Решение № 4544 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13282/2025
- Вид
- Решение № 4544
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- Сирануш Сахак Артинян
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4544 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20255330113282 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. С. У., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ***, представлявана от пълномощника ***, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от С. Р. Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от И. М. Ш..
В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищцата била предоставена сумата в размер на 1 500 лева. В чл. 4, ал.1 от договора било посочено, че същата следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на вземанията по договора за кредит. В изпълнение на посоченото задължение ищецът сключил на ***г. договор за поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 1 553,05 лева. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посоченият в същия размер на ГПР е различен от действително приложения. Посоченото се извежда на база на обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство се включва в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по пар. 1, т.
1 от ДР на ЗПК, поради което е следвало да бъде включено в ГПР. Възразява се, че в договора липсва и методиката за формиране на ГПР. В условия на евентуалност, се навеждат доводи, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за кредит, въз основа на която е сключен Договорът за поръчителство, е нищожна. Поддържа се, че клаузата противоречи на добрите нрави, както и на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. По отношение на договора за поръчителство се посочва, че същият е нищожен, доколкото противоречи на добрите нрави, заобикаля императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК и е сключен във вреда на потребителя, което води до недействителност по чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗПК. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.
1
При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но са постъпили молби, с които се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е представил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявената искова претенция.
Признава се, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1 500 лева при лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,21 %, както и че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение в размер на 1 553,05 лева. Описва се начинът на сключване на договорите между страните. Посочва се, че възнаграждението за поръчителство не следвало да бъде включено в ГПР, доколкото не представлявало общ разход по кредита. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.
Постъпил е отговор на искова молба в срока по чл.131 от ГПК и от „Кредисимо“ ЕАД, с който се оспорва предявения иск. Признава се, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1500 лева при лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,21 %. Не се оспорва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР. Възразява се срещу доводите на ищеца, че в договора не е посочен размер на ГПР, доколкото същият фигурирал по ясен и недвусмислен начин в Приложение № 1 към същия. Навеждат се съображения, че възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР, доколкото не било известно на ответника към датата на сключване на договора за кредит. Посочва се, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то посоченото би довело единствено до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство, не и до недействителност на договора за потребителски кредит. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.
В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД срещу Т. С. У. в условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 017 лева, представляваща главница по процесния Договор за кредит № *** г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил в цялост задълженията си, доколкото е извършил плащания в размер от общо 483 лева. Сочи се, че с предявяване на исковата молба се обявява предсрочна изискуемост на цялото непадежирало и непогасено задължение. При евентуално уважаване на исковете, насочени към „Кредисимо“ ЕАД, дружеството моли за осъждане на Т. У. да заплати остатъка от усвоената от нея главница. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба от Т. С. У., с който заявява становище за неоснователност на претенцията. Излагат се съображения за недействителност на Договора за кредит поради неспазване на действителния размер на ГПР – чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 ЗПК. Цитирана е практика на СЕС, според която при недействителност на договора, длъжникът следва да върне само главницата по кредита. Моли се сумата от 483 лева, заплатена от Та н я У., да се прихване от дължимата се главница по кредита. Иска се отхвърляне на насрещната претенция и се претендират разноски.
При проведените открити съдебни заседания ответникът „Ай Тръст“ не се представлява, а от ответникът „Кредисимо“ ЕАД са постъпили молби чрез пълномощника ***., с които се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и възражението за прихващане. Моли се за уважаване на насрещната искова молба.
2
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Не е спорно в настоящото производство, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е подписан договор за потребителски кредит № *** от ***г., по който предоставената парична сума в размер на 1500 лева е усвоена от У., като от последната е платена кредита сумата от 483 лева; между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е подписан договор за предоставяне на поръчителство от ***г., по който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 1553,05 лева, дължимо разсрочено, ведно с всяка погасителна вноска по договора за кредит.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.
Според договора за потребителски кредит се предоставя сума от 1500 лева – при ГЛП 40 % и ГПР 48,21 %, с общ размер на плащанията 1970,05 лева. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство е приобщено заключение на Съдебно счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящия състав като обективно, обосновано компетентно изготвено. От същото се установява, че усвоената сума по кредита от ищцата е в размер на 1500 лева, както и че платената от нея сума по кредита е в размер на 483 лева. При включване само разходите за лихва от 470,05 лева, ГПР е в размер на 48,21%, както бил посочен в договора за потребителски кредит. Ако обаче се добави и възнаграждението за поръчителство в размер на 1553,05 лева, ГПР бил в размер на 287,82%.
Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от 1553,05 лева. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава единствено на последния.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.11, т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и иск с правно основание чл.23 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, предвидени в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
3
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Разпечатката съдържа 36 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c11c4c4-d884-47ca-bc57-2914ce51a4a4