Решение № 308 от 05.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601203 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по депозирана въззивна жалба от адв.М. М. от АК-Бургас, защитник на подсъдимия Г. Я. В. с ЕГН:

**********, срещу присъда № 116/03.07.2024 г., постановена по НОХД № 1217/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият бил признат за виновен в това, че на 09.11.2022г. в гр. Бургас, от игрална зала „Уан Бет“, находяща се в ж.к. „Славейков“, бл.113 при условията на повторност, в немаловажен случай отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 13,00 лева, съдържащо 750 щатски долара и 120 евро, всичко на обща стойност 1708,87 лева от владението на Др.Д.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК.

Първоинстанционният съд наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като постановил на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС то да бъде изтърпяно при първоначален 1

„строг” режим.

Районен съд-Бургас се произнесъл и по направени в хода на досъдебното производство разноски, като осъдил подсъдимият да заплати 63,90 лева по сметка на ОД на МВР гр.Бургас и 30 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас.

Първоинстанционният съдебен акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, доколкото били допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, както и липса на доказателства в насока осъществяване на процесното деяние от подсъдимия. С оглед на това, се моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, като вместо това се постанови нов, с който подсъдимият да бъде признат за невинен.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира въззивната жалба за неоснователна, а присъдата на Районен съд – Бургас за правилна, законосъобразна и обоснована, като сочи, че същата била съобразена с наличните доказателства по отношение на извършеното деяние, така и по размера на наложеното наказание, което е вярно отсъдено. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Г. В. се явява лично и със защитника си – адв. М. М. от АК – Бургас. Последният поддържа подадената жалба и възраженията посочени в нея, както и формулираните със същата искания. Отново моли за отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият, в своя защита заявява, че се познава от много години със св.Д., като отрича да е отнемал портфейла му. В дадената му последна дума моли съда за справедлив съдебен акт.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

Съобразявайки направените оплаквания от жалбоподателя срещу присъдата и изпълнявайки задълженията си по чл.314, ал.1 НПК за цялостна 2 служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазване на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционната съдебна фаза са били допуснати нарушения на процесуалния закон, и ако е така – дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий, респ.фаза. В случай на липса на такива нарушения или на възможност за тяхното отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разглежда спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2 предл. първо от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито контрол за справедливост на наложеното наказание. Посоченото правомощие за проверка досежно спазване на процесуалния закон въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 НПК служебно начало да проверява изцяло справедливостта на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивният контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Във въззивната жалба защитникът на подсъдимия е заявил като изричен довод за нарушение на процесуалния закон едностранчивото и превратно тълкуване на доказателствения материал, което възражение се поддържа и в съдебно заседание. При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2/2002 г. по н.д.№2/2002 г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това дори и в хипотезата на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и на първостепенния съд по допускане, проверка, събиране, оценка и анализ на доказателствения материал, не се 3 считат за такива от категорията на съществените, водещи до ограничаване на процесуалните правa на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Ако съдебното производство е протекло по правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестраннност на разследването е без значение за изхода на делото. Освен това, втората инстанция също е инстанция по фактите и пред нея също могат да се събират доказателствени източници.

Въпреки това следва да се посочи, че се явяват несподелими възраженията, че доказателствата са били третирани едностранчиво, както и че липсва анализ на част от доказателствата. Видно от мотивите към присъдата – в тях първоинстанционният съд ясно, логично и последователно е изложил фактическата обстановка, която приема за осъществена, като съобразно чл. 305, ал. 3 НПК е направил детайлен анализ на доказателствените материали, излагайки съображения кои от тях кредитира и защо. Аналитичната дейност на районния съд, в нейната цялост, се окачествява от настоящия състав като задълбочена, последователна и законосъобразна, а приложените мотиви – за правилни и логични, поради което и упреците на защитата не могат да бъдат споделени.

Въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда, не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл.335, ал.2, предл.първо от НПК.

Сочено като процесуално нарушение, обосноваващо връщане на делото на предходен процесуален стадий, a именно липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза, не се възприема от въззивния съд като такова.

Доказателствата в своя обем, тълкувани заедно и поотделно са оценени правилно от първата инстанция, която опирайки се на тях е направила правилни изводи относно реализиралата се фактическа обстановка.

Макар съдът да е допуснал съществено процесуално нарушение, провеждайки съдебно заседание на 27.09.2023 г. от незаконен състав в нарушение на чл.28, ал.1, т.2 НПК, доколкото не са участвали съдебни заседатели, то същото е било отстранено чрез преповтаряне на всички 4 действия, извършени в това съдебно заседание.

С оглед на горните констатации, БОС счита, че в хода на досъдебното производство и на това пред първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия или пострадалия.

Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно-значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият Г. Я. В. е роден на *********************** и с ЕГН:

**********.

На 08.11.2022г., около 22.30 часа пострадалият Др.Д.Д. посетил 5 игрална зала „Уан Бет“, находяща се в ж.к.„Славейков“ бл.113. Той играел на игрален автомат, който се намирал вляво от входната врата на игралната зала.

Д. бил оставил портмонето си на машината, на която играел. В него имало 750 щатски долара и 120 евро. По това време в залата бил и подсъдимият Г. Я. В. заедно със С.Д.М. Двамата слушали музика и употребявали алкохол. На работа в игралната зала по това време било и крупието – Т.Ив.Ив.

Около 03.00 часа на 09.11.2022г. Д. решил да отиде до центъра на гр.Бургас, за да обмени валутата, с която разполагал в обменно бюро. Той поръчал такси на фирма „Индикар“, което пристигнало малко след това. Д. напуснал игралната зала и се качил в таксито, като забравил да вземе портмонето си. Същото останало в залата, на игралния автомат, на който преди това седял.

След заминаването на Д. в залата останали подсъдимият Г. Я. В. и приятелката му С.Д.М. Подсъдимият В. седнал на игралния автомат, на който преди това играел Д.и взел с лявата си ръка забравеното портмоне на Д., след което го прибрал в себе си. Веднага след това В. станал от тази машина и седнал на друг игрален автомат, намиращ се непосредствено до С.М.

Междувременно пострадалият Др.Д.посетил обменно бюро, находящо се на ул.“Булаир“ в гр.Бургас, където обаче установил, че бил забравил портфейла си в игралната зала и се върнал обратно там. Той потърсил портмонето си на игралния автомат, на който го бил оставил, но не го намерил. Малко след връщането на Д. подсъдимият В. и напуснал игралната зала заедно със свидетелката С.Д.М.