Решение № 418 от 21.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500256 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

С Решение № 3732/23.10.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110110199 по описа на РС-В. за 2024 год. е разпределено, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването между съсобствениците на свободната незастроена част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. В., с адм. адрес: гр. В., ул. М. № 2, целият с площ от 448 кв. м.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби, съответно:

I. Въззивна жалба от „Т.“ ООД, с ЕИК ******* със седалище гр. В., в частта му, с която на съсобствениците Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. са предоставени за ползване съответно паркместа с № № 4; 3 и 2 съгласно скицата – проект за разпределение на ползването на л. 178 от делото на РСВ.;

II. Въззивна жалба от Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц..

В жалбата на „Т.“ ООД, с ЕИК ******* със седалище гр. В., са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от дружеството част е неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено от първоинстанционния съд, че един от обектите на дружеството жалбоподотел, намиращи се в изградената в поземления имот сграда, е аптека, при което и съобразно нормативните изисквания за търговски обект, функциониращ като аптека, чиято площ е 1 повече от 100 кв. м., пред аптеката трябва да има две места за паркиране.

Навежда също, че на съсобствениците Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. са предоставени за ползване три парко места, като не е съобразено, че общата квота в съсобствеността на двама от съсобствениците - Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. – е по – малка от квотата на дружеството – въззивник в съсобствеността.

Предоставйки на Ц. Б. Ц. и на Г. Б. Ц. за ползване по едно паркомясто, а на въззивника, който е с по – голяма квота от общата квота на горните двама съсобственици – едно паркомясто, съдът неправилно е приложил критерия „най-малко неудобство“ при разпределяне на ползването на незастроената площ от съсобственото дворно място. Не е съобразено също, че съсобственикът Ц. Б. Ц. от дълги години трайно се е установил и живее в И., поради което и няма пречка на Ц. Б. Ц. и на Г. Б. Ц. да се предостави за съвместно ползване помежду им едно парко място, а на въззивника – две.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което на дружеството – въззивник да се предостави за ползване и паркомясто № 2 (П2) съгласно скицата-проект на в. л. по заключението на допълнителната СТЕ от 15.09.2025 год. на л. 195 от делото на Рс-В.; на Н. Г. И.

– паркомясто № 4 (П4) съгласно същото заключение, а на Ц. Б. Ц. и на Г. Б. Ц. да се предостави за съвместно ползване помежду им паркомясто № 3 (П3) от цитираното заключение.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, съсобствениците А. и М. П. оспорват жалбата, считат решението за правилно, вкл. и в частта му с която им е разпределено за ползване част от терена, включваща три паркоместа, съгласно скицата на л.

178 от първоинстанционното дело, и настояват да бъде потвърдено.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, съсобствениците Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. оспорват жалбата, считат, че е неоснователна. Излагат съображения.

В жалбата на Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Считат, че искът за разпределението на ползването между съсобствениците на свободната незастроена част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. В., с адм. адрес: гр. В., ул. М. № 2, целият с площ от 448 кв. м. е неоснователен. Излагат, че уговорката в договора по нот. акт № ****** год. на ВнН между съсобствениците на терена Н. и Б. И. от една страна и А. и М. П. – от друга, с която са си разпределили паркоместата (обособени в свободната част от двора) по правната си същност представлява учредено право на ползване по чл. 56 и сл. от ЗС върху реално обособени части от съсобствения терен, поради което считат, че в случая чл.

32, ал. 2 ЗС е неприложим.

Настояват за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният от „Т.“ ООД, със седалище гр. В. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС да бъде отхвърлен.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, „Т.“ ООД, със седалище гр. В. оспорва подадената от съсобствениците Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. въззивна жалба. Счита, че са 2 налице основанията по чл.32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на свободната незастроена част от съсобствения поземлен имот,а доводите на жалбоподателите – несъстоятелни. Излага подробни съображения.

В съдебно заседание въззивникът „Т.“ ООД, със седалище гр. В., чрез процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба и оспорва жалбата на Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц.; жалбоподателите Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б.

