Решение № 220 от 19.10.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Елин Пелин, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. ДЕ. при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. ДЕ. Гражданско дело № 20251820101071 по описа за 2025 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответникът, в качеството си на собственик е потребител на топлинна енергия, доставяна в имот в гр. София, 1592, р-н Искър, Дружба-1, бл.126, вх.1, ап.79, инсталация 4000403595, с абонатен №48923. Поддържа, че ответника С. Т. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2299.95 лв. /две хиляди двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и пет ст./ -главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 12.06.2025 г. /датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 378.46 лв. /триста седемдесет и осем лева и четиридесет и шест ст./ за периода от 15.08.2023 г. до 06.06.2025 г.; сумата от 32.33 лв.

/тридесет и два лева и тридесет и три ст./ -главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г., ведно със законна лихва от 12.06.2025 г. /датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8.79 лв. /осем лева и седемдесет и девет ст./ за периода от 16.07.2022 г. -06.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 439 / 11.07.2025 г. за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д №764/2025 г., по описа на РС-Елин Пелин.

Твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от 1

Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, 1592, р-н Искър, Дружба-1, бл.126, вх.1, ап.79, инсталация 4000403595, с абонатен №48923.

Твърди, че ответника в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на топлинна енергия и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията н др. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане и ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да месечните дължими суми за потреблението й. Сочи, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, както и да заплащат стойността по издадените фактури в същия срок. Сочи, че ответникът не е погасил задълженията си за процесния период.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено съществуването на посочените вземания спрямо ответника, като претендира за направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С. Т. А. не е подала в срок отговор по чл.131 от ГПК. Видно от подаденото възражение по чл.414 ГПК ответницата е посочила, че не дължи претендираните суми, тъй като парното е спряно от 2005 г., а жилището 2 е необитаемо от 2016 г., поради което не става ясно по какви данни на водомера „Топлофикация София“ ЕАД е начислила задълженията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпределената доказателствена тежест по делото ищецът по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ следва да докаже при условията на главно и пълно доказване следните факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което се е задължил да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последния е поел задължение да я получи и да заплати стойността; както и че през процесния период е доставил топлинна енергия на претендираната стойност.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че главното задължение е възникнало, моментът в който е следвало да бъде изпълнено, както и размерът на лихвата за заявения период.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия и за лихва за забава върху него в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението, че в рамките на процесния период действително е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия, че възнаграждението за реално предоставените услуги възлиза на претендираната стойност, както и датата, на която ответникът е следвало да заплати възнаграждението.

По арг. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие - в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

По делото ответника не оспорва, че е собственик на имот находящ се е гр. София, 1592, р-н Искър, Дружба-1, бл.126, вх.1, ап.79. Предвид горното съдът приема, че ответникът по делото е имал качеството на клиент на „Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот, като това качество произтича от принадлежността на правото на собственост върху имота, за което са ангажирани писмени доказателства.

От заключението на приетата СТЕ, което съда кредитира като компетентно изготвено се установява, че в имота на ответника не се 3 разпределя топлинна енергия, тъй като сградата не ползва топлинна енергия за отопление -само за битово горещо водоснабдяване. Съгласно заключението на СТЕ от "Топлофикация София " ЕАД е разпределена топлинна енергия за процесния период, както следва: в изравнителна сметка за периода 01.05.202230.04.2023г. е разпределена топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване 64,629м3 за 1 бр. ползвател. Посочено е, че по главен отчет за периода 01.05.2022-30.04.2023г. няма запис, не е правен отчет в имота. В изравнителна сметка за периода 01.05.2023-30.04.2024г. е разпределена топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване 79,014м3 за 1 бр. ползвател. По главен отчет за периода 01.05.2023-30.04.2024г. не е осигурен достъп, не е правен отчет в имота. Вещото лице констатира, че имота на ответника е свързан към СИ за топла вода. Начислява се топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като няма направен отчет на показание на водомер и е начислена топлинна енергия на 1 бр. лица. Топлинната енергия е разпределена по методика към приложение на чл.61 от Наредба Е-РД-04-1от 12.03.2020г. за топлоснабдяване.

С оглед на изложеното се формира извод, че претенцията на ищеца за сумата от 2299.95 лв. се основава на незаплатено вземане за главница за битово горещо водоснабдяване, въпреки, че в исковата молба не са изложени каквито и да било твърдения в тази насока, както и за причината за начисляване на разхода по реда на чл.61 от Наредба Е-РД-04-1от 12.03.2020г. за топлоснабдяване.

Фактът, че ответницата не ползва топлинна енергия за отопление на имот, от което изрично се е отказала, съобразно представените писмени доказателства, не я освобождава от задължението да заплаща топлинна енергия за БГВ (чл. 144, ал. 2 ЗЕ). В този случай и съгласно представените ОУ на ищеца, потребителят е длъжен да осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му, достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дяловото разпределение в своя имот.

По отношение на ТЕ за БГВ следва да се посочи, че съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 12.03.2020 г. потребеното такова се определя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. По делото за процесния период за двата отоплителни сезона не се установява наличието на тези предпоставки за прилагане на заместващ механизъм за определяне на количеството потребена ТЕ за БГВ. По делото не са представени протоколи за неосигурен достъп на обявените дати, подписани по надлежния ред и от представител на ЕС, че не е бил осигурен достъп до имота за извършването на реален отчет.

В случая е от страна на ищеца не са представени каквито и да било доказателства и не са изложени твърдения, че през процесния период ответницата не е осигурила достъп, с изготвянето на съответните за това 4 ежемесечни протоколи, при ежемесечен отчет, подписан от свидетел, респективно констативен протокол. Предвид липсата на пълно и главно доказване на тези факти, неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 2299.95 лв. - главница за битово горещо водоснабдяване.

Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 12.06.2025 г.

/датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 378.46 лв. /триста седемдесет и осем лева и четиридесет и шест ст./ за периода от 15.08.2023 г. до 06.06.2025 г..

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 32.33 лв.

/тридесет и два лева и тридесет и три ст./ -главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г., ведно със законна лихва от 12.06.2025 г. /датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 8.79 лв. /осем лева и седемдесет и девет ст./ за периода от 16.07.2022 г. -06.06.2025 г., съдът приема следното: