Решение № 470 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100500466 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №7536/29.01.2026г. от „РЕЙХЕВЪН БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148130360, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ № 42, вх. „В“, ет. 7, ап. 63 срещу решение №4469/10.12.2025г., постановено по гр. дело № 20243110107084/2024г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.439 ГПК срещу „ТОРНАДО-ДИЛ“ ООД, ЕИК 813002009, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, кв. 170, парцел 2883А, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника по изпълнителен лист от 13.12.2013 г., издаден въз основа на Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение №4715/29.10.2013 г. по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа, на който са образувани последователно изпълнителни дела: № 9 / 2024г. на ЧСИ М.П.; № 2263/2015г. на ЧСИ Н.Д.; №59/2018г. на ЧСИ И.С.; № 800 / 2023г. на ЧСИ И.С. следните суми: сумата от 780,68лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор № А009/07.04.2008г. за възлагане на СМР и Анекс 1 от 28.02.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.266 ЗЗД, сумата от 488,44лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9 000 лв. за периода от 01.12.2009г. до 08.06.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 417,78лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 7 280,68лв. за периода от 08.06.2010г. до 27.12.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 385,89лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 780,68 лв. за периода от 27.12.2010г. до 15.07.2011г. по фактура № 1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 10449,60лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за подизпълнител и възлагане на СМР № А 011/25.08.2010г. и Анекс от 09.09.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба — 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 266 ЗЗД, сумата от 209,62лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 449,60 лв. за периода от 21.01.2013г. до 02.04.2013г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 2 779,68лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК., като погасени поради настъпила погасителна давност.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Решаващият съд не обсъдил в мотиви си част от доказателствата / Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение №4715/29.10.2013г. по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна, изпълнителен лист, молба от 11.02.2014г. до ЧСИ М.П., молба от 06.01.2016г. до ЧСИ Н.Д., запорно съобщение от 27.01.2016г. от ЧСИ Н.Д., молба от 05.01.2018г. до ЧСИ Н.Д., съобщение от 19.01.2018г. на ЧСИ И.С., постановление за прекратяване на изпълнителното дело, искова молба с правно основание чл.135 от ЗЗД/. Необсъждането на тези доказателства е довело до неправилен извод на първоинстанционният съд.

На следващо място се въвежда оплакване на нарушение на материалния закон /чл.116, б.в“ от ЗЗД/, като неправилно е прието в обжалваното решение, че давността е започнала да тече от 28.11.2023г. и към датата на подаване на исковата молба не е изтекла. Не е съобразени т.10 ТР №2/2015г., т.5 от ТР №3/10.07.2017г. по т. дело №3/2015г., ТР №3/28.03.2023г. по т. дело №3/2020г. всичките на ВКС. Аргументира, че ТР №2/04.07.2024г. по т. дело 2/2023г. на ВКС не следва да се взема предвид в настоящия случай.

2

Направен е анализ на изброените тълкувателни решение и е застъпен извода въз основа на тях, че последното изпълнително действие е от 28.01.2016г., след което давността не е била прекъсвана.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Торнадо - Дил“ ЕАД, в който счита жалбата за неоснователна. Давност не е текла по отношение на ответника, тъй като ТР №2/2015г. на ВКС има действие за напред и отменя ППВС №3/1980г. до 26.06.2015 г., като изпълнително дело № 59/2018 г. по описа на ЧСИ И.С. е прекратено в нарушение на постановлението /образувано на 14.01.2014г./.

Дори и да е текла давност, тя е прекъсвана с редица действия. Счита се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, с изключение на молба, входирана на 06.01.2020г. /подадена по поща на 03.01.2020г./ с искане за налагане на запори на банковите сметки на ищеца в „Алианц Банк България"АД, както и молба от 15.01.2020 г., с която са заплатени таксите за извършването на запорите. Молбата от 03.01.2020г. също прекъсва давността, поради което тя не е изтекла.

