Решение № 51 от 19.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000055 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 12/ 16.01.2024 г., постановено по т.д. № 347/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, са отхвърлени исковите претенции на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от П.С. – управител, против „Сб.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., т.к. „Сб.“, представлявано от C.E. – изпълнителен директор, за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 2, т. 6 от Договор № ** г., сключен между страните по делото, поради накърняване на добрите нрави, и за осъждане на ответната по делото стрА. да заплати на ищцовата сумата от 30 000 лв., заявена като частичен иск от претенция в общ размер на 49 265,29 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на задълженията от стрА. на ответника по посочения по-горе договор и изразяваща се в стойността на авансово платения наем, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба - 11.10.2022 г. до нейното окончателно плащане, както и сумата от 1050 лв., заявена също като частичен иск от общ такъв в размер на 1724,28 лв., представляваща обезщетение в размер на мораторната лихва 1 върху заявената главница за периода от 8.06.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба.

Със същото решение са отхвърлени и предявените, в условията на евентуалност, искови претенции на „Л.“ ЕООД против „Сб.“ АД за осъждане на ответната по делото стрА. да заплати на ищцовата сумата от 30 000 лв., заявена като частичен иск от претенция в общ размер на 49 265,29 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, поради отпадане на основанието за нейното даване/ получаване, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба - 11.10.2022 г. до нейното окончателно плащане, както и сумата от 1050 лв., заявена също като частичен иск от такъв в общ размер на 1724,28 лв., представляваща обезщетение в размер на мораторната лихва върху заявената главница за периода от 8.06.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Л.“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Б. 1 - адв. А. П., в която същото се обжалва като необосновано и неправилно.

Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение постановяване на ново, с което исковите претенции бъдат уважени. и

Релевират се доводи за противоречие на фактическите констатации на първоинстанционния съд с данните по делото.

Поддържа се, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.9, ал.2, т.6 от договора между страните, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Изразява се позиция, че тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прави се извод за неоснователно обогатяване на ответника, който получава имуществена облага, в размер на всички неплатени по договора наемни вноски, но без да предостави ползването на вещта. Сочи се, че при прекратяване на договора, наемодателят има възможността да отдаде вещта за ползване на друго лице, от което да реализира пропусната печалба.

Според въззивника, ако се приеме, че договорът за наем е правилно и законосъобразно прекратен с изтичане на двумесечното предизвестие, то валидно възникналото между страните облигационното правоотношение е 2 отпаднало с обратна сила, считано от момента на изтичане на двумесечния срок от получаване на Писмено предизвестие изх.№ И94-00-90/ 09.04.2019 г.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „Сб.“ АД, с адрес за връчване: гр. Б. ЕИК - адв. М. С., в който се излагат съображения за нейната неоснователност, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, като се поддържа искане за потвърждаването му.

Сочи се, че всяка една клауза от договора между страните е проявление на принципа за свободата на договарянето. Размерът на процесната неустойка и условията, при които се дължи, са били ясни на въззивната стрА., към момента на сключване на договора, и приети от нея с подписването му.

Оспорват се оплакванията на въззивника за противоречието й с добрите нрави и следващо се неоснователно обогатяване на въззиваемия.

Сочи се, че плащането на наемната цена е разделено на едногодишни периоди, в общия петгодишен срок на договора. Твърди се, че според чл.9, ал.2, т.6 от същия, в случай на неизпълнение, наемодателят задържа внесената до края на годишния период наемна цена, а не наемните вноски до края на срока на договора, както посочва въззивника. Изтъква се, че неизправната стрА. е разполагала с волята и възможността да не привежда в изпълнение неустойката.

Аргументира се неоснователност на претенциите на „Л.“ ЕООД за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение. Подчертава се, че неизпълнението от стрА. на наемателя на законови изисквания, спрямо отношения, обект на особена закрила, а именно – превоз на хора, които са пряко свързани със задълженията му по договора, представляват основанието на наемодателя да упражни правото си на прекратяване по договора. Заявява се и недоказаност на претенцията по размер, като недоказани са остА.ли естеството на вредите, нито как е изчислена претендирА.та от въззивника сума.

Поддържа се още, че прекратяването на договор и вземането за неустойка не представляват „отпадане на основанието“, по смисъла на чл.55 ЗЗД. Доколкото неустойката е валидно уговорена, то искане за връщане на платеното на това основание не следва да се уважава, посочва въззиваемият.