Ц., чрез процесуален редставител, а Н. Г. И. и лично, поддържат жалбата си и оспорват жалбата на дружеството „Т.“ ООД; съсобствениците А. и М. П., чрез процесуален представител, оспорват жалбите, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

В исковата си молба, уточнена с молба от 04.120.2024 год. ищецът „Т.“ ООД, със седалище гр. В., е навел следните твърдения:

Въз основа на два договора за продажба, скл. с нот. акт № ****** год. и с нот. акт № ****** год., ищцовото дружество е собственик на 78, 86 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в гр.В., ул.„М." № 2 целият с площ от 448 кв. м. Праводатели на ищеца са ответницата Н. Г. И. и съпругът й Б. Ц. И., починал на ********г., които въз основа на договор за продажба от 2006 год. са придобили в режим на СИО 1 / 2 ид. част (224 / 448 ид. части) от имота. След сключване на договорите от 2019 год. в притежание на праводателите на ищцовото дружество – Н. И. и Б. И.

(съпрузи) са останали 145, 14 кв. м. ид. части от поземления имот. Със смъртта на Б. И. на ******** год. е прекратена СИО между него и съпругата му Н. И., открито е и наследството му, като призовани да го наследят са преживялата съпруга и двете му деца - Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., като общо посочените трима ответници се легитимират като съсобственици на поземления имот с обща квота от 145, 14 кв. м. ид. части. Останалата 1 / 2 ид. част (224 / 448 ид. части) се притежава в съсобственост от ответниците А. Я. П. и М. Я. П.. Твърди се още, че на **********г. между ответницата Н. Г. И., съпруга й Б. Ц. И. от едан страна и А. Я. П. и М. Я. П. – от друга е сключен договор за учредяване право на строеж и разпределение на ползването на недвижим имот, с който договор съсобствениците на ПИ с идентификатор №**********, с площ от 448 кв. м. са си запазили и взаимно са си учредили безсрочно право на строеж върху гореописания имот за самостоятелни обекти от предвидените за изграждане в имота две сгради със смесено предназначение - сграда-тяло 1 със застроена площ от 81, 80 кв. м. и сграда - тяло 2 със застроена площ от 143, 07 кв. м.

Съсобствениците на терена са се договорили да се обособи в незастроената част от поземления имот открит паркинг с обособени паркоместа за паркиране на осем автомобила, съгласно предвижданията на одобрен архитектурен проект от 08.12.2016г.; рзпределили са помежду си и ползването на обособените паркоместа в ПИ с идентификатор №**********, както следва: за Н. Г. И. и съпруга й Б. И. са разпределени за ползване шест открити паркоместа, а за другите двама съсобственици М. Я. П. и А. Я. П. са разпределени за ползване две обособени паркоместа, подробно описани по 3 площ, местонахождение и граници в договора от 2017 год.

Ищецът твърди още, че на 08.04.2022г., между ответниците Н. И.; Г. Ц. и Ц. Ц. са извършени две нови разпоредителни сделки с идеални части от поземления имот с идентификатор **********. В резултат на възмездно придобиване през време на брака, прекратена СИО, наследяване и последващи разпореждания, ответницата Н. Г. И. се легитимира като съсобственик на позмления имот с квота от 67, 07 кв. м. ид. ч.; въз основа на наследяване и две сделки от 2022 год. ответниците Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. се легитимират като съсобственици на имота, с квоти, съответно: 40, 465 кв. м. ид. ч. за първия и 37, 635 кв. м. ид. ч. за втория. Понастоящем в поземления имот с идентификатор ********** са изградени две сгради: тяло 1, съставляваща обект с идентификатор **********.1 и тяло 2, съставляваща обект с идентификатор №**********.2, които сгради според ищеца са в режим на етажна собственост по смисъла на чл.37 от ЗС; теренът е загубил самостоятелното си предназначение и представлява обща част към двете сгради съгласно чл. 38, ал.1, предл. първо от ЗС. Твърди още, че открит паркинг, който обхваща незастроената част от терена, не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и уговорките в договора от 2017 год., сключен между тогавашните съсобственици на терена, с които те са си запазили и взаимно са си учредили безсрочно право на строеж върху осем броя паркоместа, са нищожни, тъй като паркоместата не са самостоятелно обособени от правно гледище вещи.

