Решение № 6684 от 22.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6684 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100510123 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение от 18.05.2021 г. по гр.д. № 28226/2019 г. на СРС, ГО, 171 състав ЗК „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД, на основание чл.411 КЗ, вр. чл.17, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сумата от 5 376 лв., представляваща част от стойност на откраднато количество стока, заплатена от ищеца като превозвач, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 294 лв. мораторна лихва за периода 22.12.2016 г. – 20.05.2019 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78. ал.1 ГПК, сумата от 1 316, 80 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗК „Д.З.“ АД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че твърденията на ищеца са, че е погасил чрез прихващане задължение за заплащане на обезщетение за вреди от кражба на товар, но не към увреденото лице – собственика на товара, което подлежи на обезвреда, а към спедитор – „Е.Т.С.“, който в случая няма вземане към „Р.“ ЕООД. Излага съображения, че не е било обсъдено възражението му за давност по чл.32 CMR, както и че според Общите му условия, отговорността на превозвача се „активира“ при предявени рекламационни искове по CMR, а доказателства за 1 такива не са представени. Твърди, че не е налице покрит риск по застраховката, тъй като товарната композиция е била оставена на неохраняем паркинг, на място около бензиностанция, което изключва отговорността на застрахователя съгласно т.15.6 от Общите условия на застрахователя.

Позовава се на т.12 от Общите условия – вандализъм и т.15.1 – груба небрежност от страна на застрахования. Дори и да се приеме приложение на чл.17, т.2 CMR, то тогава е приложима т.8 от Общите условия на застрахователя. Излага съображения, че не е обсъдено възражението му относно уговореното самоучастие от 10%. Поддържа доводи относно акцесорния характер на вземането за мораторна лихва.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Р.“ ЕООД. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание същият оспорва жалбата и отправя искане за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че извършва по занятие превоз на товари по шосе, като отговорността му на превозвач е застрахована по силата на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, сключена с ответника – полица № 1332160157000889/07.04.2016 г. със срок на валидност: 09.04.2016 г. – 08.04.2017 г. Твърди, че сред покритите рискове по застраховката е кражба, погиване и увреждане на товари, превозвани в случая с влекач „Рено Магнум“ с рег. № *******, собственост на застрахования, като покритието се отнася и до всички прикачени полуремаркета към влекача. Ищецът твърди, че между него и „Е.Т.С.“ са налице договорни правоотношения, по силата на които „Е.Т.С.“ е възложило на ищеца поръчка, в изпълнение на която на 01.07.2016 г. към процесния влекач е прикачено ремарке, в което е натоварена стока от фирма „С. П.Н.“ Б.М. ООД от адрес в гр. Сустерен, за което е съставена товарителница. След това в същото ремарке от адрес в гр. Ейнховен е натоварена стока на фирма DHL, за което е съставена товарителница от 01.07.2016 г. Ремаркето е запечатано от DHL с печат № 1971480.

Композицията е управлявана от водача А.М.Х.. В 19:45 часа същия ден шофьорът спира на паркинг на бензиностанция „ВР“ на ул. „Десенбаан“ в Схаейк за регламентирана почивка, като остава в кабината на влекача през цялото време на почивката. Към 04:45 на следващия ден шофьорът, подготвяйки се за тръгване, при обичайния оглед на камиона установява, че брезентът на ремаркето точно след последната задна гума е срязан, както и опаковките на палетите, и част от товара е откраднат. Подаден е сигнал за кражбата, като шофьорът е уведомил и работодателя си, който от своя страна е уведомил застрахователя. По инструкция на фирмата спедитор камионът е 2 укрепен от шофьора и е продължил към крайната си дестинация за разтоварване при получателя. След получаване на стоката от получателите „С. П.Н.“ Б.М. ООД и DHL са установени точните количества и видове липсваща стока, за които е издадена фактура № NE160600496 на стойност 18 610 лв.

Ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, по повод на което е образувана преписка № 210214454, по която последният е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

Ищецът твърди, че на четири етапа е погасил задължението си за част от стойността на откраднатата стока до размер на 5 376, 58 лв., за която сума е издадено кредитно известие от 22.12.2016 г. – чрез прихващане с вземания към „Е.Т.С.“ по 4 бр. фактури. Счита, че неправилно застрахователят е отказал да му заплати застрахователно обезщетение.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 376 лв., представляваща регресно вземане към застрахователя във връзка с погасено от ищеца като превозвач задължение за заплащане на обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 1 294 лв. мораторна лихва за периода 22.12.2016 г. – 20.05.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „Д.З.“ АД, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице покрит риск по застраховката, като твърди, че товарната композиция е била оставена на неохраняем паркинг, с оглед на което отговорността му се изключва по чл.15.6 от Общите му условия. Позовава се на т.12 от Общите условия – вандализъм и т.15.1 – груба небрежност от страна на застрахования.

