Присъда № 197 от 07.02.2024, Софийски градски съд

мотиви по ВНОХД № 5523 / 2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, I въззивен състав.

С присъда от 12.07.2023 г. по НОХД № 230 / 2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99 състав, подсъдимият М. М. Д. е признат за невиновен в това, че на 15.11.2022 г., около 01:00 часа в гр. София, бул. ****, пред хотел “Маринела“, се заканил с убийство на С. П. К. с думите “Млъкни, ще те убия!“, като насочил огнестрелно оръжие – пистолет, марка “Глог“ 9x19 със сериен № BMLS284 към нея и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се твърди, че присъдата е неправилна. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов, осъдителен такъв.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от адв.

К. Д. – повереник на частния обвинител С. К., с които също се иска отмяна на присъдата на Софийски районен съд. Излагат се аргументи касателно неправилността на проверявания съдебен акт. В жалбата си, адв. Д. приема, че първият съд е провел “непоследователен“ и „необективен“ анализ, въз основа на който е стигнал до неправилни фактически изводи. В тази връзка се акцентира върху неправилното тълкуване на показанията на свид. И.К., както и тези на свидетелите Н.Б., Р. Н. и Н. Ц.. Повереникът на частния обвинител С. К. изразява несъгласие и с анализа на показанията на свид. Г.Н., които според него неправилно са изключени от доказателствената маса. В заключение се изтъква, че именно неправилното възприемане на доказателствата по делото са довели и до грешния извод на Софийски районен съд, поради което и моли въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт и постанови друг, осъдителен такъв.

По делото е постъпило и възражение от адв. М. Т., защитник на подс. М. М. Д.. Защитникът инвокира аргументи в насока, че атакуваната от държавното и частното обвинение присъда е правилна и постановена съобразно правилата на процесуалния и материалния закон. В тази насока адв. Т. релевира съображения, че свидетелите Н.Б., Р. Н. и Н. Ц. не са възприели насочване на оръжие към частния обвинител С. К. от страна на подсъдимия М. Д. по време на конфликта между двамата. Именно тези трима свидетели и защитата приема за единствените напълно безпристрастни източници на доказателства. В заключение се моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В протеста и въззивната жалба не се иска събирането на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и вещи лица, както и събирането на писмени доказателства.

В откритото заседание пред въззивния съд, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и моли въззивния съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови друга такава, с която да признае подсъдимия М. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.144, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК. Счита, че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до единствен и категоричен извод за виновността на подс. М. Д. по така повдигнатото обвинение. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, а вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимото лице М. Д. да бъде признато за виновно по повдигнатото му обвинение. Моли се за определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на една година “Лишаване от свобода“, което на основание на чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

1

Повереникът на частният обвинител С. К. – адв. Д. сочи пред съда, че от събраните доказателства в хода както на първоинстанционното, така и на въззивното съдебно следствие се установява по категоричен начин съпричастността на подс. М. Д. в така вменената му престъпна деятелност. Твърди се, че са налице всички изискуеми елементи на престъплението по чл.144, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. В заключение се моли Софийски градски съд да отмени първоинстанционната присъда на Софийски районен съд и да постанови нова присъда, с която подсъдимият М. Д. да бъде признат за виновен.

Защитникът на подсъдимия М. Д. - адв. Й. моли съда да остави протеста и въззивната жалба без уважение, като неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд да приеме за правилна и законосъобразна. В тази връзка излага съображения, че единствено свидетелите, които са близки до частния обвинител С. К. излагат факти и обстоятелства, подкрепящи обвинението. В тази връзка сочи, че показанията на С. К. страдат както от вътрешни противоречия, така и се разколебават от заявеното от свид. Г.Н.. В заключение моли настоящият съдебен състав да постанови акт, с който да потвърди процесната присъда като правилна и законосъобразна.

Другият упълномощен защитник на подс. М. Д. – адв. М. Т. заявява, че подкрепя изложеното от адв. Й., като единствено иска да добави, че не е събрано нито едно доказателство, от което да се установи с категоричност, че в инкриминираната нощ подзащитният й е носил в себе си огнестрелно оръжие. Посочват се и аргументи, че след скандала между подс. М. Д. и С. К., последната се е притеснявала единствено подсъдимият да не навреди на свид. И.К..

Подсъдимият М. М. Д., в правото си на лична защита сочи, че не е извършил престъплението, за което е бил обвинен и подкрепя изцяло изразените становища от неговите защитници. В предоставената му последна дума, подс. М. Д. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е постановил своя съдебен акт, въз основа на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, които след това е анализирал. В основата на своите фактически и правни изводи, съдът е поставил показанията на свидетелите Н.Б., Р. Н. и Н. Ц.. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на посочените свидетели като логични, незаинетересовани и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Съдът е преценил и показанията са свидетелите С. К., А. К., П.К., Г.Н. и И.К., депозирани в хода на съдебното следствие, като е изключил същите от достоверната доказателствена маса. Проверяваната инстанция, при постановяване на крайния си акт не е взела предвид и заключенията на съдебно - психологична и психиатрична експертиза.

Въззивният съд служебно счете за необходимо да допусне провеждането на съдебно следствие и събирането на допълнителни доказателства, чрез повторен разпит на свидетелите Р. Н. и Н. Ц..

Софийски градски съд, Наказателно отделение, І въззивен състав, действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на делото и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата счете, че фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото са направени в разрез със събраните по делото доказателства и погрешна интерпретация на установените факти чрез способите, предвидени в НПК, относими към наличието на престъпление и участието на 2 подс. М. Д. в неговото извършване, поради което и в съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК прие нови фактически положения по делото :

Подсъдимият М. М. Д. е роден на **** г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, с ЕГН **********, живущ в гр. София, ул. “****.

Подсъдимият М. М. Д. притежавал огнестрелно оръжие – пистолет, марка “Глог“ 9x19 със сериен № BMLS284, за което имал издадено валидно разрешително.

Подсъдимият М. Д. и частният обвинител С. К. се познавали отдавна, тъй като подс. М. Д. живеел в един блок с бабата на свид. С. К., на която последната често гостувала.

Въпреки наличието на дългогодишно познанство, подс. М. Д. и свид. С. К. не контактували помежду си. През месец август 2022 г. двамата се срещнали случайно и започнали по интензивно общуването, което малко след това преминало във връзка. В този период свид.

С. К. имала по – стара връзка със свид. И.К.. Създадените нови отношения с подс. М. Д. станали повод връзката между свидетелите С. К. и И.К. да приключи в края на месец септември 2022 г., след което свид. С. К. продължила да има отношения единствено с подс.

М. Д..

От края на месец август 2022 г., свид. С. К. и подс. М. Д. имали установена връзка помежду им. След създаване на отношенията между лицата, подс. М. Д. започнал да проявява чувство на силна ревност спрямо свид. С. К., която се изразявала в извършване на “проверки“ с кого общува и излиза, като имало случаи на отправяне на заплахи от подс. М. Д., както към нея, така и към членове на семейството й, и бившият й интимен приятел – свид. И.К..

На 15.11.2022 г., между 01:00 и 02:00 часа, свид. С. К., заедно с нейна приятелка – свид. Г.Н. посетили заведение “Маринела Стрий Лаундж“, намиращо се в сградата на хотел “Маринела“ и находящо се в гр. София, бул. ****. По същото време в заведението дошъл и подс. М. Д.. той пристигнал до мястото с личния си лек автомобил, марка “БМВ“.

Автомобилът бил паркиран на паркинга, насочен с предната му част към сградата на хотела, находящ се непосредствено пред заведението.

Тримата посетители си поръчали вино и започнали да разговарят помежду си. В един момент подс. М. Д., без разрешение, взел мобилния телефон на свид. С. К. и започнал да разглежда съдържанието му. Свид. С. К. се противопоставила на взимането на телефона й и поискала от подс. М. Д. да й го върне. Подс. М. Д. отказал да върне мобилния телефон, в резултат на което избухнал скандал между двамата, който бил възприет и от намиращи се заведението посетители и персонал.

Подсъдимият М. Д. започнал да чете кореспонденцията на свид. С. К., съдържаща се в мобилното й устройство, като непосредствено след това станал и излязъл от заведението, като се насочил в посока към автомобила си. Той бил последван свид. С. К., която също излязла от заведението и продължила да настоявала телефонът да й бъде върнат. Свид. С. К. неколкократно направила опити да си вземе мобилния телефон, при което била избутвана и отблъсквана с ръце от подс. М. Д.. Конфликтът между двамата продължил пред заведението, в непосредствена близост до паркирания автомобил на подс. М. Д..

Спорът между двамата пред заведението продължил на висок тон и направил впечатление на част от персонала на заведението – свидетелите Р. Н., Н. Ц. и Н.Б.. Действията на лицата били наблюдавани непосредствено и от свид. Г.Н., която останала на мястото, където първоначално били седнали трите лица и се намирала в заведението.

След като подс. М. Д. и свид. С. К. излезли пред заведението, свидетелите Г.Н. и Р. Н. неколкоратно излизали от заведението и отивали при лицата в опит да преустановят конфликта между тях, но тъй като времето навън било студено, двете свидетелки се връщали обратно вътре.

Междувременно, преглеждайки съдържанието на телефона, подс. М. Д. видял, че свид. С. К.

3 била провеждала кореспонденция ( чат ) със свид. И.К., което видимо го ядосало и той се насочил към автомобила си. Свид. С. К. знаела, че подс. М. Д. имал огнестрелно оръжие, което обикновено носил със себе си. Всичко това силно обезпокоило свид. С. К., която имала притеснение, че подс. М. Д. може да отиде и да направи нещо на свид. И.К..

След като подс. М. Д. отишъл до автомобила, той отключил вратите му, при което в него влязла свид. С. К. и седнала на предната дясна ( пасажерска ) седалка. Подс. М. Д. останал пред шофьорската врата и започнал да приканва свид. С. К. да напусне автомобила.

Последната отказвала да напусне автомобила, споделяйки пред него за притесненията си да не бъде застрашен свид. И.К..