Определение № 3045 от 16.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3045 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120102170 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Р. С. С. за установяване на вземанията по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9221/2025 г. на РС – Перник.

Съдът намира, че предявените искови претенции са недопустими поради липса на правен интерес у ищеца поради следните съображения:

Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и, ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и при предпоставките, предвидени в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът, пред който е висящо исковото производство, на основание чл. 130 ГПК е длъжен да извърши проверка по допустимостта на 1 предявения установителен иск по чл. 422 ГПК.

В случая, видно от сканираните по ч. гр. д. № 9221/2025 г. на РС – Перник (електронно заповедно производство) двукратно изпратени до настоящ адрес съобщения до длъжника и уведомления издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена редовно на С. на основание чл.

47, ал. 5 ГПК на 13.05.2026 г. – и двамата връчители са събрали данни, че лицето живее на посочения в НБДН настоящ адрес, но не се отзовава на оставените съобщения. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът дава указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК само ако връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. В случая и двете различни длъжностни лица, посетили адреса, са посочили, че С. живее на адреса, като първият призовкар не е залепил уведомление поради липса на приложено такова към съобщението, а вторият е отразил залепване на уведомление на вратата на апартамента, поради което са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист след изтичане на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за депозиране на възражение срещу заповедта (изтекъл на 15.06.2026 г., в който такова по делото не е постъпило).

Предвид изложеното, издадената заповед за изпълнение е влязла в сила на 16.06.2026 г. и въз основа на същата на основание чл. 416 ГПК следва да се издаде изпълнителен лист по отношение на длъжника, като ищецът няма правен интерес от водене на настоящото дело.

Ето защо съдът намира, че производството следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2170/2026 г. по описа на Бургаския районен съд.

След влизане в сила на определението същото да се докладва по ч. гр. д. № 9221/2025 г. на РС - Перник за издаване на изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред БОС.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2