Решение № 7231 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7231 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110123387 по описа за 2024 година

Ищецът „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ......, е предявил искове за признаване за установено, че ответникът И. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., дължи следните суми: 323.07 лева неплатени месечни абонаменти такси и използвани услуги за период от 5.3.2022 г. до 4.6.2022 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............, и 96.14 лева неустойка за неизпълнение, ведно със законна лихва за период от 08.02.2024 г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7500/2024 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за далекосъобщителни услуги в установените срокове, което обусловило правото на мобилния оператор да го прекрати едностранно. Съгласно т.9 от договора, мобилният оператор начислил неустойка за неизпълнението в размер на три месечни такси. Моли да се уважат исковете. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва предоставянето на услугите поради липса на потребление в процесните фактури. Твърди недължимост на неустойката поради нищожност на клаузата, и въвежда възражение за прекомерност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. За основателността им в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, прекратяване на 1 договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и валидно неустоечно съглашение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.

Съдът намира, че по делото се установи между ищеца и ответника да е съществувало соченото в исковата молба облигационно правоотношение по договор от 1.03.2022 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +............, по силата на което ищецът се задължил да предоставя на ответника услуги чрез своята мобилна наземна мрежа срещу ежемесечно заплащане на стойността на предоставените услуги, съгласно издадени фактури. В тази насока е приложеният по делото договор за мобилни услуги при месечна цена от 25.99 лв. и срок на действие две години. Към договора е подписано допълнително споразумение за онлайн защита с месечна такса 1.20 лв. Приложими към договора са Общите условия на оператора, които ответникът е получил при подписване на договора, видно от приложената декларация, подписана от него.

Следователно, през процесния период, а именно от 5.3.2022 г. до 4.6.2022 г., страните са били обвързани от договора между тях, съответно са дължали изпълнението му.

Претендираните от ищеца права, изразяващи се в месечни такси и стойност на предоставени услуги, са предпоставени от установяване, че той е изправна страна по договора и е предоставил ползването на услугите, които твърди да не са платени. В тази връзка следва да се има предвид, че е достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимата месечна такса по договора. Конкретното потребление на абоната е от значение за начислените таксувани услуги. За процесния период по делото са представени фактура № ....... от 5.4.22 г. за периода 5.3.2022-4.4.2022 г., фактура № ........... за периода 5.4.20224.5.2022 г. и фактура № ........... от 5.6.22 г. за периода 5.5.2022 г.-4.6.2022 г., с които са начислени месечни такси в размер на по 25.82 лв. без ДДС, като в първата фактура е начислена и стойност на международни разговори - 246 минути на стойност 192.72 лв. и текстови съобщения на стойност 5.94 лв. без ДДС. С предоставяне на услугите, за ответника е възникнало задължението да ги плати. Всъщност в депозираното в заповедното производство възражение ответникът не оспорва ползването на тази услуга, като признава провеждането на разговори с Америка. Стойността на ползваните извън месечния пакет услуги /което е видно от фактурата/ се определя по Тарифния план на оператора, с който абонатът се е съгласил, подписвайки договора. Ответникът не доказа положителния факт на плащане, поради което искът по чл. 79 ЗЗД следва да се уважи в цялост.

Претендираната от ответника неустойка произтича от едностранно предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги /стр.5, б.“а“/. По делото не се представиха доказателства от ищеца редовно да е уведомил ответника за надлежно упражнено право за едностранно прекратяване на договора. При наличието на писмен договор между страните, уреждащ облигационните правоотношения между тях, в т.ч. правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в представения по делото договор липсва друга уредба, съдът приема, че развалянето на договора /каквото е предсрочното му прекратяване по вина на насрещната страна/ се подчинява на общите 2 правила на ЗЗД. По аргумент от чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от страна на кредитора при договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при разваляне на двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок ищецът е следвало да уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право.

От този момент е дължима и претендираната неустойка. В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договора. Доколкото това е елемент от фактическия състав на вземането за неустойка, след като не се е реализирал, не е възникнало и претендираното право на вземане за обезщетение за договорно неизпълнение. Искът за неустойка следва да се отхвърли в цялост.

Относно разноските:

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна съразмерно с уважения иск, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. От направените в исковото производство разноски за държавна такса 25 лв., платено адвокатско възнаграждение 480 лв. и депозит особен представител 400 лв., дължими са 697.45 лв. В заповедното производство, дължими са 389.19 лв., съобразно уважената част на вземанията.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ......, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, че И. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., дължи сумата 323.07 лева неплатени месечни абонаменти такси и използвани услуги за период от 5.3.2022 г. до 4.6.2022 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............, ведно със законна лихва за период от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7500/2024 г. на СРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ......, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., дължи сумата 96.14 лева неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва за период от 08.02.2024 г. до изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 7500/2024 г. на СРС.

ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., да заплати на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ......, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 697.45 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 389.19 лв. разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4