.Б., който е съсед на имота, твърди, че е виждал само ответниците Б. и техните родители да ползват лятната кухня. Други хора 4 не е виждал. Ответникът Е. Б. държал джибри в лятната кухня. В нея имало стари дрехи, гардероби, библиотека с книги.

Фактите, установени със съдебнотехническата експертиза и със свидетелските показания, налагат категоричния извод, че лятната кухня никога не е представлявала самостоятелен обект на правото на собственост (жилище), а е била изградена и се е ползвала като второстепенна постройка на допълващото застрояване (чл. 46, ал. 1 вр . чл. 41 ЗУТ, респ. чл. 119 ППЗТСУ (отм.) Нейното предназначение е било да обслужва поземления имот и жилищата в жилищната сграда, като е без значение, че до смъртта си през 1991 г. в нея е живяла М. Б., която е баба на страните. Лятната кухня не отговаря на строителните норми за жилище, защото в нея никога не е била изграждана баня-тоалетна, а светлата височина на помещенията от 2,27 м. е в отклонение от нормативите за жилище съгласно множеството наредби за правила и нормативи по териториално и селищно устройство, респ. по устройство на територията, приети при действието на ЗТСУ и ЗУТ. По своето предназначение и градоустройствен статут процесната лятна кухня представлява приращение по смисъла на чл. 92 ЗС и правото на собственост върху нея се прехвърля при отчуждаването на недвижимия имот, който тя обслужва.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че притежаваните от ищеца идеални части от лятната кухня са били предмет на покупкопродажбата от 23.03.2001 г., когато той е прехвърлил на купувача Г. Щ. собствените си 1/3 ид. част от УПИ и втори жищен етаж. Без значение е, че лятната кухня не е била изрично упомената в нотариалния акт. Без значение за отношенията с ответниците е дали към 2001 г., когато е продал имота си, ищецът е притежавал 1/3 или ½ ид. ч. от лятната кухня.

Без значение за отношенията между страните в настоящото производство е дали след 23.03.2001 г. ответниците Б. са придобили по давност притежаваните от ищеца до тази дата идеални части от лятната кухня.

Ищецът не доказа да е собственик на идеални части от процесната сграда, поради което искът му срещу тримата ответници подлежи на отхвърляне 5 като неоснователен.

При този решаващ извод решението на районния съд следва да бъде потвърдено в частта, с която е бил отхвърлен искът на Р. Б. за собственост на основание придобивна давност и наследяване върху ½ ид. част от имот с идентификатор ........... по кадастралната карта на гр. Самоков, предявен срещу тримата ответници.

С оглед неоснователността на иска за собственост върху идеални части от лятната кухня, ищецът дължи на ответниците съответната част от направените от тях разноски. При определяне на дължимите разноски настоящият съд следва да се придържа към фактите и логиката на отменителното решение на ВКС, с което искът за собственост върху реална част от гаража е бил уважен, както и към указанията на касационната инстанция.

Пред районния съд ответниците Н. Б. и Е. Б. са направили разноски за адвокат от 1500 лв. по двата иска. Ищецът им дължи половината от тях, а именно 750 лв. Посочените ответници имат и разноски за експертизи в размер на 220 лв., които обаче не се дължат от ищеца, тъй като двете експертизите са във връзка с уважения иск за собственост върху гаража.

Ответникът М. Б. е направил разноски за адвокат от 1200 лв., от които ищецът му дължи 600 лв.

При първото разглеждане на делото от въззивния съд разноските на ответниците (въззиваемите) са само за адвокатски хонорари. За Н. и Е. Б. те възлизат на 1500 лв., а за М. Б. – на 1000 лв. Ищецът като въззиваем им дължи съответно 750 лв. и 500 лв.

В касационното производство, развило се по жалба на ищеца срещу първото решение на въззиввия съд, ответниците Б. са направили разноски за адвокат от 300 лв. От тази сума им се следват 150 лв. Ответникът Б. не доказва да е направил разноски.

При повторното разглеждане на делото от въззивния съд въззиваемите Н. и Е. Б. са направили разноски за адвокат от 1500 лв., а въззиваемият М. Б. – разноски за адвокат от 1300 лв. Тези разноски се 6 дължат изцяло от въззивника, тъй като са били направени за защитата по предявения от него иск за собственост върху лятната кухня.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 1330/2018 г. на Самоковския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от Р. В. Б. срещу Н. П. Б., Е. П. Б. и М. А. Б. иск за собственост на основание придобивна давност и наследяване върху ½ ид. част от имот с идентификатор ........... по кадастралната карта на гр.

Самоков, представляващ лятна кухня със застроена площ 30 кв. м, изградена в поземлен имот с идентификатор ...........