Решение № 172 от 16.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20253100900258 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Солей 06“ ООД, ЕИК 148005887, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

„Академик Андрей Сахаров“ 19, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк 43“, за заплащане на следните суми:

1/ 593 588.84 лв. главница - възнаграждение за извършени строителномонтажни работи по договор No ********* от 01.07.2022г. с предмет: изграждане на нова детска градина за 4 групи, физкултурен салон, кухненски блок и котелно стопанство - в УПИ IV 131 за детска градина (ПИ:

***), кв.189, по пл. на 12мр. общ. Варна, ***, гр.

Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2025г., до окончателното изплащане на задължението;

2 / 13 878.40 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 19.02.2025г. до 24.04.2025г.

В евентуалност, ако съдът приеме, че има извършени СМР извън предмета на договора, заплащането на главницата се претендира при начална липса на основание, т.е. на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Претендират се и сторените разноски от ищеца по делото.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е дружество, занимаващо се със строителство на различни жилищни и обществени сгради и съоръжения.

Ответникът е инвеститор в изграждането на обекти за обществено ползване на територията на общината, респективно възложител на обществени поръчки.

След провеждане на съответна процедура по ЗОП, между страните бил сключен гореописаният договор, чиито параметри се описват подробно в 1 исковата молба. Ответникът превел на ищеца аванс в размер на 993 819.48 лв. без ДДС. С допълнително споразумение от 21.06.2023г. страните договорили стойността на СМР да бъде индексирана съгласно описана методика. С допълнителни споразумение от 07.03.2024г. и 14.08.2024г., срокът за изпълнение на строителството бил продължен последователно до 05.09.2024г.

Излагат се подробни твърдения относно поетапното изпълнение на договора от страна на ищеца и съставяне на необходимата документация в тази връзка, както и извършените плащания от ответника. Ищецът изготвил заменителна таблица, приета от ищеца и инвеститорския контрол, в която била направена съпоставка между предвидените в договора и действително извършените СМР с описани стойности. На 05.09.2024г. завършеният обект бил приет от ответника с акт обр.15. На 06.11.2024г. главният архитект на Община Варна издал удостоверение за въвеждане в експлоатация. Ответникът не приел за плащане издадената фактура за заплащане на съответната разлика. Поискал от ищеца да раздели СМР в два отделни протокола обр. 19 – такъв по цената по договор и друг за превишаващата определена цена, както и издаване на отделни фактури, което ищецът изпълнил. Протоколът за СМР по договор бил подписан от ответника и фактурата по този протокол заплатена. Вторият протокол не бил подписан от ответника, съответно фактурата незаплатена. С писмо от 04.02.2025г. ищецът поискал плащане в 14 - дневен срок, което не получил. Поддържа се, че всички допълнителни СМР са били необходими за завършване на обекта и съгласувани с ответника, поради което последният дължи претендираните с исковата молба суми.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорват твърденията на ищеца относно проведена процедура по ЗОП, в резултат на която е сключен описаният договор, както и допълнителни споразумения, подписването на актове и протоколи по време на строителството. Оспорва се дължимостта на претендираните суми над цената, определена в чл.5 от договора. В тази връзка се възразява, че ищецът е бил запознат с одобрения инвестиционен проект и е следвало съобразно него да калкулира цената. Цитира се чл.6, т.5 от договора и се излагат примери по възникнали дейности, като се поддържа, че изпълнителят с опит в строителството е можел да направи запитване и да обърне внимание, че тези дейности не отговарят на КСС по договора. Обръща се внимание, че ответникът не е възлагал допълнителни СМР и не е приел дължимост на претендираната сума. Позовава се и на разпоредбата на чл. 116 ЗОП, вр. с пар.2, т.27 от ДР на ЗОП, възразявайки, че ищецът не обосновава приложението им. Настоява, че всички промени, допълнения и заменяне на СМР са се случвали със знанието, че цената по договора е окончателно определена. Излагат се доводи, свързани с правната природа на договора за обществена поръчка. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответника, свързани с нормата на чл.116 ЗОП. Поддържа се, че ако в хода на изпълнението се наложи извършването на допълнителни видове работи с оглед качествено изпълнение на поръчката, заплащането им не представлява нарушение на ЗОП. Счита, че ответникът неправилно интерпретира фактите.

2

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който заявява, че счита за ненужен коментар на фактите по изпълнението на СМР, тъй като спор по изпълнението им няма. Сочи, че възражението за недължимост действително е свързано със законовата забрана за изменение на договор за обществена поръчка, както и с цитираните в първоначалния отговор клаузи на сключения договор. Излага, че спорът е по приложението на правото и исковете са неоснователни.

