Определение № 2354 от 11.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2354 гр. София, 11.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002102075 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от С. Д. Н. и С. М. Щ. против решение № 123 от 05.02.2024 г. по гр.д.№ 1400/2023 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено изцяло решение №711 от 31.03.2023г. по гр. д. № 6228/2021г. на РС-Бургас и вместо това е допусната съдебна делба на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г., с адрес:

[населено място],[жк], [улица], с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при описани граници, а по действащия ПУП-ПРЗ на кв. С., съставляващ УПИ № ***, *****в кв. ***с площ от 2311 кв.м., при квоти на съсобственост между съделителите в идеални части, както следва: В. М.

Г. - 29,21124293100296 кв.м., К. К. М. /М./ - 10,30068753313554 кв.м., Н. И. М. 38,61378276346725 кв.м., С. М. Щ. - 245,3378831269178 кв.м., З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д.

- 310,4256360078646 кв. м., Н. Д. Т. - 130,7974443919123 кв.м., С. Д. Н. - 392,3923331756321 кв.м., И. К. К. - 8,927655661919924 кв.м., Община Бургас - 38,61378276346725кв.м., „ВАМА“ ООД - 0,319555134879 кв.м., Й. И. В. - 1106,06 кв.м.

В първата касационна жалба, подадена от Н. се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на доводите й във въззивното производство и поради нарушение на материалния закон, защото съдът е приел, че дворното место подлежи на делба, а то следва да се възприема като обща част към хоризонтална етажна собственост, в която хипотеза е недопустима делба само по отношение на него.

1

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК и по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие с ПП-2-82г., б. „д“ и б. „е“ по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорният предмет на делото, като подложи доказателствата на самостоятелна преценка и изложи свои мотиви, съдържащи техния анализ в светлината на исковата претенция, ведно с възраженията на страните, изразените становища в хода на съдебното производство и посочените във въззивната жалба; 2. Какво представлява по своята същност поземлен имот, който е обща част и как при какви условия ще се измени нейния характер след разпореждане с процесния имот?

Във втората касационна жалба, подадена от С. Щ. са направени същите оплаквания за необсъждане на довода, че дворното място е обща част на хоризонтална етажна собственост от сгради с обекти, които са индивидуална собственост и не подлежи на съдебна делба.

Наведен е довод, че не е обсъдено това, че ищецът по иска за делба не притежава обект от сградите, а само идеална част от дворното место, защото се е разпоредил само със самостоятелният обект без частта си от дворното мсто, но тъй като счита, че то е обща част, твърди, че и то е прехвърлено като принадлежност.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба се навеждат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3, и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се очевидна неправилност защото съдът не е изследвал дали не е налице несъвместимост по предназначение на терена за делба и защото е допусната делба на дворно място, застроено със сгради, които са или са с обекти индивидуална собственост. Формулирани са следните два въпроса, по които се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК: 1Дворно место, което представлява прилежащ терен към съществуващи сгради, принадлежащи на различни собственици трансформира ли се в индивидуална собственост, когато един от тези собственици умишлено се разпореди само със самостоятелния си обект и в сделката продажба не е записано изрично, че се разпорежда и с квадратните метри идеални части от прилежащия терен? 2. Допустимо ли е придобиване по давност при действието на ЗТСУ на идеална част от близък родственик – сестра само в обема на наследствената квота в съсобствеността при знание и непротивопоставяне от страна на тази сестра, от която е изработена давността? Налице ли е правен интерес от оспорване на тази давност от останалите съделители при условие, че притендираната давност не променя квотите в съсобствеността, а само тези в конкретната квота на наследодателя?

Ответникът по касация Й. П. оспорва и двете касационни жалби и допускането до касационно обжалване, тъй като мотивите са подробни, съдържат анализ на доказателствата и отговор на възраженията по въззивната жалба, а относно допускането до делба на дворно место, в което има съсобственик, който не притежава сграда или самостоятелен обект в сграда, а само частта си от дворното място, съдебната практика се е произнасяла неколкократно и е единна. Посочва, че е неприложимо ПП-2-82г., а въпроса за характера на дворното место е неправилно зададен в този вид. В отговора по втората касационна жалба посочва, че освен ищеца и други съделители – В. М. Г., К. К. М. /М./, Н. И. М. и Н. Д. Т. притежават само идеална част от дворното място и не притежават собственост върху сграда 2 или самостоятелен обект в такава, поради което последния въпрос не кореспондира на данните по делото.

Ответниците З. Д. и Т. Д. вземат становище да се уважат двете касационни жалби и да се отхвърли иска за делба, като поддържат доводите, изложени от Н..

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, подадени са против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът ги преценява за допустими.

За да постанови обжалваното решение по предявеният иск за делба от Й. В., въззивният съд е съобразил следното:

К. И. К., по време на брака си със С. И. К., придобива дворно място с площ 2044 кв.м., съставляващо парцел ***в кв.*** по плана на кв.С., [населено място] с акт за поземлена собственост от 02.04.1965г. По плана от 1972г. имота е заснет като парцел *** в кв.***с графично измерена площ 2112 кв.м. С нот.акт от 1974г. са придобити по регулация 69 кв.м. от имот пл.№***. По действащия регулационен план на кв. С. за процесния имот е отразен съсобствен по регулация парцел УПИ ****в кв.***, с площ 2311 кв.м., като имот пл.№***е записан на З. В. Д., имот пл.№***– на В. М. Щ., имот пл.№***- на Н. М. И., имот пл.№***на К. К. К., имот пл.№***- на Д. Т. Н.. Няма твърдения или доказателства да са изравнявани правата на съсобствениците в съсобствения по регулация парцел при действието на ЗТСУ или в шест месечния срок по пар.6 ЗУТ. Площта на имота се формира така: 2044 кв.м. - от 1965 г.; 69 кв.м. - придобити по регулация 1974 г.; 98/2311 кв.м. ид.ч. - придобити по давност през 2006г.; и 100/2311 кв.м.ид.ч. - закупени от Община Бургас през 2006г. В одобрената през 2009 г. КК, имота е заснет с идентификатор ***с осем сгради в него.

К. И. К. и С. И. К. имат родени от брака си три дъщери: К. К. М., И. К. К. и Д. К. Щ.. През 1971 г. К. К. дарява на двете си дъщери К. К. К. /по мъж М./ с н.а. 55 т.І/1971 г. и на Д. К. К.

/по мъж Щ./ с н.а. 56 т.І /1971г. по 500 ид.ч. кв.м. от дворното място, цялото от 2044 кв.м. С н.а. №5, т.І/1973г. Д. Щ. дарява на З. Д. само 250/2044 кв. м. от притежаваните от нея 500/2044 ид.ч. кв.м. /и й остават 250 ид.ч./кв.м./. По плана от 1972г. имотът получава номер ***в кв.***и е с графично измерена площ 2112 кв.м. С н.акт от 1974г. са признати за собственици по регулация на 69 кв.м. от имот пл.№***К. И. К., Д. К. К., К. К. К. и З. В. Д., и процесния имот става с площ 2181 кв.м. Тази площ се разпределя между съсобствениците пропорционално на притежаваната от тях идеална част на основание чл. 97 ЗС, а не е на тези, които са я платили или на които останалите са признали права, т.е. К. К. получава 35,2426614481 кв.м. от придаваемите по регулация в условията на СИО и притежава общо 1079,2426614481 кв.м. ид.ч. от двора; К. М. прибавя към собствените си 500 кв.м. още 16,8786692759 кв.м. или общо 516,8786692759 ид.ч. кв.м. от двора; Д. Щ., която притежава 250 кв.м. получава от придаваемите 8,439334638 кв. м. или общо 258,439334638 ид.ч. кв.м. от дворното място; З. Д., който притежава 250 кв.м. получава от придаваемите 8,439334638 кв. м. или общо 258,439334638 ид.ч. кв.м. от дворното място. При действието на ЗСГ /отм./, с н.а. № 207, т І/77г., чрез Народен съвет по гл.ІІ ЗСГ, К. К. продава на определените от народен съвет купувачи Д. Т. Н. и С. Д. Т. само 500/2044 ид.ч. кв.м. от делбения имот без 3 сгради или самостоятелни обекти на собственост, разпределени между купувачите по равно, съгл. чл. 30, ал.2 ЗС. Към този момент Д. Т. Н. е в граждански брак с М. К. Н., а С. Д. Т. е тяхна дъщеря, т.е. Д. Н. и М. Н. придобиват 250 кв.м. само от дворното место в режим на СИО. С н.а. №12,том V, д. № 1580/83 г. С. Д. И. /по мъж/ дарява на баща си Д. Т. Н. собствените си 250 кв.м. ид.ч. С н.а. № 1т..11/1989 г. родителите на С. Д. Н. отново й прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане 250/2044 кв.м. ид.ч. от същия имот, ведно с построена жилищна сграда, след което С. Д. Н. /разведена към момента на сделката/ притежава 250 кв.м. ид.ч., а баща й остава също с 250 кв.м., дарени му преди това от Н.. Д. Т.

