Решение № 235 от 22.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1/ въззивна жалба с вх. № 5707/31.07.2025 от Прокуратурата на Република България чрез прокурора в Окръжна прокуратура – Варна Д.К., против Решението на ОС-Варна № 489/05.05.2025 по гр. д. № 1100/2024 на ОС–Варна в частите му, с които е осъдена да заплати на Г. Н. Т. ЕГН **********, адрес: гр. Варна, бул.„Сливница“ бл.122, ет. *, ап.**, сумата от 30 000лв, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна, предходен № 70/2013 по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД № 1252/2018 по описа на ОС– Варна, преобразувано НОХД № 918/2021 на ОС–Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 3.07.2023 до окончателното й изплащане, на осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и да заплати на ищцата сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска - в размер на 3060лв, представляващи заплатена държ. такса от 10лв и адв. възнаграждение в размер на 3050лв, намалено по реда на чл.78 ал.5 ГПК и

2/ въззивна жалба с вх. № 5708/31.07.2025 от Г. Н. Т. ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. А. Ж. от АК–Варна, против Решение 1

№ 489/ 5.05.2025 по гр. д.№ 1100/2024 на ОС–Варна в частта му, с които: е отхвърлен предявеният от нея иск на осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за разликата над 30 000лв. до пълния претендиран размер от 75 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна, предходен № 70/2013 по описа на ОД на МВР–Варна, НОХД № 1252/2018 по описа на ОС–Варна, преобразувано НОХД № 918/2021 на ОС–Варна, както и претенцията за обезщетение за забава, равно на законната лихва върху главницата, считано от 8.07.2022г до 03.07.2023г.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната от нея част от решението. Посочено е, че повдигнатите обвинения по никакъв начин не надвишават по интензитет и обем съвсем обичайните, нормални в подобни случаи изживявания и затова обезщетение за тях не е дължимо.

Поддържа се, че в първоинстанционното наказателно производство Г. Т. е била с най-леката МНО „Подписка“ и затова не са й били ограничени гражданските права.

Определеният от ОС-Варна размер на обезщетението не е съобразен с изискването за справедливост съгл. чл.52 ЗЗД.

Счита, че в обжалваната част решението не е мотивирано в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, като не са били обсъдени възраженията на Прокуратурата на РБ с подадения ПО.

ВОС правилно е определил началния момент на периода, за който може да се претендира обезщетението от Прокуратурата – 10.02.2016г, но счита за недоказана причинната връзка между твърдените от Г. Т. неимуществени вреди–безпокойство, потиснатост, тревожност, депресия, напрежение, нарушено добро име в обществото и нарушена професионална репутация, влошаване на отношенията с близките и приятелите, и повдигнатото обвинение.

Срокът на приключване на наказателното производство е бил разумен, като се има предвид сложността на делото от фактическа и правна страна, както и че за продължителността на наказателното производство в съдебната фаза отговорност не следва да носи Прокуратурата.

Ако е имало влошаване на здравословното състояние на ищцата, то това се е дължало на обективни житейски фактори, а не на воденото наказателно производство, както и че следва да се приеме, че началната дата, от която се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е 3.07.2023г.

Твърди се, че Прокуратурата не е огласявала факта на провеждането на 2 наказателно производство срещу Г. Т. и затова не може да се претендира обезщетение за евентуалното накърняване на доброто й име в обществото.

Счита иска за неимуществени вреди за изцяло недоказан, а присъдените разноски за адв. хонорар за завишени предвид, че делото е приключило в кратък срок.

Отправя искане за отмяната на решението на ОС-Варна в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на иска на Г. Т..

В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на присъденото обезщетение, така че той да съответства на доказаните вреди, социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика по аналогични казуси.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК няма подаден писмен отговор от Г. Т..

Във въззивната жалба на Г. Т. са изложени доводи за неправилност на обжалваната от нея част от решението на ОС-Врана. Излага се, че, макар да били преценени някои релевантни за спора юридически факти, особено съществените не били взети предвид, а именно:

- наказателното преследване на Т. е продължило 10 години и 3 месеца, докато в мотивите си ВОС е приел, че наказат. преследване било продължило 7 години;

- не било обърнато внимание на излязлата на 19.11.2018г в социалните мрежи статия със заглавие „93-годишен лихвар шашна съдиите с алчността си“;

- не е отчетен и фактът, че наказат. производство е било придружено с разкриване на банкова тайна, с производство, инициирано от ВОП пред КОНПИ, както и с лишаване от право на Т. да ползва иззетите компютърни конфигурации в продължение на 11 години.

- ВОС е следвало да прецени правнорелевантните факти с оглед приложимата съдебна практика /ППВС № 4/1964 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.

Поради изложеното моли постановеното от ВОС решение да бъде изменено, като искът на Т. бъде уважен изцяло ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.

Срещу жалбата няма подаден писмен отговор от Прокуратурата на Република България.

В о.с.з. всяка от страните чрез процесуалните се представители поддържа своята жалба, респ. оспорва насрещната такава като неоснователна.

3

Поддържа се от ищцата искането за увеличаване размера на присъденото обезщетение, като се позовава на продължителността на наказателното производство, водено срещу нея 10г и 3. Счита, че ОС-Варна не е обърнал внимание на това, че Т. е понесла сериозни психически неудобства от излязлата в печатната преса и в интернет пространството статия със заглавие „93-годишен лихвар шашна съдиите с алчността си“, като в тази статия Т. е била наречена „дърта измамница“.