3

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирА. да обжалва стрА., срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по обективно съединени искове, с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, заедно с евентуално съединен с втория иск иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Въззивникът иска съдебно признаване, че клаузата на сключения между страните договор, предвиждаща неустойка при разваляне, е нищожна; претендира получаване на обезщетение за договорно неизпълнение на насрещната стрА. да предостави на въззивника за временно ползване предмета на договора за наем, а евентуално – да му бъде върнато престираното в изпълнение на прекратения договор за наем.

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че страните са били обвързани от сключен на 24.04.2017 г. договор, по силата на който на въззивника е било предоставено правото на достъп и ползване на инфраструктурата на алейната мрежа на к.к. „Сб.“ – собственост на дружеството – въззиваем, за извършване на превоз на туристи с туристически атракционни влакчета, както и са отдадени под наем шест броя такива влакчета. Изрично в текста на договора е предвидено, че превозът ще се осъществява по транспортна схема, предоставена от наемодателя, предвиждаща маршрут с три направления – 4 чл.1, ал. 1, т.1 и чл.1, ал.4 от договора.

Постигнато е съгласие в чл.3 от договора заплащането на годишна наемна цена за предоставените достъп и ползване на инфраструктурата и атракционните влакчета в общ размер на 48 252 лв., с ДДС, платима еднократно за всеки едногодишен период в първото тримесечие на периода, но не по – късно от 17 декември. Срокът на договора е прието да е петгодишен, с начало 18.09.2016 г. – чл.4 от съглашението.

Липсва разногласие между страните по въпроса, че договорът е изпълняван, като е преведена наемната цена за периода 18.09.2018 – 17.09.2019 г. в размер на 49 265,29 лв. Представена е Фактура № 12383/ 17.09.2018 г. и Преводно нареждане от 19.09.2018 г. за горната сума.

Наемателят се е задължил, при изпълнението на договора, да спазва стриктно Закона за движението по пътищата и всички нормативни актове за осъществяване на дейността, предмет на договора – чл.5, ал.1, т.2.

В съглашението е уговорено, че в случай на неизпълнение на договорни задължения от стрА. на наемателя, наемодателят има правото да прекрати договора едностранно, с двумесечно предизвестие, като внесената годишна цена за предоставеното право за оставащата част от периода не се възстановява – чл.9, ал.1, т.6.

С отправеното до наемателя предизвестие от 9.04.2019 г. наемодателят е заявил, че разваля договора, поради виновно неизпълнение на наемателя на задължението да се съобрази с разпоредбата на чл.24г, ал.3 от Закона за автомобилните превози.

Горепосочената договорна клауза на чл.9, ал.1, т.6 разкрива белезите на неустойка, доколкото предвижда положен отнапред от участниците в договарянето измерител на бъдещите вреди, при конкретна форма на неизпълнение, без да е необходимо те, при проявлението си, да бъдат доказвани, с предназначение да обезпечи редовното изпълнение на задълженията на страните, като обезщети и санкционира отклонението от него.

Правното твърдение на въззивника е, че така уговорената неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

По смисъла на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 5

15.06.2010 г., нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В съобразителната част на тълкувателния акт е подчертано, че преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, при съобразяване на примерно посочени критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В конкретния случай следва да се отчете спецификата на създадените отношения по процесния договор – отстъпване ползването на вещите и достъп до инфраструктурата срещу заплащане на наемна цена. От А.лиза на договорната клауза за неустойка става ясно, че споразумението предвижда наемодателят да получи наемната цена до края на едногодишния срок, без да осигури правото на наемателя да държи вещите и си служи с тях, като междувременно не е налице пречка вещите да бъдат отдадени под наем на трето лице, макар и след провеждане на процедура по избор на изпълнител на услугата. Клаузата не държи сметка за момента на прекратяване на договора, като базата за изчисляване на неустойката не разграничава дали прекратяването е предприето в началото на едногодишния период или в неговия край, при ноторен сезонен характер на активната дейност. Горното позволява да се заключи, че неустойката излиза извън пределите за нравствена допустимост, доколкото тя не кореспондира с размера на очакваните от неизпълнението вреди, а е предназначена да парира лишаването на наемодателя от имотната облага на наемната цена – Решение № 376 от 15.06.2023 г. на Апелативен съд София по т.д. № 340/2023 г.