Определение № 2521 от 31.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2521 гр. София, 31.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

И. Д. като разгледа докладваното от И. Д. Касационно търговско дело № 20258002902369 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Л. Т. Т., ЕГН:

********** – ищец в производството и от С. Д. П., ЕГН: ********** – трето лице помагач на страната на ответника, срещу въззивно решение № 816 от 12.06.2025 г. по в.гр.д. № 582/2025 г. на Софийски апелативен съд, 16-ти граждански състав.

С обжалваното по касационен ред въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 260017 от 04.01.2022 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 3163 по описа на съда за 2020 г. на Софийски градски съд, 1-1 състав, в частта му, с която е уважен предявеният от Л. Т. Т., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 70 000 лв. до сумата 119 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Петър Л.ов Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на ПТП на 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в съответните части за разноските, като вместо това е отхвърлен предявеният от Л. Т. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата над 70 000 лв. до 119 000 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Петър Л.ов Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на ПТП от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен в тази му част, със законните последици по отношение на разноските в производството.

С атакуваното въззивно решение е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта, с която е уважен предявеният от Л. Т. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Петър Л.ов Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на ПТП на 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в съответните части за разноските в производството, и са разпределени и разноски за двете съдебни инстанции.

Касаторът – ищец Л. Т. Т. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част за сумата над 70000 лв. до присъдената от първоинстанционния съд сума 119000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му, със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като спорни пред въззивния съд касаторът определя следните въпроси: за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за наличието на принос на починалия повече от определения от Софийски градски съд процент – 30 %.

Излагат се подробни съображения във връзка с двата спорни въпроса, като по първия спорен въпрос се счита, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 180 000 лв., а по втория - че размерът на съпричиняването е не повече от 30 %. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната отменителна и отхърлителна част, като вместо това да бъде постановено осъждането на „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на Т. допълнително сумата 49 000 лв. по главницата - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Петър Л.ов Т. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като бъде прието, че определеният от първата инстанция размер на обезщетение от 180 000 лв. е 2 справедлив, а размерът на съпричиняване от 30 % е правилно и законосъобразно определен. Иска се отмяна на въззивното решение и в частта за разноските, присъдени в полза на застрахователя. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна, в случай че надхвърля нормативно определения минимум.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставят се следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващите изводи на съда:

1/ Следва ли въззивният съд да определя по-нисък размер на сумата за обезвреда на неимуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са обсъдени различни от обсъдените от първоинстанционния съд доказателства, при еднакво възприемане на всички факти от значение за спорното право?

2/ Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, според обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при конкретно нанесените вреди, техният характер, съдебната практика по сходни случаи и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането? Следва ли да се коментират конкретни икономически критерии от съда и необходимо ли е да се посочат конкретни съдебни решения, които служат за ориентир на съда при определяне на размера на обезщетението? Какви икономически критерии трябва да изследва решаващият съд при определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

3/ Отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и какъв е справедливият размер на обезщетението, съпоставимо с приложената практика на ВКС по сходни дела? Следва ли въззивният съд да се съобрази с присъжданите от ВКС обезщетения при сходни дела?

3

4/ Следва ли съдът да направи съпоставка на редица обстоятелства, при съобразяване размера на приноса на пострадалия за настъпване на пътния инцидент? Следва ли, при определяне размера на съпричиняване, да се вземе под внимание от съда, кой е уязвимият в случая участник в движението, с оглед масата на превозните средства, и от необходимостта за наличие на свидетелство за управление от страна на водачите на ППС?

По всички въпроси се твърди противоречие с ППВС 4/68 и с решение № 298/20.05.2024 г. по гр.д. № 2278/2023 г. на ВКС, по втория въпрос – още и с решение № 83/6.07.09 г. по т.д. № 795/08 г., II т.о. и решение № 1/26.03.12 по т.д. № 299/11, II т.о. на ВКС, по четвъртия въпрос – отново с решение № 298/20.05.2024 г. по гр.д. № 2278/2023 г. на ВКС.

Ответникът по касация „ЗК Лев Инс“ АД , надлежно уведомен по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, не взема писмено становище по тази касационна жалба.

Третото лице помагач на страната на ответника - С. Д. П., в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна.

Същото трето лице помагач - С. Д. П., ЕГН: **********, обжалва по касационен ред въззивното решение в частта му, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата над 30 000 лв. до 70 000 лв. по главницата, със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството. В жалбата му се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се подробни съображения по отношение на двата спорни и според този касатор въпроси - за размерите на определеното обезщетение за неимуществени вреди и на съпричиняването. Според касатора определеният от въззивния съд размер на съпричиняването е силно занижен, като би следвало да е в размер не на 50 %, а на 90%. Твърди се, че и размерът от 140 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен.

Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, както и предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен за размера над 30 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до изплащането на 4 сумата.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставят се следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващите изводи на съда:

1/ Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при заявено възражение за съпричиняване и свързания с него въпрос относно задължението на съда да изследва поведението на всеки от участниците в ПТП, за да определи какъв е действителният обем на приноса им за настъпването му с оглед установените по делото факти и обстоятелства.

2/ За приложението на чл. 52 ЗЗД и задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички общи и специфични за конкретния случай факти и обстоятелства относими за формиране на критерия за справедливост, като съобрази тяхната действителна тежест и значение.

По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 50049 от 13.06.2024 г. по гр.д. № 1224/2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, решение № 117 от 08.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013 г. на Върховен касационен съд, I търг. отделение, решение № 40 от 04.02.2025 г. по т.д. № 2384/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение, решение № 118 от 27.06.2014 год. по т.д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 91/27.07.2017 год. по т.д. № 1099/2016 год. на ВКС, ТК, II т.о.

По втория въпрос се твърди противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968, решение № 69 от 31.07.2020 г. по т.д. № 2461/2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение и решение № 1 от 05.02.2019 г. по т.д. № 1002/2018 г. по описа на ВКС, II т.о.

Ответниците по тази жалба Л. Т. Т. и „ЗК Лев Инс“ АД, надлежно уведомени по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, не са депозирали отговори на същата.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са от 5 надлежни страни в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е отбелязал, че въззивното производство е образувано в изпълнение на решение № 93 от 14.01.2025 г. по гр.д.№ 3242/2023 г. на ВКС, ГК, IV г.о., с което е обезсилено решение № 365 от 23.03.2023 г. по в.гр.д. № 1302/2022 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми състав, в частта, в която е уважен предявеният от Л. Т. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 119 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Петър Л.ов Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на ПТП от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, като със същото касационно решение делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд в частта, в която първото въззивно решение е обезсилено.

Въззивният съд се е съобразил с факта, че с касационното решение са дадени указания на съда при новото разглеждане на делото да спре същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, след нова проверка на наказателното производство по НОХД № 1488/2022 г. на Софийски градски съд, НО, 34 състав, с оглед на което служебно е изискал данни относно движението на същото наказателно дело - дали същото е приключило с влязла в сила присъда или друг влязъл в сила акт на съда. В изпълнение на тези указания по делото е постъпила присъда № 210 от 29.11.2024 г., постановена по същото дело, както и писмо от Софийски градски съд от 14.03.2025 г. в уверение на това, че присъдата е влязла в сила на 17.12.2024 г. С оглед на това при новото разглеждане на делото от въззивния съд така събраните служебно доказателства са били приобщени към доказателствения материал.