Определение № 131 от 20.03.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 86/2025
- Вид
- Определение № 131
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1, предл. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131 гр. Бургас, 20.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500086 по описа за 2025 година съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба вх.
№ 1613/27.01.2025г. на БОС от Г. В. Д., ЕГН: **********, ***********, действаща чрез **** ******** – майка й Х. С. Н., ЕГН: **********, чрез адв.
Г. П., съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, против Определение № 138/ 17.01.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126 ГПК – поради наличие на висящо и друго, по-рано заведено дело между същите страни, на същото основание и за същото искане. Счита цитираното определение за неправилно, излага подробни аргументи в подкрепа на становището си, позовава се на т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК. Моли да бъде отменено и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия – обединяване на производствата по гр.д.№ 3458/2023г. по описа на БРС и гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС за постановяване на общо решение. Не ангажира доказателства.
По делото е постъпила и втора въззивна частна жалба вх.№ 3468/20.02.2025г. на БОС от Г. В. Д., ************, действаща чрез **** ******** - майка й Х. С. Н., чрез адв. Г. П., против Определение № 387/ 07.02.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС, с което е допълнено Определение № 138/17.01.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС в 1 частта за разноските, като в полза на ответната страна - Р. М. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. “О.“ № ** е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по реда на чл.78, ал.4 ГПК. Твърди, че не е правилно, понеже противната страна не е приложила списък на разноските по реда на чл.80 ГПК. На следващо място се позовава на обстоятелството, че все още липсва постановен краен съдебен акт и присъждането на разноски се явява преждевременно. Излага подробни доводи в подкрепа и на това си становище.
Ответната страна - Р. М. Д., оспорва двете въззивни части жалби, чрез процесуалния си представител адв. Х. в нарочно депозираните отговори против двете частни въззивни жалби. Счита и двете за необосновани и моли да бъдат отхвърлени, а двете атакувани определения - потвърдени.
Жалбите са подадени в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и са допустими.
Относно тяхната основателност, Бургаският апелативен съд приема следното:
Безспорно е между страните, че пред Бургаски районен съд е образувано гр.д.№ 3458/2023г. с ищец – Г. В. Д., **********, действаща чрез **** ******** – майка й Х. С. Н. и ответник – след последното уточнение на исковата молба - Р. М. Д. Заведеният иск е с правно основание чл. 55 ЗЗД осъдителен, за връщане на сумата от 10 000лв., с която ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищцата Г. Д. Твърди се, че по неформален ред станало ясно, че Г. Д. имала открита от баба си В. Д. банкова сметка, съвместна, по която имала дарена от В. Д. сума. Неофициално станало ясно, че тази била в размер на 10 000 лв. и била изтеглена от сметката на Г. и прехвърлена в крайна сметка по сметка на ответницата Д. Претендира се връщане на неоснователно получената сума.
На 11.11.2024 г. Г. В. Д., ***********, действаща чрез **** ********** - майка й Х. С. Н. завела нова искова молба против Р. Д., по която било образувано гр. д.№ 1728/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В обстоятелствената част твърди аналогични обстоятелства, а именно – че при раждането й баба й В= Д. й дарила сума в размер на 35 000 лв., която депозирала по банкова сметка в „*********“ АД, гр. С. Понеже сметката била 2 съвместна, с двама титуляри – Г. Д. и дарителката, В. Д. изтеглила цялата сума и тя била прехвърлена в крайна сметка по банкова сметка на Р. Д.
Също в обстоятелствената част на исковата молба по гр.д.№ 1728/2024г. БОС посочила и цитирала образуваното пред БРС гр.д.№ 3458/2023г. по описа на с.съд, като заявила, че по гр.д.№ 1728/2024г. претендира остатъка от сумата и моли двете дела да бъдат обединени за общо разглеждане. Има и искания по доказателствата, които не подлежат на обсъждане в настоящото производство.
