Решение № 32 от 01.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр.Мадан, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100489 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против И. А. М.Т АД и Ф.

Б. ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № *, сключен с първия ответник И. А.

М. АД като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 от ЗПК, както и да бъде прогласен за нищожен договор за предоставяне на гаранция №*, сключен с втория ответник Ф. Б. ЕООД като лишен от правно основание, противоречи на добрите нрави и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено И. А. М. АД да заплати на ищеца сумата от 2069.86 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з.) , недължимо платена по нищожен договор за кредит и нищожен договор за гаранция.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил сключил Договор за паричен заем № *, с първия ответник „И. А. М.“ АД и Договор за предоставяне на гаранция № * с втория ответник Ф. Б. ЕООД. Предоставената заемна сума по договора за кредит била 2500 лева, срокът му бил 12 месеца, при лихвен процент 35% и ГПР 40.50%, общ размер на всички плащания 2700 лева. Ищецът счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Ищецът счита, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 40,50 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието 1 на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход но кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение на фирмата - гарант. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 2500 лв. с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 40,50 %, с общ размер на всички плащания 2700 лв.

Кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не бил включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Нищожен бил и сключения договор за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици. Сочи, че договорът за поръчителство е акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Доколкото кредитната сделка била нищожна, не бил породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Размерът на осъдителните претенции бил формиран от всички недължими плащания по всеки един от договорите. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Ф. Б. ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. Оспорва иска по същество, като сочи, че процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3 а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД, урежда отношенията между страните по договора - възложител и поръчител. По силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна - „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на И. А. М. АД с наредител - ищецът, с цел гарантиране за изпълнението на задълженията на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - ищецът се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение. Сключеният между ищецът и „Ф. Б.“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор - Ф. Б.“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „Ф. Б.“ ЕООД и ищеца възнаграждение по 2 договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг, тъй като е с акцесорен характер било неоснователно. Сочи, че недействителността на договора за паричен заем не се отразява на действителността на договора за предоставяне на поръчителство. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. Сочи, че Дължимото се възнаграждението по Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. Клаузите в договора за предоставяне на гаранция били формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Нещо повече, в договора за предоставяне на поръчителство било предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция. По изложените съображения моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпим ОИМ от ответника И.А. М. АД, с който въвежда възражения за недопустимост на иска и нередовност на исковата молба. По същество оспорва иска като неоснователен. Посочва, че клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 9 ЗПК в договора за паричен заем бил посочен лихвен процент по кредита, който бил в съответствие с изискванията по ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор били посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания.

Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите били изчислени към момента на сключване на договорите. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДРЗПК. Предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпълнение). Отделно от това възнагражданието по договора 3 за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Файненшъл България“ ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Разходите за обезпечаване на вземането не можели да се включат при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като те нито са неизбежен разход, нито са известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер. Оспорва претенцията на ищеца във връзка със суми заплатени на Файненшъл България ЕООД. Възразява за настъпила погасителна давност по отношение на плащания по претендираните вземания, които са извършени в периода 5 г. преди подаване на иска. По изложените съображения моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно по делото е, че ищецът е сключил с И.А. М.т АД договор за паричен заем № *, както и че е сключил с Ф. Б. ЕООД договор за предоставяне на гаранция № *.

По силата на сключения между ищеца и И. А..М.АД договор за паричен заем №* заемодателят И.А. М. АД предоставило на ищеца заем в размер на 2500 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на месечната погасителна вноска 143,42 лева, платим на 20 бр. двуседмични вноски, фиксиран ГЛП 35%, обща дължима сума 2868,40 лева, ГПР 41,72 %. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.