Направен е подробен анализ на тълкувателната практика на ВКС.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение подадената жалба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „РЕЙХЕВЪН БИЛД“ ЕООД искове с правно основание чл.439 ГПК срещу „ТОРНАДО-ДИЛ“ ООД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника по изпълнителен лист от 13.12.2013г., издаден по Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение №4715/29.10.2013 г. по гр. д. № 4580/2013г. по 3 описа на Районен съд – Варна, въз основа, на който са образувани последователно изпълнителни дела: № 9 / 2024г. на ЧСИ М.П.; № 2263/2015г. на ЧСИ Н.Д.; №59/2018г. на ЧСИ И.С.; № 800 / 2023г. на ЧСИ И.С. следните суми: сумата от 780,68лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор № А009/07.04.2008г. за възлагане на СМР и Анекс от 28.02.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 488,44лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9 000 лв. за периода от 01.12.2009г. до 08.06.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., сумата от 417,78лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 7 280,68лв. за периода от 08.06.2010г. до 27.12.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., сумата от 385,89лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 780,68 лв. за периода от 27.12.2010г. до 15.07.2011г. по фактура № 1328/01.12.2009г., сумата от 10449,60лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за подизпълнител и възлагане на СМР № А 011/25.08.2010г. и Анекс от 09.09.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба — 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 209,62лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 449,60 лв. за периода от 21.01.2013г. до 02.04.2013г., сумата от 2 779,68лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, като погасени поради настъпила погасителна давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните суми по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна. Въз основа на изпълнителният лист е образувано изп.дело 9/2014г. по описа на ЧСИ Пашова, по което на 13.02.2014 г. по искане на ответника били наложени възбрани върху имоти на ищеца.

През 2015 г., изп. дело е било преообразувано в изп.д.2263/2015г. по описа на ЧСИ Н. Денчева, по което ответникът в качеството на взискател е поискал с молба от 06.01.2016г. налагане на запор на банкови сметки на ищеца. Запорно съобщението от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, е било получено на 28.01.2016г. Изп.д.2263/2015г. е било преобразувано в №59/2018г. по описа на ЧСИ Ил. С., което е прекратено с постановление от 13.11.2023г. Образувано е ново изп.дело 800/2023г.

Твърди се, че последното изпълнително действие е извършено на 28.01.2016г., което да прекъсва давност. Предвид изложеното петгодишният 4 давностен срок е изтекъл, поради което е формулиран петитум да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми.

Ответникът „ТОРНАДО-ДИЛ“ ООД в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Счита, че до 26.06.2015 г. давност не е текла при приложение на ТР№3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГКТ на ВКС. Изложените са твърдения, че давността е прекъсвана на 07.01.2016 г. с молба за налагане на запор на банковите сметки на ищеца в „Сосиете Женерал -Експресбанк"АД, на 05.01.2018 г. с молба за налагане на запор на банковите сметки на ищец в „Токуда Банк" АД; на 03.01.2020 г. с молба за налагане на запор на банковите сметки в „Алианц Банк България"АД; на 28.11.2023 г., когато е образувано ново изпълнително дело и е направено искане за налагане на възбрани.

По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са правно основание в чл.439 от ГПК с предмет оспорване на изпълнението на паричното задължение по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, опрощаване, прихващане и др.).

Съобразно представените по делото доказателства, се установи, че е издаден в полза на „Торнадо - Дил“ ООД изпълнителен лист по гр. дело №4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна въз основа на влязло в сила решение №4715/29.10.2013г. срещу „Рейхевън Билд“ ЕООД за процесните суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20147150400009 по описа за 2014г. на ЧСИ М.П..

5

Спрямо вземанията по съдебното решение е приложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която определя, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.

Според ППВС № 3/80 г. на ВС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Анализът на данните за извършените изпълнителни действия по изпълнително дело №2263/2015г. по описа на ЧСИ Н. Денчева, в което е преобразувано изпълнително дело № 20147150400009 по описа за 2014г. на ЧСИ М.П. обосновава извод, че същото е било висящо към 26.06.2015г., като не са възниквали предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за неговата перемция /07.01.2016г. – молба за налагане на запор/.

Предвид горното съдът пристъпва към разглеждане на въпроса дали теклата давност за периода 26.06.2015г. до 10.06.2024г. е била спирана или прекъсвана.