Н. почива на 22.10.1991г. и е наследен от съпругата си М. К. Н., дъщеря си С. Д. Н. и син Н.

Д. Т.. Съпругата М. Н. почива на 25.06.2011 г. и е наследена от децата си С. Н. и Н. Т. и притежаваната от нея ид.ч. се разпределя между тях по равно, след което Н. Т. притежава 130.7974443919123 ид.ч./кв.м., а С. Д. Н. - 392.3923331756321 ид.ч./кв.м.

През 1984 г. К. И. К. дарява с н.а. 135, т.V/1984г. на нотариус при БРС на внучката си В. М.

Щ. само 250 кв.м.ид.ч. от дворно място с площ от 2044кв.м. С н.а. № 136, т V/1984г. К. К. М. дарява дъщеря си Н. И. М. само с 250 ид.ч. кв.м. от същото дворно място. След смъртта на К. К. на 22.05.1986г. наследниците му: съпруга С. И. К. и трите му дъщери К. К. М., И. К. К. и Д. К. Щ. разпределят останалата му идеална част след разпоредителни сделки по ЗСГ и дарения - 329.2426614481 кв.м., като съпругата му получава съответно 5/8 дворното място, т.е. 205.7766634051 кв.м. и по 1/8 за всяка от дъщерите, т.е. по 41.155332681 кв.м.

През 1990 г. Д. Щ. дарява на дъщеря си С. М. Щ. собствените си 150 ид.ч. кв.м. от дворното място и умира на 20.08.1990 г. Наследници на Д. Щ. са само двете й дъщери С. Щ. и В. Г., защото съпругът й М. Щ. е осъден за убийството й и е недостоен. Всяка от дъщерите й получава по 74,797336595 кв.м. ид.ч. по наследство на майка си, които след като се прибавят към вече придобитите от тях по дарения се получава: за В. Щ. /по мъж Г./ - 324.7973336595 кв.м. и за С. Щ. - 224.7973336595 кв.м. С н.а. № 2, т.ХІІІ/1990 г. К. К. М. продава: на И. Е.

М.-Т. 1/20 от 250/2044 кв.м., /равно на 12,5 кв.м. ид.ч. от дворното място/; на В. Д. и К. П. М. общо 12,5 кв.м. /двамата не са женени към този момент/; на Ю. Д. Д. и съпруга й К. Д. Д. общо 12.5 кв.м. ид.ч. от дворното място. С н.а. №51, том V от 29.03.1991г. К. К. М., И. Е. М.

– Т. и съпругът й М. Т., Ю. Д. Д. и съпругът й К. Д. продават на В. Д. и К. П. М., както следва: първата общо 212.5 кв.м., втори двама-общо 12,5 кв.м. и третите двама-общо 12,5 кв.м. Така В. Д. Д. и К. П. М. получават по 125.00 кв.м. всеки от тях по силата на посочените по-горе две покупко-продажби. К. П. М. е неженен и без деца, почива на 02.12.1992г. и е наследен от В. Д. Г., който почива на 13.01.2014г. и съгл. чл. 11 ЗН е наследен от Община Бургас.

С н.а. №52, том І, рег.№422 от 25.01.2005г. на нотариус А. Д., съсобствениците С. И. К., К.

К. М., И. К. К., В. М. Г., С. М. Щ., Н. И. М. и В. Д. Г. продават на К. Я. С. 666.67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333.33 кв.м. ид.ч. /общо 1000 кв.м. ид.ч./ от дворното място. В нотариалния акт по отношение на продавача С. Щ. е посочено, че продава само 37 кв.м. от своята собственост, а останалите 963 кв.м. са продадени общо за всички продавачи. На 24.03.2005г. с н.а. №91, том І, рег. №0446 на нотариус Ст. Д. с нова сделка С. И. К., К. К. М., И. К. К., В.