Решение № 367 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330200793 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-007327 от 03.10.2025г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. С. М., ЕГН:**********, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева /с равностойност в евро 153,39/ за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Т. В., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски за осъществена адвокатска защита.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратена по делото молба становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.09.2025г. около 17.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан“, с рег. №***, собственост на ***, по автомагистрала А-1 в посока гр.Бургас. На 142 км на автомагистралата жалбоподателят възприел препятствие на платното за движение – паднала задна броня на МПС, поради което и завил в дясно, като се блъснал в движещия се в дясна лента джип „Гранд Чероки“, с рег. №***, дърпащ ремарке, с рег.№***, натоварен с два броя мотоциклети без регистрация. В следствие на удара водачът на джипа загубил контрол над управлението и МПС – то се ударило в разделителната мантинела. Настъпило ПТП с материални щети. Бил издаден протокол за ПТП №2025-1024-53113 от 10.09.2025г., подписан от двамата водачи.

На жалбоподателя бил съставен Акта за установяване на административно нарушение серия GA №4342006 от 10.09.2025г.

Актосъставителят квалифицирал извършеното като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. Не били депозирани и писмени възражения от страна на жалбоподателя по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което наказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева /с равностойност в евро 153,39/, на основание осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмените доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Д. Х. И. /актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, последователни и достоверни. Свидетелят И. поддържа констатациите в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Със санкционната норма на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение. По силата на разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Цитираната правна рамка очертава 2 следните съставомерни елементи на нарушението по чл.20, ал.2, изр.1, във връзка с чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните условия, релефа и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е настъпило ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети. Посочената разпоредба на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП има важен акцент и това е, че водачите трябва да бъдат в състояние да спрат пред всяко „предвидимо препятствие“. Следователно, на плоскостта на конкретния казус възниква въпросът – била ли намиращата се на пътното платно задна броня на лек автомобил „предвидимо препятствие“ за жалбоподателя. Настоящият съдебен състав застава зад тезата, че намиращата са на пътното платно задна броня в никакъв случай не следва да бъде разглеждана като такова. В чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност“, въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е възможно да е налице такова по изр.2 на ал.2 на чл.20 от ЗДвП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр.1 на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Без съмнение, за да има извършено нарушение, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Аргументи за изложеното се съдържат в ТР №28/28.11.1984г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по н.д. №10/84г., съгласно което трябва да се оценява и присъствието или не на разпоредбата на чл.15 НК. Именно в посоченото ТР се сочи, че когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Обжалваното наказателно постановление е издадено при непълно изясняване на обстоятелствата, предмет на производството. Не е обсъден въобще въпросът относно субективния елемент на нарушението, а именно – могъл ли е и бил ли е длъжен водачът да предвиди и предотврати ПТП.

Съответно налице ли е от субективна страна нарушение или пък е налице случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.15 от НК. Ето защо, съдът счита, че изводът за виновното извършване на деянието е необоснован, което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния 3 валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 300 лева, следва да бъде с равностойност евро – 153,39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

При този изход на спора ще следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя за възнаграждение на адвокат, които се установи да са били уговорени и реално направени в размер на 400 лева /с равностойност в евро от 204,52 евро/. При това и съобразно с чл.63д, ал.1 от ЗАНН ще следва да се осъди въззиваемата страна да заплати посочената сума в евро на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1030-007327 от 03.10.2025г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. С. М., ЕГН:**********, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 153,39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро /с левова равностойност от 300 лева/ за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. С. М.,

ЕГН:********** сумата от 204,52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро, направени разноски по делото за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4