Решение № 4667 от 13.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4667 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330103300 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. М. Л., ЕГН ********** против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 282,74 евро, представляваща получена сума от ответника при начална липса на основание, а именно: недействителност на договор за паричен заем № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.04.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем №*** от ***г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, при ГПР в размер на 48,097 %. Посочва се, че съгласно чл. 6 от договора, от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора. При неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 8 от договора била предвидена клауза за заплащане на неустойка в размер на 466,13 лева.

От правна страна се посочва, че договорът е недействителен на осн. чл.

1

22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че ищецът е заплатил на ответинка общо 1053 лева. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Креди Йес“ ООД, с който не оспорва сключването на договора за паричен заем, както и това че във всяка погасителна вноска е била включена и размер от дължимата неустойка.

Счита, че клаузата на чл. 8 от договора е индивидуално уговорена, доколкото е съобразена с желанието на ищеца, изразено в молбата му за кандидатстване за заем. Същата била под отлагателно условие – в случай, че не представи обезпечение. Уговорката за заплащане на неустойката била в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Освен това ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай, че не може да предостави уговореното обезпечение. Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави, доколкото съответства на поетия от кредитора риск при предоставяне на заемната сума. Предвидената неустойка не следвало да се включва в ГПР, предвид на това, че същата била начислявана за неизпълнение на задължение на потребителя.

С оглед изложеното се претендира предявения т иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на заемател е сключил на 26.10.2023 г. с ответника – финансова институция договор за паричен заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 500 лв.

В отговора на исковата молба ответникът признава плащането на общо 538,40 евро.

Налице е спор относно действителността на договора и неговото съответствие със сочените от ищеца разпоредби на ЗПК.

В договора е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 500 2 лв., като същата следва да се върне в срок от 9 месеца. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заем, месечен лихвен процент от 3,330 %, лихвен процент на ден и обща сума за плащане от 586,87 лева. В член 3, т. 5 от договора е посочен годишен процент на разходите – 48,097 %. Посочен е размер на погасителната вноска от 65,21 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска. В договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: заемателят не трябва да прави и не дължи никакави допълнителни плащания, които не са посочени в договора за заем, заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор.

Съгласно чл.6 от договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора и с още едно от посочените обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В член 8 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 466,13 лв. разсрочено, съгласно погасителен план, представен по делото.

От представения погасителен план, в който са отразени месечните погасителни вноски и падежните дати, се установява оскъпяването на кредита в случай на непредставяне на обезпечение и общата дължима вноска в този случай с падеж, настъпващ на падежа на задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва.

Между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, транспонирано в българското законодателство, и по-конкретно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Целта на законодателната уредба е защитата на потребителите, като е 3 гарантирана възможността на националните съдилища да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното е непосредствено приложимо, имащо превес на над правото на отделните държави членки.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски заем, а последиците от тази недействителност са изразени в член 23 от ЗПК, който гласи че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Налице е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Посочените в договора годишен процент на разходите от 48,097 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 586,87 лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката по чл.8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 51,79 лева, като общият размер на неустойката представлява 93 % от предоставената в заем сума.

Непредставянето на обезпечение по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора, който е длъжен да провери кредитоспособността на потребителя. С кумулирането на неустойката към погасителните вноски по кредита се стига до скрито оскъпяване на кредита, като по този начин неустойката не изпълнява обезпечителната и обезщетителната си функция.

4

Неустойката представлява разход по кредита, който не е бил включен при изчисляването на ГПР, като реално приложимият ГПР е в по-висок размер от посочения в договора. Представянето на невярна информация относно действителния ГПР, който е измерител на общите разходи по кредита, е нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Тя мами потребителя по отношение на цената на договора и по този начин го подтиква да вземе кредит, който при информиран избор не би изтеглил.

Неточното посочване на размера на ГПР и обстоятелството, че в процесния случай ГПР надвишава пет пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България води до недействителност на договора за потребителски кредит на осн. член 22 вр. чл. член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Чистата стойност на кредита е 500 лева, потребителят е платил 1053 лева лева, ето защо престираната сума от 553 лева /282,74 евро/ се явява платена без основание и подлежи на връщането й от ответника.

Искът като основателен и доказан ще се уважи.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски за платени държавни такси в размер на 25,56 евро, които следва да му се присъдят изцяло.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на 5 вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В този смисъл с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал.