Определение № 95 от 02.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. София, 02.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20261000600101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание от 17.12.2025г. на СГС е прекратено съдебното производство по НОХД № 6202/25г. по описа на СГС, НО, 3 с-в. В атакуваното определение, в рамките на проведеното разпоредително заседание, първоинстанционният съд е приел, че на фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на обвиняемия Д.. Посочено е основно, че по делото е налице неяснота и противоречие относно начина на формиране на вредата, явяваща се част от състава на вмененото на обвиняемия престъпление по чл. 220, ал. 2 от НК, респективно, какво е било дължимото от него поведение в качеството му на длъжностно лице по проведената обществена поръчка. Съдът е изложил подробни съображения, че допуснатите процесуални нарушения са довели до затруднение както на страните, така и на съда да разберат в извършването на какво е обвинен Д. и го възпрепятстват да организира адекватно защитата си. Посочено е също, че е налице неяснота относно това към кой момент са преценявани осреднените цени, изчислени от вещото лице, респективно, по какъв начин се формира размерът на причинената вреда. Това е така, тъй като от една страна се твърди обективна неизгодност на сключеното допълнително споразумение, тъй като изобщо не е 1 имало основания за неговото сключване, а от друга страна - неговата неизгодност единствено по отношение на конкретни параметри, там, където вещото лице е открило пазарен аналог, с който да бъде извършено сравнение.

Твърди се също така и неяснота относно времевия период на извършване на деянието, особено що се касае до изпълнението по т. 6 от Договора и Допълнителното споразумение, както и че се твърди 62 % надвишаване на пазарните цени, което надвишаване не е посочено по какъв начин се извежда.

В останалата си част, възраженията на защитата по внесения обвинителен акт са обсъдени и са приети за такива по същество, които няма как да бъдат разгледани в рамките на това производство, доколкото касаят наличието или не на елементите от състава на престъплението.

С отделно определение, постановено заедно с произнасянето по реда на чл. 249 от НПК, първоинстанционният съд се е занимал с постановената спрямо свидетелката М. Д. - Б. мярка за незабавна защита по реда на чл. 123, ал. 2, т. 1, б. “А” от НПК, изразяваща се в денонощна охрана на територията на Република България, както и охрана с технически средства на адреса по местоживеене на свидетелката. Приел е, че изначално не се твърдят аргументирани основания за налагането на такава мярка, тъй като в молбата си свидетелката не е изложила никакви конкретни основания или фактически обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за основателен страх у нея, вследствие на свидетелстването по делото. Поради това е прието, че не са налице основания така постановената от прокурора мярка да продължи да действа и същата се отменена.

Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СГП. В протеста се сочи, че така формулираното в ОА обвинение е ясно и точно, като е налице описание на всички съставомерни елементи от състава на престъпленията.

Излагат се подробни съображения, че обвинителната теза е ясно и категорично формулирана в обвинителния акт, като е посочено откъде се извежда наличието на елементите от състава на престъплението. Поради това се твърди, че обвинителният акт отговаря на всички законови изисквания и предполага разглеждане на делото в неговата съдебна фаза. Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд 2 за разглеждането му по същество. С протеста се атакува и отмяната на действащата мярка за защита спрямо свидетелката Б., като се твърди, че са налице основанията за продължаване на нейното действие.

По делото е постъпила и жалба от свидетелката М. Д. - Б., срещу определението, с което е отменена действащата спрямо нея мярка за защита.

Свидетелката твърди, че в резултат на свидетелстването й по делото е възникнала или може да възникне опасност за живота и здравето както на нея, така и на близките й. Твърди, че многократно, докато е изпълнявала длъжността Заместник министър, е била обект на заплахи от обвиняемия и от хора в неговия екип. Бил й е упражняван натиск при взимането на решения.

Според жалбоподателката, това е продължавало и в периода след освобождаването й, за да не разкрива факти и обстоятелства за личността и дейността на Д.. Излага доводи и за срещи с близки на обвиняемия Д., в които се съдържат завоалирани заплахи спрямо нея, както и за получено съобщение лично от него. Поради това се моли за отмяна на определението и продължаване на действието на мярката за защита спрямо нея.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249, ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намери следното:

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Определението на СГС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Производството по НОХД № 6202/25г. по описа на СГС, НО, 3 с-в е образувано по внесен обвинителен акт от СГП срещу И. П. Д. за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. Ал. 1, от НК. Настоящият въззивен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, релевирани в атакуваното определение. Налице е сериозно противоречие в обвинителната теза, което нарушава правото на защита на лицето, срещу което се води производството и съответно същото е в невъзможност да организира адекватно защитата си. Правната теория дефинира две основни хипотези на 3 престъплението по чл. 220 от НК, изразяващо се в сключване на неизгодна сделка. Първата хипотеза е тогава, когато сделката е изначално ненужна и нецелесъобразна, поради което и със самото й сключване и изменението на правния мир в тази насока, се нанася вреда на съответната организация.

