Определение № 9 от 20.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 17.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно търговско дело № 20224001000331 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.83 ал.2 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.4 във връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ищците Р. П. И., Р.

К. Г. и К. К. Г., чрез адвокат Ц. В., от Адвокатска колегия-София, срещу определение №395 от 31.10.2022г., постановено по т.д. №132/2022г., на Окръжен съд-Плевен, само в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. И. за освобождаване на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по исковата молба за сумата от 3 000 лева /като разлика над 4 497,28 лева до дължимата ДТ от 7 497,28/, и за разноските; в частта с която е оставена без уважение молбата на Р. Г. за освобождаване на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по исковата молба в размер на 4 000 лева и за разноските, както и в частта, с която е оставена изцяло без уважение молбата на К. Г. за освобождаване на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на такси и разноски в производството.

Първоинстанционното определение на Плевенския окръжен съд не е обжалвано, поради което е влязло в сила, в частта с която ищците са изцяло или частично освободени на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на такси и разноски по делото, по следния начин: ищцата С. П. Ц., като непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Р. К. Г. е освободена изцяло от 1 такси и разноски по производството; ищцата Р. П. И. е освободена частично от заплащане само на ДТ в размер на 3 000 лева, не и останалата дължима ДТ от 4 497,28 лева, не и от разноски по производството; ищцата Р. К. Г. е освободена само от заплащане на част от ДТ в размер на 2 000, не и от останалата ДТ от 4 000 лева, не и от разноските по производството, Въззивниците са недоволни от атакуваното определение в обжалваната му част. Считат, че по отношение на тях са налице предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК и поради затруднено материално, финансово и имуществено състояние следва да бъдат освободени изцяло от заплащане на такси и разноски по делото.

Като разгледа направените в частната жалба оплаквания прецени данните по делото и провери правилността на обжалваното определение, в обжалваната му част, в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от страни по делото, притежаващи правен интерес да обжалват първоинстанционното определение в отхвърлителната му част, същото подлежи на обжалване в тази му част, и тъй като жалбата е подадена в срок.

Съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 във връзка с чл.278 ал.4 от ГПК при постановяване на настоящото въззивно определение Апелативният съд следва да съобрази и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и са от значение за спорното право т.е. трябва да прецени всички установени по делото факти към днешна дата.

Видно от исковата молба и приложените към нея документи ищците са наследници на лицето К. Г. И. от гр.Плевен, починал вследствие ПТП, настъпило на 29.08.2017г. на второкласен път гр.Бяла, област Русе – гр.Попово, област Търговище, в землището на с.Копривец.

Исковата молба е подадена в Окръжен съд-Плевен на 18.08.2022г. и с нея ищците претендират заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на наследодателя им и поради получени от част от тях телесни увреждания при същото ПТП, които обезщетения да им заплати застрахователят на виновния за произшествието товарен автомобил, а именно ЗАД ОЗК-Застраховане- 2 гр.София. В исковата молба са направили искане за спиране на делото до приключване на наказателното производство, водено срещу водача на товарния автомобил, а след като Плевенският окръжен съд е отказал да спре производството по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и ги е задължил да внесат държавна такса, ищците са подали на 25.10.2022г. молба по реда на чл.83 ал.2 от ГПК да бъдат освободени от такси и разноски.

Към момента на изготвяне на обжалваното определение по чл.83 ал.2 от ГПК правилно Плевенският окръжен съд е съобразил, че наказателното производство, с предмет процесното ПТП, се намира във Великотърновския апелативен съд като ВНОХД №72/2022г. и не е приключило с влязла в сила присъда, поради което след като е изискал необходимите писмени доказателства за гражданско състояние и материално положение, е освободил изцяло непълнолетната ищца да не заплаща такси и разноски, освободил е частично съпругата и дъщерята на загиналия от такси, не и от разноски, и изцяло е отказал синът Красимир Г. да не заплаща такси и разноски т.е. е разпоредил същият да заплати изцяло дължимата ДТ и да поеме разноските по делото.