Не било взето предвид от съда, че досъдебното производство е било придружено с разкриване на банкова тайна /постановено е определение от ВОС за разкриване на банковата тайна по отношение на Г. Т./.

Било инициирано от ВОП и производство пред КОНПИ, започнало през 2017г и продължило 9г, което производство й нанесло сериозно психично натоварване.

Счита, че ВОС не е приложил правилно приложимата съдебна практика и по-конкретно ППВС № 4/1964г и ТР № 3/22.04.2005г на ОСГК на ВКС, както и тази по чл.290 ГПК.

В о.с.з. представителят на Прокуратурата на РБ пр-р Ст.Я. от Апелативна прокуратура – Варна изразява становището за правилност на приетото от ВОС, че периодът на търпене на вредите тече от момента на привличането на Г. Т. като обвиняема.

Заявено е, че не поддържа жалбата в частта, с която е изразено становище относно недоказаността на иска.

Поддържа само в частта досежно размера на обезщетението, който счита за прекомерно завишен, тъй като продължителността на делото не е било прекалена – 7г 4м и 23дни, при съобразяване значителната фактическа и правна сложност на делото с множество обвинения, повдигнати срещу две обвиняеми лица.

Не е съобразено от ВОС, че за престъплението по чл.172а ал. 1 НК наказателният съд е обявил, че деянието представлява административно нарушение, но не е наложил на Т. наказание поради изтекъл давностен срок.

Наказателният съд е приел, че се касае за ползване на чужди обекти на авторското право, компютърни програми в иззетия преносим компютър на Г.

Т..

Относно здравословното състояние на ищцата по делото не е била изготвена съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза, поради което твърденията за влошеното й психично състояние са недоказани и обуславят търпене на вреди в много по-нисък размер от определения от съда. Представеният амб.лист, изд. на 15.02.2024г /л.16-I/ съдържа снета от ищцата анамнеза, т.е. няма изследвания, наблюдение на 4 състоянието й в продължителен период, макар прегледът да е извършен от психиатър. Наказателното дело е приключило на 3.07.2023г, а прегледът е бил извършен 8м след това и 4м преди подаване на ИМ в съда , като целта на прегледа е очевидна.

Съобразявайки размера на МРЗ за периода 2016г–2023г, обезщетението е прекомерно. В тази връзка не са били изследвани социално-икономическите отношения в страната.

Признава се, че е налице незаконно обвинение по чл.252 ал.2 и чл.253 НК, но търпените от Г. Т. неблагоприятни последици са в рамките на обичайните.

Медийното отразяване не е било извършено от Прокуратурата и затова не може тя да носи отговорността. При това, обвинителният акт е бил внесен преди медийните публикации.

В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че досъдебното производство срещу нея и човека, за когото се грижела от много години – Б.В.А., било образувано през 2013г. с № 70/2013г.

На 23.04.2013г, в жилище-собственост на дъщерята на Б. А., където той живеел, а тя се грижела за него, бил извършен обиск с разрешение на съдия и бил иззет собствения й преносим компютър марка „Самсунг“, който ВОС постановил да й се върне след влизане в сила оправдателната присъда срещу нея, и който, след толкова години като морално остарял, тя изхвърлила.

Преди да бъде привлечена като обвиняема, имала неофициална среща с прокурор в сградата на ВОП, като й било казано, че ако свидетелства срещу Б.А., спрямо нея няма да има наказателно производство. Тя отказала и тогава на 10.02.2016г в 1.15 часа в присъствието на адв.Ч. от АК–Варна била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.

Била разпитана като обвиняема, но не й било предоставено нищо от материалите по делото, за да може да обоснове позицията си. Обвинението било максимално неясно, с цел да бъде заблудена да признае някаква престъпна дейност-в Постановлението за привличането й нямало обвинение за конкретни лица и периоди.

На 23.05.2018г отново била привлечена като обвиняема като й били предявени три обвинения – по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК; по чл.172а ал.1 от НК и по чл.253 ал.4 пр.1 вр.ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК. Това обвинение било по-конкретно, с включване на лица, периоди, суми и т.н. Две от тях били за „тежки“ по смисъла на НК престъпления.

Пет дни преди да бъде привлечена като обвиняема, на 19.11.2018г, в 5 един вестник излязла статия със заглавие „93-годишен лихвар шашна съдиите с алчността си“. В същата Гр.Т. била наречена „дърта измамница“, в нея имало интерпретации на факти, включени по-късно в постановлението за привличане на Т. като обвиняема и във връчения й обвинителен акт.

На 13.11.2018г в електронния сайт „varna24.bg“ имало и друга публикация с подобни факти, където името на Г. Т. /Г. Т./ е било посочено до името на Б.А.

Т. счита, че прокурорът от ВОП, наблюдаващ досъдебното производство, е нарушил НПК и е изнесъл данни от досъдебното производство, което създало нетърпима обстановка около нея и това повлияло на нейните роднини и приятели и на хората, които я познавали, като това било и опит да се повлияе на съдиите, ангажирани с провеждането на наказателния процес.

През 2021г. срещу Г. Т. и Б.А. бил внесен обвинителен акт и било образувано НОХД № 918/2021г. С присъда № 41/08.07.2022г ВОС признал Гр.Т. за невиновна за извършено престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.253 ал.4 пр.1 вр.ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.