Бургаският окръжен съд, като е приел, че е налице хипотезата на чл.
126, ал. 1, предл. I ГПК, постановил Определение № 138/ 17.01.2025г. по гр.д.
№ 1728/2024г. по описа на БОС и прекратил производството по делото, с аргумента, че предявеният по гр.д.№ 3458/2023г. иск не е заявен като частичен, ето защо е налице хипотезата по цитирания законов текст.
Настоящият състав не споделя мотивите на Бургаския окръжен съд, понеже от изложението в обстоятелствената част на исковата молба по гр.д.№ 3458/2023г. БРС става ясно, че по последна информация ищцата узнала неофициално, чрез своята майка и настойник, че по сметката й имало сума от 10 000 лв., която претендира да бъде върната. Не може да се твърди убедено, обаче, че към 2023 г. ищцата имала информация, че в сметката й имало сума в размер от 35 000 лв., понеже от исковите молби по двете дела се посочва, че информацията е неофициално получена. Ето защо не може да се направи крайно заключение, че знаейки, че ищцата има извършено дарение на сума в размер на 35 000 лв., депозирана по съвместна банкова сметка на Г. Д. и В. Д., а впоследствие – изцяло разпоредена от В. Д., е предявила иск, но не частичен, за сумата от 10 000 лв.
Така се налага като крайно заключение, че исковата молба, по която е образува гр.д. № 1728/2024 г. по описа на БОС, всъщност има характер на молба за изменение на иска – по реда на чл. 214, ал.1 ГПК, което може да бъде направено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Молбата за изменение на иска се подава до съда, пред който делото е висящо, като той е компетентен да прецени дали заведеното пред него дело му е подсъдно по правилата на родовата подсъдност. Ето защо окръжният съд е следвало да прекрати производството по гр.д.№ 1728/2024 г. БОС и да изпрати делото на БРС, по гр.д.№ 3458/2023г. по описа на БРС. Затова Определение № 3
138/ 17.01.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС следва да бъде потвърдено, като на основание разясненията по Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по т.д.№ 6/2017г. ОСГТК, настоящият съд следва да изпрати делото на БРС, за произнасяне по молбата за изменение на иска по гр.д.№ 3458/2023г. БРС. По причина, че макар и да е налице прекратително определение, същинско прекратяване на спора по делото няма, в тази част определението на Апелативен съд - Бургас не подлежи на обжалване.
Относно втората въззивна частна жалба - вх.№ 3468/20.02.2025г. на БОС от Г. В. Д., ***********, действаща чрез ***** ******** – майка й Х. С.
Н., чрез адв. Г. П., съдът съобрази следното: Както бе изложено по-горе, настоящият състав приема, че с постановяване на цитираното по-горе прекратително определение, спорът относно дължимостта на сумата от 35 000 лв. не е приключил между страните. С Определение № 138/ 17.01.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС искът не е отхвърлен, нито е уважен, нито е постановено прекратяване на производството по него, какъвто е смисълът на приключване на производството, съобразно чл. 81 ГПК - Определение № 33 от 23.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3601/2019 г., III г. о., Определение № 256 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1306/2015 г., I т. о., ТК. Ето защо по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС и за настоящата инстанция не се дължат разноски от никоя от страните. Затова Определение № 387 / 07.02.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС следва да бъде отменено.
Водим от всичко изложено, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 138/ 17.01.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС и ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ на Бургаски районен съд гр.д.№ 1728/2024 г. по описа на БОС за произнасяне по молба за изменение на иска, съобразно мотивите на настоящото определение.
ОТМЕНЯ Определение № 387/07.02.2025г. по гр.д.№ 1728/2024г. по описа на БОС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.
“О.“ № ** за допълване на Определение № 138/17.01.2025 г. по гр. д. № 1728/2024 г. по описа на БОС в частта по разноските.
4
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 1седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС в частта, относно произнасянето по разноските, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5