Решение № 555 от 29.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Велико Търново, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.А като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110102388 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. И. Ш., чрез адв.

А. Д. – САК, срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД - град София. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 година, по силата на който ответното дружество е предоставило кредит на ищеца в размер на 400.00 лева, за срок от 4 месеца, като посочения в договора ГПР е в размер на 46.72% и фиксиран годишен лихвен процент – 40.00%. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените изисквания; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата в размер на цялото задължение по кредита или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Посочва, че към договора за паричен заем е налице и Договор за предоставяне на гаранция № 4629025 от 29.10.2022 година, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, като по този договор от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за гаранта в размер на 202.12 лв. Твърди, че „Файненшъл България“ ЕООД е дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт" АД и е налице свързаност между двете дружества. Навежда доводи, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл.

1

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Посочва, че същият не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК, тъй като липсва посочване на компонентите, включени в ГПР. Освен това, дължимото по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение също не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Посочва, че доколкото „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са свързани, възнаграждението на поръчителя представлява скрита комисионна за кредитодателя. На следващо място развива съображения, че така уговорен размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Твърди, че ищецът е платил на ответното дружество сумата в размер на 630.89 лева, но предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, същият дължи само чистата стойност на кредита, т.е. сумата в размер на 400.00 лева, респективно – ищецът е надплатил сумата в размер на 230.89 лева. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключения между страните Договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 година, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 230.89 лева, представляваща недължимо платени суми, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по така посочения Договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 година.

Твърди, че отношенията между ищеца и дружеството гарант, не са правно релевантни към претенциите на ищеца спрямо ответника, както и че връзката на поръчителя и гаранта, като свързани лица, не може да обоснове правен извод, че възнаграждението по договора за поръчителство става част от съдържанието на договора за потребителски кредит. Посочва, че възможността възнаграждението да бъде преведено по банкова сметка на ищеца, е предвидена единствено за улеснение на заемополучателя. Навежда доводи, че не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 11 ЗПК, както и тези на чл. 19 ЗПК. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на 29.10.2022 година между Р. И. Ш., в качеството й на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 462902 /л. 16-гръб – 19/, по силата на който дружеството е 2 предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 400.00 лева. Последният от своя страна се е задължил да върне сумата за срок от 4 месеца, заедно с възнаградителна лихва, чрез месечни вноски в размер на 108.47 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40.00 % и ГПР в размер на 46.72 % или ищецът се за задължил да върне общо сумата в размер на 433.88 лева. Между страните не е спорно и че сумата по кредита е усвоена от ищеца.

Видно от договора, в чл. 4 от същия е предвидено, че заемателя се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените изисквания; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата в размер на цялото задължение по кредита или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не е спорно по делото, а и приложеното заверено копие на Договор за предоставяне на гаранция № 4629025 от 29.10.2022 година, ведно с приложение /л. 19гръб - 26/ безспорно се установява, че на същата дата между Р. И. Ш. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парично задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер на 202.12 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50.53 лева, дължими на посочените в договора дати. Съгласно ал. 2 на чл. 1 от договора гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т.1 и т. 2 от договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.

96-99/ се установява, че общият размер на заплатената от Р. И. Ш. на „Изи Асет Мениджмънт” АД суми за погасяване на задължения по Договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 година възлиза на 630.89 лв., от които 202.12 лева са плащания по договор за предоставяне на гаранция от 29.10.2022 година.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че между Р. И. Ш. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор за паричен заем № 462902 от 29.10.2022 година /л. 16-гръб – 19/, по силата на който дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 400.00 лева, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 108.47 лева или общо сумата в размер на 433.88 3 лева. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Дружеството кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Не е спорно по делото и че между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД на 29.10.2022 година е сключен договор за предоставяне на поръчителство /л. 26-гръб 30/, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парично задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер на 202.12 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50.53 лева, дължими на посочените в договора дати.

Първият предявен по делото иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10 ЗПК, като ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, представлява нарушение на изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото последните представляват скрито възнаграждение за кредитодателя, а и в тази връзка не е посочено кои точно разходи формират ГПР. С клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем, кредиторът е въвел изискване за предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение. Настоящият съдебен състав намира, че така уговорената с договора клауза за предоставяне на обезпечение по кредита е неравноправни, респективно - такава, която противоречи на закона и добрите нрави, поради което е нищожна. Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, че ако не бъде предоставено посоченото обезпечение, договорът не би бил сключен, респективно - задължава потребителя да сключи договора за предоставяне на гаранция. С клаузата на чл. 4 от договора заемателя се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените изисквания; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата в размер на цялото задължение по кредита или 4 одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки Очевидно е, че първите две обезпечения не могат да се предоставят в толкова кратък срок от заемателя, доколкото изискванията за предоставяне на обезпечение са договорени по начин, на практика неизпълним за длъжника, който е прибегнал до услугите на дружество предоставящо т.нар. „бързи кредити“. Така по естествен път се стига да третия вариант – предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемодателя. От направената служебна проверка в Търговския регистър, а и ответникът не оспорва това, се установява, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на и „Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че макар да са сключени два отделни договора, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с предварително посочено от заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да бъде одобрен за предоставяне в заем на нужната му парична сума и договорът за потребителски кредит с „Изи Асет Мениджмънт“ АД да породи действие, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В този смисъл, а и доколкото клаузата в договора за паричен заем, предвиждаща обезпечението му, е нищожна, настоящият съдебен състав приема, че и сключеният между Р. И. Ш. и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция от 29.10.2022 година е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на гаранта, вместо на кредитора води до извод, че противоречи на добрите нрави и внася неравноправие и в свързаното с него кредитното правоотношение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се ползва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Съгласно трайната съдебна практика, тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева, какъвто е и настоящият случай.