В проведените открити съдебни заседания страните поддържат наведените твърдения и възражения и претендират разноски.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност, приложимата законова уредба, и по вътрешно убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

С окончателния доклад по делото са приети за безспорни наведените в исковата молба фактически твърдения относно валидното сключване на процесния договор No ********* от 01.07.2022г., ведно с описани допълнителни споразумения към него, по който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител; че ищецът е изпълнил всички твърдени в исковата и уточняващата молба СМР по вид и обем; всички твърдения в исковата молба относно съставена документация и извършени плащания по договора.

Описаната в исковата молба документация е представена от дружеството – ищец и приета като писмени доказателства.

Свидетелят М. М. – главен инженер в дружеството – ищец, излага че е участвал в работата по изграждане на нова детска градина. В началото на строителните работи се знаело, че има бетонен резервоар, но какво представлявал не се знаело и виждало при предварителните огледи. Било могила от земни маси, затворена с метална врата. Тяхната фирма получила достъп след откриване на строителната площадка и започнала изкопни работи по разкриването на това съоръжение. Изнесли около 4000 кубика земни маси от площадката. Оказало се, че отдолу има огромен стоманобетонов резервоар, за чието състояние свидетелят подробно описва, както и работите, които са извършени за разрушаването на този резервоар и техниката, която е използвана. Описва и каква пожарозащита са изградили.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение /чл.258 ЗЗД/.

Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за отклонения от поръчката или недостатъци, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета /чл.264 ЗЗД/. В съдебната практика трайно е възприето, че само отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на права по чл. 265 ЗЗД.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по 3 единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

В процесния случай, в двустранно подписано допълнително споразумение №1/21.06.2023г., в раздел I, страните са договорили индексация на дължимото възнаграждение съгласно Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка. В раздел III от същото споразумение са обективирали съгласието си, че окончателната стойност на договора се определя на база протоколи за действително извършени работи, подписани от страните и строителния надзор и ценовата оферта на изпълнителя, плюс дължимите суми за индексация. Съставената заменителна таблица от ищеца след приключване на обекта е подписана от възложителя, изпълнителя, инвеститорски контрол и строителен надзор.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага безпротиворечив извод, че възложената работа е изпълнена, като е и приета от възложителя без възражения. Макар ответникът да не е подписал последващо поискан и съставен протокол – обр. 19, фактически е приел обекта, включително подписвайки акт обр. 15, като не е спорно и че изграденият обект е въведен в експлоатация. Също, въпреки че е поискал последващо отделяне на СМР в нов последен протокол, ответникът е подписал всички първоначално съставени протоколи до последния, съдържащи всички осъществени СМР. В този смисъл е неоснователно възражението, че не е приел дължимост на претендираната сума.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на ответника, обосновано с разпоредбата на чл. 116 ЗОП, доколкото ответникът е подписал съставената заменителна таблица и протоколи обр.19 за всички СМР. Т.е., дори и да се касае за изменение, макар че настоящият докладчик при фактическата установеност по делото не намира, че в случая е осъществено изменение на договора по смисъла на посочената разпоредба, то това изменение е прието в цялост и в писмен вид от възложителя.

Респективно, той в отношенията си с изпълнителя, не би могъл да се ползва от така направеното възражение.

Съобразно заключението на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, СМР, включени в протокол образец 19 № 4.2 от 18.12.2024г., са относими към посочени от вещите лица части от инвестиционния проект. Всички СМР, които са описани в протокол обр. 19 № 4.2 от 18.12.2024г., са включени в протокол обр. 19 № 4/05.09.2024г. Поголямата част от изпълнените СМР на обекта, са били предвидени в проектите. Не са отразени някои детайли. Има и пропуски в количествената сметка. По време на строителството са настъпили някои промени, повечето от които са отразени в заповедната книга. Вещите лица сочат, че и след индексацията, някои от единичните цени остават значително по-ниски от пазарните към края на 2024г. – момента на тяхното изпълнение. Не е възможно да бъде предаден годен за експлоатация обект без изпълнението на описаните в протокол образец 19 № 4.2 от 18.12.2024г. СМР. В приложение №3 към експертизата, уточнено в съдебно заседание, вещите лица в табличен вид описват СМР по протокол обр. 19 № 4.2 от 18.12.2024г., в кои заповедни книги за обекта са включени и които са на обща стойност 593 588.84 лв.

При тези констатации и доколкото спорът е не по фактите, сочещи че 4 заявените СМР от ищеца са извършени именно в този обем, настоящият съдебен състав счита, че претендираното останало незаплатено възнаграждение от ответника към ищеца следва да бъде изцяло възприето като доказано по вид, количества и стойности, както са сторили вещите лица, с оглед достигнатите по-горе правни изводи за изпълнение на работата, включително извършени допълнителни работи и клаузите на договора и допълнителните споразумения, че крайната цена за извършването на СМР се определя на база протоколи за действително извършени работи, подписани от страните. В случая ищецът е подписал акта – обр. 19 от №4/05.09.2024г., а вещите лица установиха припокриване на тези СМР със СМР, описани протокол обр. 19 №4.2 от 18.12.2024г.