Счита, че законосъобразно е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Излага съображения, че твърденията на ищеца са, че е погасил чрез прихващане задължение за заплащане на обезщетение за вреди от кражба на товар, но не към увреденото лице – собственика на товара, което подлежи на обезвреда, а към спедитор – „Е.Т.С.“, който в случая няма вземане към „Р.“ ЕООД. Позовава се на давност и твърди, че според Общите му условия отговорността на превозвача се „активира“ при предявени рекламационни искове по CMR, а доказателства за такива не са представени. Дори и да се приеме приложение на чл.17, т.2 CMR, то тогава е приложима т.8 от Общите условия на застрахователя. Прави възражение за уговорено самоучастие в размер на 10% от стойността на щетата. Оспорва иска за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

По делото е представена полица № 1332160157000889/07.04.2016 г., с която между „Д.З.“ АД и „Р.“ ЕООД е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ със срок на застрахователно покритие: 09.04.2016 г. – 08.04.2017 г., в която е посочено, че 3 застрахователното покритие по полицата е валидно за всеки превоз от момента на издаване на CMR-товарителницата до момента на пристигане на товарния автомобил в мястото, обозначено за краен пункт. Вписано е превозното средство, чрез което застрахованият упражнява дейността си, а именно: влекач „Рено Магнум DXI 500“ с рег. № *******, собственост на „Р.“ ЕООД. Уговорено е 10% самоучастие по всяка щета, както и лимит на отговорността – до действителния размер на вредите, но не повече от предвиденото в чл.23 CMR и протокол към нея – чл.2, а именно 8,33 СПТ на килограм товар, но не повече от 250 000 евро в агрегат на застраховката.

Видно от представените Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, застрахователят покрива отговорността на превозвача съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ - р.II, т.3. Посочено е, че отговорността се активира при възникнали рекламационни искове за цялостна или частична липса или повреда на товара от момента на приемането за превоз до този на доставянето в съответствие чл.1, т.1 от Конвенцията – р.II, т.4. Предмет на тази застраховка са само превози, извършени с товарни композиции (автомобили/влекачи – ремаркета/полуремаркета), изрично посочени в застрахователната полица, освен ако не е уговорено друго – р.II, т.7, изр.1.

Застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба/повреда, причинени пряко/косвено на товарите, когато липсата или повредата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее (чл.17, т.2, гл. IV от Конвенцията) – т.III.8.

В клаузата на чл.15 от Общите условия са предвидени изключения от покритите рискове, в т.ч. загуба или повреда вследствие на кражба и грабеж, в т.ч. въоръжен грабеж на или от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или е спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования – р.III, т.15.6, както и груба небрежност на застрахования и/или негови служители, агенти, помощници или други, наети от него лица – р.III, т.15.1.

Между страните не се спори относно наличието на сключен договор за превоз между „Е.Т.С.“ и „Р.“ ЕООД, по силата на който на „Р.“ ЕООД е възложеното извършването на международен превоз на товари. Видно от представения по делото договор, в същия е уговорено, че от момента на предаване на товара на превозвача последният носи отговорност за него – в т.ч. за повреди и кражби.

Представена е международна товарителница CMR от 01.07.2016 г. с посочени изпращач: DHL Карго (Холандия), получател: DHL Карго (Финландия), подписана от превозвач: „Р.“ ЕООД.

Представена е и международна товарителница CMR от 01.07.2016 г. с 4 посочени изпращач: фирма „С. П.Н.“ Б.М. ООД, получател: „А. ОУ“, подписана от превозвач: „Р.“ ЕООД.

С уведомление за щета от 08.07.2016 г. „Р.“ ЕООД е уведомило застрахователя за настъпило на 02.07.2016 г. застрахователно събитие – кражба на стока на територията на Холандия.

С писмо изх. № 310099734/29.11.2016 г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

По делото е представен протокол № PL2100-2016147500-1 – жалба за кражба от превозно средство, подадена от А.М.Х. до полицията Източен Брабант, област Хертогенбош, Район Маас и Лейхрааф с посочени дата на извършване: между петък 01.07.2016 г. 19:45 часа и събота 02.07.2017 г. 04:45 часа, като от страна на ответника не се оспорва осъществяването на самата кражба.

Представен трудов договор на водача А.М.Х. от 03.06.2016 г., сключен с „Р.“ ЕООД за длъжността „шофьор товарен автомобил“.

От приетата по делото ССЕ се установява, че за извършените транспортни услуги „Р.“ ЕООД е издало на „Е.Т.С.“, както следва: фактура № 344/10.11.2016 г. на стойност 1 228 евро; фактура № 343/10.11.2016 г. на стойност 2 676 евро; фактура № 347/08.12.2016 г. на стойност 4 939 евро; фактура № 348/09.12.2016 г. на стойност 1 727 евро, т.е. на обща стойност 10 570 евро.

От страна на „Е.Т.С.“ са извършени плащания на обща стойност 7 821 евро, от която сума: на 21.12.2016 г. – 6 094 евро по първите три фактури и 1 727 евро по четвъртата, като е останал непогасен остатък от 2 749 евро, за която сума превозвачът е издал фактура № 351/22.12.2016 г. за сумата 2 749 евро (с левова равностойност 5 376, 58 лв.) с основание - извършен международен превоз с камион *******.