По делото е приложена присъда от 08.11.2021г., постановена по НОХД №894/2020г., с която Русенският окръжен съд е признал за виновен Н. П. Н. от гр.Попово за виновен на 29.08.2017г. по второкласен път гр.Бяла, област Русе-гр.Попово, област Търговище, в землището на с.Копривец, при управление на товарен автомобил влекач Скания, теглещ полуремарке, с посочени регистрационни номера, след като нарушил правилата за движение по пътищата по чл.16 ал.1 т.1; чл.20 ал.2 изр. 2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, по непрепазливост да е причинил смъртта на К. Г. И. от гр.Плевен, средна телесна повреда на Р. И. от гр.Плевен, изразяваща се в счупване на 5, 6, 8 и 9 ребра вляво с плеврален излив вляво, довели до трайно затрудняване движението на снагата, за срок повече от 30 дни, както и средна телесна повреда на непълнолетната С. Ц. изразяваща се в счупване на лява ключица, довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни, поради което и на основание чл.343 ал.4 от НПК му е определил наказание 1 година лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК и отлагане ефективното изтърпяване на наложеното наказание за 3-годишен изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 3 месеца.

При служебна справка в деловодството и в Единната информационна система на съдилищата, настоящият съдебен състав констатира, че посочената присъда е обжалвана и по въззивната жалба е образувано ВНОХД №72/2022г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, по което дело е постановено решение №74/11.06.2022г., с което въззивната инстанция е изменила присъдата на Русенския окръжен съд само в частта, с която е прието че подсъдимият е нарушил чл.20 от ЗДвП, но е потвърдил останалата й осъдителна част и решението на Великотърновския апелативен съд е влязло в сила, тъй като е потвърдено изцяло от Върховния касационен съд, след което на 20.11.2022г. делото е върнато на Окръжен съд-Русе, като окончателно приключило.

При тези установени факти понастоящем, макар обжалваното определение да е постановено при друга правилно преценена фактическа обстановка, Апелативният съд счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, а именно налице е хипотезата на заведени искове за непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, поради което по силата на същата правна норма т.е.ex lege ищците следва да се считат освободени от такси и разноски по настоящото дело.

По изложените съображения на основание чл.235 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.4 от ГПК обжалваното определение, в обжалваната му част, към днешна дата се явява неправилно, следва да бъде отменено в тази част и вместо него ищците следва да бъдат изцяло освободени от заплащане на такси и разноски в настоящото съдебно прозиводство. В останалата му част, с който молбите на ищците са изцяло или частично уважени, по посочения от Плевенския окръжен съд начин, първоинстанционното определение е влязло в сила, като необжалвано и освен това се явява правилно, макар и на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, която разпоредба има приоритет спрямо разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК, но решаващият извод е, че крайният резултат е правилен.

Водим от изложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение №395 от 31.10.2022г., постановено по т.д. №132/2022г. на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлена молбата на ищците за освобождаване от заплащане на такси и разноски по следния начин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ СЧИТАТ ОСВОБОДЕНИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.83 АЛ.1 Т.4

ГПК ОТ ЗАПЛАЩАНЕ НА ТАКСИ И РАЗНОСКИ по делото ищцата Р. П. И. от заплащане на държавна такса по исковата молба за сумата от 3 000 лева /като разлика над 4 497,28 лева до дължимата ДТ от 7 497,28/, и за разноските; ищцата Р. К. Г. за държавна такса в размер на 4 000 лева /като разлика над 2 000 левадо дължимата ДТ от 6 000 лева/ и ищеца К. К. Г. изцяло от такси и разноски в производството.

Определение №395 от 31.10.2022г., постановено по т.д. №132/2022г. на Окръжен съд-Плевен Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в останалата необжалвана част, с която ищците по делото са освободени изцяло или частично от внасяне на такси и разноски по конкретизирания в същото начин т.е. ищците Р. П. И., С.

П. Ц., непълнолетна действаща лично и със съгласието на майка си Р. К. Г., Р.

К. Г. и К. К. Г. СА ОСВОБОДЕНИ ИЗЦЯЛО ОТ ТАКСИ И РАЗНОСКИ по реда на чл.83 ал.1 т.4 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5