Решение № 262 от 30.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000148 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Причина за започването му са две на брой жалби изходящи от „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. П..

Едната е въззивна такава и с нея се обжалва постановеното по т. дело № 294/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение № 260392 от 11.10.2021 г., с което „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. П., ул. „Хр. Г. Д.“ №** е осъдено да заплати на „О.-****“ ООД, ЕИК *********, гр. П., ЖК „Т.“, И.з. следните суми:

- 57 333, 12 лв. ведно със законната лихва от 11.05.2020 г., до окончателното плащане представляващи сбора на платена от ищеца на ответника по 61 на брой фактури издадени в периода от м. март 2015 г. до м. март 2020 г. цена за достъп до електроразпределителната мрежа по сключен между страните договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г., който е нищожен, поради липса на основание, респ. невъзможен предмет,

- 1 014, 90 лв. обезщетение за забава плащането на главницата за 1 периода от 08.06.2017 г. до 12.03.2020 г.,

- 6 947, 69 лв. разноски по делото.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

С частната жалба се обжалва постановеното по същото дело на 07.12.2021 г. определение № 261771, с което съдът е изменил решение № 260392 от 11.10. 2021 г. в частта относно присъдените на ищеца разноски, като е увеличил същите от 6 947, 69 лв. на 16 011, 25 лв.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението по 248 от ГПК и е поискана отмяната му.

Въззиваемата страна намира и двете жалби за неоснователни.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 11.05.2020 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила искова молба изходяща от „О.-****“ ООД, ЕИК *********, гр. П. против „Е.Ю.” ЕАД, гр.

П., която е уточнявана с молби 22.05.2020 г., 08.07.2020 г. и 14.08.2020 г.

В обстоятелствената част на ИМ се говори, че между ищеца и ответника на 01.10.2012 г. бил сключен договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа. По повод на същия се споменава, че ответникът не е предоставил и не е бил в състояние да предостави на ищеца право на ползване на мрежата с цел снабдяване на негови обекти с ел.енергия нито в минало време, нито понастоящем, което изключвало възможността да се говори за престация на мрежовата услуга - достъп до електроразпределителната мрежа. В подкрепа на това твърдение се споменава, че подаването на ел. енергия за ищеца се осъществява и се е осъществявало чрез директно включена негова собствена електроразпределителна мрежа, състояща се от кабелни линии 20 КВ „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“ в килии №№ 14 и 35 – изход находящи се в Подстанция „П.“ - ЖК „Т.“. Това било точката на присъединяване към електропреносната мрежа високо напрежение, която била собственост на трето лице /Електроенергиен системен оператор ЕАД/. Така според ищеца се получавало съвпадение между точката на присъединяване и границата на 2 собственост между „Е.“ ЕАД и ищеца, т.е. нямало как ответното дружество да е доставчик на мрежови услуги средно напрежение /СН/, в т.ч. и на услуга – достъп до електроразпределителната мрежа – СН. На тази база се прави извод за нищожност на сключения между страните договор поради невъзможен предмет , респ. липса на основание. Тези обстоятелства не били взети предвид от ответника и той без да престира нишо фактурирал предоставяне на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа - СН“, която пък дружеството ищец заплащало въпреки липсата на основание в периода март 2015-март 2020 г. Така с тези си действия той се обеднил, а ответникът се обогатил без основание.

Платената за този период сума е определена общо на 57 333, 12 лв., като е направена и разбивка на извършените плащания по всяка една от издадените в периода от ответника фактури.

Отправено е искане за осъждане на ответника да върне ненадлежно платените суми в посочения общ размер, като в подкрепа на тези твърдения в исковата молба е направен позоваване на действащи в периода разпоредби от Закона за енергетиката, Правила за търговия с ел. енергия, Правила за условията за достъп до еректропреносната и електроразпределителна мрежа и т.н.

В същата са изложени и доводи, че ответникът е изпаднал в забава по отношение задължението за връщане на получените без основание суми.

Момента на забавата според ищеца е този на настъпването на обедняването/обогатяването. Съответно с молба уточнение от 14.08.2020 г. е заявено, че общата претендирана сума по чл. 86 от ЗЗД е в размер на 1014, 90 лв. и се равнява на сбора от обезщетенията за забава на плащанията на цена за достъп по фактурите издадени през м. май-август на 2017 г. , като лихвата е начислявана от 08 дата на месеца следващ издаването им до 12.03.2020 г.

Ответникът с отговора е изразил становище за неоснователност на исковете.

В подкрепа на това му становище е направен анализ на характера на предоставяните от него услуги и на база действащите в периода законови и подзаконови актове е направил съпоставка между тези предоставяни от оператора на ел. преносната мрежа и този на ел. разпределителната мрежа. В тази връзка е направена и съпоставка между нея и ел.преносната такава. С 3 оглед на същата е достигнато до извод, че единствения критерий за разграничаване между двата вида мрежи е нивото на напрежението, а не собствеността върху същите в какъвто смисъл са били изложени доводи в исковата молба. В тази връзка се твърди, че след като ищеца е бил присъединен на ниво средно напрежение то той е свързан не с ел. преносната, а с ел. разпределителната мрежа. Оператор на последната бил ответника и по тази причина му се дължи цена за услугата „достъп до мрежата“. В тази връзка не е оспорено обстоятелството, че услугата пренос по същата не е осъществявана по причина, че кабелите свързани с подстанцията са били собственост на дружеството ищец. В подкрепа на тези си твърдения ответникът се е позовал на факта, че дружеството ищец не е имал сключен договор с „Е.“ ЕАД за достъп до електропреносната мрежа, което съпоставено с факта, че ищецът е ползвал ел. енергия водело до извод, че именно ответното дружество е негов мрежови оператор.

