Определение № 2543 от 06.07.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1389/2022
- Вид
- Определение № 2543
- Подписан
- 06.07.2022
- В сила
- 06.07.2022
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2543 гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно гражданско дело № 20223100501389 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от СТ. Й. К., чрез процесуален представител адв. А.К., срещу Разпореждане № 4676/09.02.2022 г., постановено по ч.гр. дело № 15791/2021 по описа на ВРС, с което е обезсилена издадената на основание чл. 410 от ГПК в полза на частния жалбоподател Заповед за изпъление № 6191/01.11.2021 по ч.гр. дело № 15791/2021 по описа на ВРС, XVIII с-в.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като с в регистратура на ВРС по номера на частното гражданско дело заявителят е депозирал искова молба за вземането на 27.01.2022г. Посоченото обстоятелство било удостоверено с печат и подпис на длъжностното лице, което е в противоречие с мотивите за обезсилване. Подадената ИМ с посочен номер на делото била подадена в регистратурата на ВРС в рамките на законоустановения срок, като по нея било образувано ново гражданско дело с нов номер №20223110100885 на 47-ми състав при ВРС. Частният жалбоподател счита, че от изложените факти се установявало спазване на законоустановения срок и неправилно администриране, поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „План-Р“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. В.С., с който се изразява становище за неосноватеност на частната жалба по съображения, че доколкото в рамките на срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК заявителят не е представил доказателство за депозиране на искова молба за вземането, заповедният съд правилно и законосъобразно е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на подадено от СТ. Й. К. заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 15791/2021 по описа на ВРС, XVIII с-в е издадена Заповед № 6191/01.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на длъжникът „План Р“ ЕООД да заплати на заявителя сумата от 2310 лева, представляваща дължими месечни наемни вноски за месец 08.2021г. и м.09.2021г., както и една вноска за неспазено предизвестие по т. 3.5., по Договор за наем от 21.04.2021г. на недвижим имот, а именно: кафене на две нива, на 1 партерен и сутеренен етаж, находящо се в гр.Варна, ул."Гаврил Кръстевич" № 16, със застроена площ 125.90 кв.м., сумата от 18.36 лв. - мораторна лихва върху вземането за наем за м.08.2021 г., за периода от 05.08.2021 г. до 29.10.2021 г., сумата от 11.76 лв. - мораторна лихва върху вземането за наем за м.09.2021 г., за периода от 05.09.2021 г. до 29.10.2021 г., сумата от 8.56 лв. - мораторна лихва върху вземането за неспазено предизвестие за периода от 20.09.2021 г. до 29.10.2021 г.
В едномесечния срок по чл. 414, ал. 1 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което е оспорил дължимостта на задължението.
С Разпореждане № 27761/16.12.2021 г. по заповедното производство е връчен препис от възражението на С.К. и са дадени указания на последната, че ако в едномесечен срок от получаване на съобщението не представи доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си, издадената заповед ще бъде обезсилена. Съобщение за изготвения съдебен акт е връчен на заявителя чрез упълномощения му процесуален представител адв. Киркорова на 29.12.21 г.
В рамките на законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК не са представени доказателства по ч.гр. дело № 15791/2021 по описа на ВРС за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, поради което с обжалваното Разпореждане № 4676/09.02.2022 г. издадената в полза на К. заповед за изпълнение е обезсилена.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ГПК, срокът за предявяване на иска и за представяне на доказателства за това обстоятелство пред заповедния съд е едномесечен. Законът изрично вменява на заявителя задължението да представи пред заповедния съд доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това задължение с обезсилване на заповедта за изпълнение, и евентуално издадения изпълнителен лист. Заповедният съд няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно – проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения едномесечен срок. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното за преценката дали следва заповедта да бъде обезсилена значение има единствено обстоятелството дали в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК по заповедното производство е представено доказателство за депозиране на искова молба за съществуване на вземането или не. Ирелевантно е обстоятелството, че заявителят е предявил искове, въз основа на които е образувано гр. дело №885/2022 г., доколкото същото е разпределено на друг съдебен състав, а именно 47-ми. Поради изложеното не може да се приеме, че на заповедния съд е бил служебно известен факта на предявяване на исковата молба, а доколкото за него не е съществувало задължение да извърши служебна проверка относно него, разпореждането, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение е правилно, като постановено в съответствие с императивната разпоредба на чл.
415, ал. 5 от ГПК. Следователно същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4676/09.02.2022 г., постановено по ч.гр. дело № 15791/2021 по описа на ВРС.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3