След като ищецът придобил ид. части от собствеността върху терена, извършил значителни разходи за подобрения, подробно описани в исковата молба.

Понастоящем съсобствениците не могат да вземат решение за ползването на незастроената част от съсобствения терен, тъй като ответниците Н. Г. И.; Ц. Б. Ц.; Г. Б. Ц.; А. Я. П. и М. Я. П. считат, че единствено те имат право да ползват незастроената част от терена.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се разпредели между съсобствениците ползването на незастроената част от съсобствения имот – поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. В., целият с площ от 448 кв. м., съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, като се отчетат и множеството подобрения, извършени от ищцовото дружество.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител, ответниците Н. Г. И.; Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., оспорват иска, считат, че е неоснователен. Не оспорват, че: Н. И. и Б. И. са били съпрузи; по време на брака си са придобили собствеността върху 1 / 2ид. част от поземлен с идентификатор №**********; останалата 1 / 2 ид. част от собствеността върху имота е собственост на съпрузите М. и А. П.; между съсобствениците на поземления имот – И. от една страна и П. – от друга, е сключен договор за съучредяване право на строеж на две сгради, като съсобствениците на терена са си разпределили обектите в тях; разпределили са си и ползването на незастроената част от имота, в която са били обособени 8 открити паркоместа;

4

Н. И. и Б. И. са продали на ищцовото дружество „Т." ООД обекти в сградата и прилежащи към тях ид. части от поземления имот; Б. И. е починал и е оставил за наследници съпругата си Н. И. и двете си деца - Ц. Ц. и Г. Ц.; между Н. И., Ц. Ц. и Г. Ц. са сключени договори за дарение, представени с исковата молба.

На 08.12.2016г. главният архитект на район Приморски, Община В., е одобрил архитектурен проект за застрояването на поземления имот с идентификатор ********** по КККР на гр. В., според който проект в незастроената част от терена са предвидени 8 места за паркиране на автомобили, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. Местата за паркиране са открити и не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, т. е., не са самостоятелни, отделно обособени вещи. Твърдят, че при сключването на договора от **********г. Н. и Б. И. и М. и А. П. са си запазили правото на ползване (т. е., вещно право на ползване по чл. 56 и сл. от ЗС) не върху самостоятелни обекти, а върху реални части от поземления имот, като всяка реална част е описана с нейните индивидуализиращи признаци – площ, местонахождение и граници; всяка част съответства на предвиденото в архитектурния проект място за паркиране на автомобил. Считат, че след като веднъж е учредено, респ. запазено, вещното право на ползване с договор, сключен в предвидената в закона нотариална форма, то представлява вещна тежест (ограничено вещно право) и последващите приобретатели са длъжни да се съобразяват с това ограничено вещно право до погасяването му. Твърдят, че именно като титуляри на вещно право на ползване върху реални части от поземления имот ползват незастроената част от имота. Навеждат, че разпределеното между съсобствениците на терена ползване с договора по нот. акт № ****** год. не съставлява решение по чл. 32, ал. 1 от ЗС на съсобственици относно ползването на съсобствена вещ, а е договор за учреяване на ограничено вещто право по чл. 56 и сл. от ЗС. върху реални части от незастроената част на поземления имот и е валиден. Считат, че няма пречки съдът да разпредели на основание чл. 32 от ЗС реалното ползване на поземлен имот с идентификатор **********, в незастроената му част, като изключи реалните части, за които е запазено правото на ползване, подробно посочено в нотариален акт № ***, том IV, peг. № ****, дело № ******г.