Втората хипотеза е в случаите, когато сделката не може да се приеме за изначално ненужна, напротив, същата е основателно да бъде сключвана, но параметрите при нейното сключване са пазарно необосновани, цените са завишени, поради което и със сключването и именно при тези условия се нанася вредата, съставомерна по смисъла на чл. 220 от НК. Следва да се посочи също така, че тези две хипотези не са изрично регламентирани в състава на престъплението, за да може да се изисква изричното им разграничаване в диспозитива на обвинителния акт. Въпреки това обаче, въвеждането на възприетата от обвинението налична от тези две хипотези, които в повечето случаи се явяват в алтернативност, е от съществено значение за дефиниране на начина на възникване, респективно, размера на съставомерната вреда. Същото е от значение и за посочване на това какво е било дължимото поведение от страна на лицето, срещу което се води производството, при положение, че се твърди, че обективираното такова е в несъответствие с позитивната правна уредба и е нанесло вреди на представляваната от него организация.

В разглежданата хипотеза, и този въззивен състав намира обвинителната теза за неясна и противоречива. На първо място, следва да се посочи, че възприетата фактическа обстановка е описана от страна на прокурора в обвинителния акт изключително подробно. Изчерпателно е посочена фактическата обстановка относно сключването на инкриминираното допълнително споразумение, като са описани както отрицателните становища на служителите в МВР, ангажирани с преписката. На няколко места в обвинителния акт е релевирана волята на прокурора и застъпеното от него становище, защо посочените в договора основания за сключването на допълнителното споразумение, не са относими в разглежданата хипотеза, както условията на чл. 116 и 117 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, така и на приетата от МС Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка вследствие на инфлацията. Поради това и е направен извод, а и е изрично посочено, че с действията си по подписването на допълнителното споразумение, обвиняемият Д. е задължил Министерството 4 на вътрешните работи да заплаща суми, които надвишават тези по първоначално сключения договор, с което му е нанесъл вреда. Това сочи на застъпено от прокурора становище, че Д. не е следвало да подписва Допълнителното споразумение, а е следвало да остане действащ сключеният през м. декември 2022 година първоначален договор, съобразно условията на проведената обществена поръчка, както и че след сключването на основния договор не са настъпили никакви обстоятелства, които да предполагат наличие на основания за ревизиране на неговите клаузи. Това се извежда от така направеното подробно фактическо описание и неговото правно квалифициране в текста на ОА. Изрично е посочено и на лист 47 и лист 63 и сл. от същия. Тази формулирана теза намира своето отражение и в изричното посочване на л. 66, ред. 1 от ОА, че е сключена “неизгодна сделка, която не е следвало да бъде сключвана”. На така възприетата фактическа и правна конструкция, логически отговаря начин на формиране на вредата, като цялостна разлика между цената по първоначалния договор и последващото му анексиране, с изключение на хипотезите на строителството на базите, попадащо в предметния обхват на методиката на МС, в случай че се приеме, че актуална база за сравнение се явява моментът на подаване на офертата, а не този на сключване на основния договор.

В същото време обаче, в по-нататъшното изложение прокурорът е въвел, че Допълнителното споразумение е сключено от обвиняемия Д. при цени по т. 4 и т. 6 от Договора, които надвишават пазарните, като се сочи, че в този случай вредата се изчислява като разликата между цените по Допълнителното споразумение и осреднените пазарни цени. Респективно, вреда има тогава, когато допълнително уговорената цена надвишава пазарната, в случаите на констатиран пазарен аналог /л. 49/. Нещо повече, на л. 66 от ОА е изрично записано, че обвиняемият Д. е следвало да извърши “пазарно проучване”, възложено на квалифициран експерт или външен оценител. Това, освен че е в противоречие с цялата логическа конструкция, описана по-горе в самия обвинителен акт, води до неяснота за начина и конкретиката при изчисление на вредите. Никъде в обвинителния акт не е посочено изрично по какъв начин се изчислява вредата - дали като разлика между сумите по новия договор с първоначално уговорените в основния такъв или като разлика между увеличените суми с определените от експерт осреднени пазарни цени. Както правилно е посочено и в атакуваното 5 определение, в случай, че е налице втората хипотеза, не е посочено към кой момент са определени тези осреднени цени - дали към момента на плащанията по договора, към сключването му или към трети момент, свързан с целия срок на изпълнението на договора от 10 години. Целта на настоящото изложение не е да дава указания на представителя на СГП как да си формулира тезата си и какви фактически обстоятелства да включи в предмета на обвинението, а единствено да акцентира на това, че въведените в предмета на доказване фактически и правни положения следва да бъдат ясни и непротиворечиви, за да може лицето, срещу което се води производство да организира защитата си, съобразно повдигнатото му обвинение. Т.е, освен че размерът на вредата е посочен в абсолютни цифри, както общо, така и поотделно, що се отнася до т.

4 и т. 6 от Договора и инкриминираното Допълнително споразумение към него, следва изрично да се опише, без да има препращане към доказателства по делото, каквито се явяват експертните заключения, как се формира вредата и разлика между кои стойности се явява. На съда също следва да е несъмнено изяснено какъв е въведеният от прокуратурата предмет на доказване, с оглед служебното начало в наказателния процес. С оглед пълнотата на изложението, следва да намери обяснение обстоятелството, че като времеви период на извършване на престъплението е посочен периодът 01.06.2023г. - 24.03.2025г., а в размера на вредата са включени 6 фактури от м. март 23г., т.е., преди сключването на инкриминирания допълнителен договор.