Наред с гореизложеното в отговора на исковата молба са изложени и доводи, че между страните за исковия период е съществувало валидно облигационно отношение и плащането на цената за достъп е на валидно правно основание. В подкрепа на това е посочено, че ищецът е осчетоводявал всички издадени му фактури и при това се е възползвал от възможността да упражни правото на приспадане на данъчен кредит.

В ДИМ от страна на ищеца са преповторени изложените в исковата молба доводи и са оспорени направените от ответното дружество защитни възражения.

Отговор на същата не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него след анализ на събраните доказателства е прието, че, ответното дружество няма и не е имало собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа захранваща с електроенергия обекта на ищеца. На тази база е направен извод, че договорът сключен между страните е нищожен поради правна и фактическа невъзможност за престиране на услугата още при сключването му.

Наред с това с оглед каузалния характер на този договор е прието, че той е нищожен и поради липсата на основание, тъй като с него не е 4 осъществена типичната му непосредствена цел, която се преследва със сключването му - реално и възможно предоставяне на услугата от мрежови оператор съобразно законовите изисквания за това. Невъзможността за престиране е изведена от това, че последното е обвързано от принадлежността на вещно право по отношение на някой от елементите от електроразпределителната мрежа, захранваща с електроенергия обекта на ищеца, а в случая такова липсвало в патримониума на ответника още към момента на възникване на облигационната връзка.

Нищожността на сключения между страните договор правело извършените по него плащания на цена за достъп до електроразпределителната мрежа извършени без основание, т.е. те подлежали на връщане. Така главният иск е бил уважен.

Уважена е и акц есорната искова претенция по 86 от ЗЗД, като е прието, че ответникът е изпаднал в забава още от момента на получаване на платената му без основание сума.

С решенето той е осъден да заплати и направените от ищеца разноски, като тези за адвокат са били намалени поради прекомерност.

В последствие по молба с основание чл. 248 от ГПК, ПОС е отстъпил от становището си за прекомерност и е изменил решението си в частта за разноските като е присъдил същите в пълния им размер.

Недоволен от така постановеното решение, а и от определението по 248 от ГПК ответникът е подал жалбите станали причина за започване на настоящето производство.

С въззивната се иска отмяна на осъдителното решение и отхвърляне на уважените с него искови претенции по 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението се базират на становището, че потребителите на ел. енергия, които се присъединени към ел. мрежа на ниво средно напрежение при всички случаи са клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа лицензиран за съответната територия и е без значение това чия собственост е съоръжението където се намира точката на присъединяване.

Решението на ПОС не било съобразено с горното и по тази причина било неправилно.

5

В подкрепа на това си становище жалбоподателят сочи, че отговорите на въпросите свързани с лицата явяващи се оператори на ел. преносната и ел. разпределителната мрежи бил даден в наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите. От същата следвало, че електроразпределителното дружество е оператор на уредбите средно напрежение в подстанциите високо/средно напрежение свързани към съответната разпределителна мрежа. В случая било установено, че килии 14 и 35 на закрита разпределителна уредба 20 Кв на подстанция 110/20 кВ „П.“ са местата на присъединяване на кабелните накрайници на кабели 20 Км „Флопи“ и „Ксерокс“, по който се захранвал трафопоста на ищеца. Изходите на тези килии били собственост на трето лице, но представляват елемент от мрежата средно напрежение и по тази причина оператор на точките на присъединяване на ищеца, а и на цялата закрита разпределителна уредба бил диспечерското звено на ответника . В подкрепа на това си становище жоалбоподателя прави позоваване на чл. 26 от споменатата по- горе наредба.

Наред с това се сочи, че по делото няма данни ищецът да е бил директно присъединен към преносната мрежа или друга разпределителна мрежа. Това, получаването през процесния период на ел. енергия и фактът, че сключеният между страните договор не е бил прекратен водело до извод, че той е получавал от ответника и услугата „достъп да разпределителната мрежа“. Тя подлежала на заплащане съгласно разпоредбите на ПТЕЕ.

В частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК пък се оспорват изводите на съда за фактическа и правна сложност на делото, което налагало на ищеца да се присъди платеното от него адв. възнаграждение в пълния му, а не в намален размер.

ПАС преди да пристъпи към даване отговор на въпроса за основателността на въззивната жалба намира за нужно да се произнесе по частната жалба против постановеното по делото определение по чл. 248 от ГПК.

С него ПОС е изменил постановеното по делото решение в частта относно присъдените на ищеца разноски, като същите от 6 947, 69 лв., се 6 увеличени на 16 011, 25 лв.