Определение № 877 от 29.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877 гр. София, 28.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000500747 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК и глава двадесет и първа ГПК, на основание т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Образувано е по частна жалба от ищеца - „Райзгроуърс лимитид“, дружество регистрирано в Австралия с идентификационен номер 007481156, чрез адв. А. срещу определение от 24.01.20223., по т.д. № 233/2021г. по описа на СГС, т.о. VI-9 състав, с което е допълнено в частта за разноските определение № 266059/16.11.2022г., по т.д. № 233/2021г. по описа на СГС и частният жалбоподател е осъден да заплати на ответника – „Калроуз райс“ ЕООД, ЕИК 175146073, сумата от 1 560 лева разноски за прекратеното производство по делото поради оттегляне на иска.

Частният жалбоподател/ищецът - „Райзгроуърс лимитид“ счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че от молбата на ответника не ставало ясно с какво искане е сезиран съдът за присъждане на разноските – за допълване или за изменение на крайния съдебен акт. На следващо място твърди, че списъкът за разноски и доказателствата за извършването им е представен едва с молба от 20.12.2022г., което било след влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото. Счита, че разноски могат да се претендират само до приключване на първото заседание по делото, поради което искането на ответника било преклудирано. На последно място твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид подадения в срок отговор на ищеца по искането на ответника за присъждане на разноски, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение по чл. 248 ГПК и да постанови друго, с което да остави без уважение искането на ответника за присъждане на разноски.

1

Насрещната страна по частната жалба/ищецът – „Калроуз райс“ ЕООД не е подал писмен отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно установено, че ищецът на 15.11.2022г. е подал молба за оттегляне на предявения иск, която е преди първото по делото заседание и не е необходимо съгласие на ответника, на основание чл. 232, изр. първо ГПК. Ответникът е узнал за това процесуално действие на ищеца с получаване на препис от определението за прекратяване на производството по делото, което му е връчено на 24.11.2022г. Молбата на ответника по чл.

248, ал. 1 ГПК е подадена на 25.11.2022г. и е в едноседмичния преклузивен срок. В тази молба е посочено, че се представят доказателства за извършените разноски, но такива не са били приложени. В изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности, ответникът е представил в указания срок, договор за правни услуги, фактура и платежни нареждания за банкови преводи в общ размер на 1 560 лева. Препис от искането за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е връчено на ищеца на 13.01.2022г., който е подал в срок писмен отговор на 20.01.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, включително и при оттегляне на иска. В този смисъл е правната доктрина и трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че от молбата на ответника не ставало ясно с какво искане е сезиран съдът за присъждане на разноските – за допълване или за изменение на крайния съдебен акт. Ответникът е поискал присъждане на разноски поради прекратяване на производството. Право и задължение на съда е да квалифицира това искане, което е сторено в обжалваното определение.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на частния жалбоподател, че искането на ответника било преклудирано, тъй като представянето на доказателствата за извършеното плащане били представени след влизане в сила на прекратителното определение и първото по делото заседание. По делото не е проведено открито съдебно заседание, а влизането в сила на прекратителното определение е ирелевантно. Относимо за правния спор е получаване на препис от прекратителното определение, от която дата започва да тече срокът за искането по реда на чл. 248 ГПК. Както вече беше посочено, искането за допълване на това определение е подадено в срок и не е преклудирано. В срок са представени и доказателствата, че ответникът е уговорил и реално е заплатил по банков път адв. възнаграждение в размер на 1 560 лева с включен ДДС.

Основателно е възражението на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съобразил своевременно направените възражения от ищеца в писмения отговор на молбата за 2 присъждане на разноски. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано и следва да бъде разгледано по същество от въззивния съд.

Делото е над 900 страници, изложени са множество фактически твърдения и правни доводи от двете страни, които многократно са били предмет на допълнителни писмени становища от страните. Предмет на делото са нарушения на авторските права, това са специфични правни спорове отличаващи се и със значителна правна сложност, поради което е необходима и допълнителна професионална квалификация и специализация в тази правна област. Ето защо, заплатеното адв. възнаграждение от ответника в размер на 1 300 лева без ДДС и 1 560 лева с ДДС не е прекомерно, поради което не следва да се намалява от въззивния съд.

Предвид гореизложеното обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.20223., по т.д. № 233/2021г. по описа на СГС, т.о.

VI-9 състав, с което е допълнено в частта за разноските определение № 266059/16.11.2022г., по т.д. № 233/2021г. по описа на СГС

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3