Определение № 13805 от 15.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10453/2023
- Вид
- Определение № 13805
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 02.02.2024
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Цветина Цолова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13805 гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100510453 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№13962 от 01.03.2023 год. на длъжника С. Щ. Н. и по жалба с вх.№21791 от 03.04.2023 год. /постъпила на 22.03.2023 год. в деловодството на СГС – с вх.
№269781/ на ипотекарните длъжници Щ. С. Н. и Л. Т. Н. срещу постановление за възлагане от 12.03.2021 год. по изпълнително дело №20188440403227 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№844 на КЧСИ.
Жалбоподателите излагат идентични доводи, че изпълнението по процесното изпълнително дело било насочено срещу ипотекиран в полза на банката-взискател недвижим имот: апартемент-мезонет №15, находящ се в гр.София, ул.****. За продажбата на този имот било издадено постановление за възлагане от 26.02.2020 год. На 12.03.2021 год. частният съдебен изпълнител издал разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане. Длъжникът С. Н. подал жалба срещу това разпореждане, която била оставена без разглеждане от СГС. С решение по ч.гр.дело №11909/2022 год. по описа на СГС била оставена без уважение жалбата на длъжника срещу постановлението за възлагане от 26.02.2020 год. В Агенцията по вписванията било вписано постановление за възлагане с дата 12.03.2021 год. с отбелязване, че е влязло в сила на 20.12.2022 год. В него обаче не било посочено, че е издадено въз основа на разпореждане от 12.03.2021 год. или че представлява поправено постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2020 год., т.е. налице било ново постановление, а не такова за поправка на постановлението от 26.02.2020 год. Следователно в Агенцията по вписванията бил вписан акт – постановление за възлагане, което не било влязло в сила и подлежало на обжалване.
При наличие на ново постановление или поправено постановление за възлагане на недвижим имот следвало да бъдат разгледани всички възражение във връзка с опорочената процедура по продажба. Налице била подмяна на постановления, издадени по процесното 1 изпълнително дело. В случая не била приложима процедурата по отстраняване на очевидна фактическа грешка, тъй като процедурата по публичната продан била опорочена. Налице била разлика между обекта на продажбата в обявлението за продажба, съобщението за обявление на продажбата, постановлението за продажбата – преди и след поправката.
Взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД счита, че жалбите са недопустими, а при условията на евентуалност поддържа, че същите следва да бъдат оставени без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбите, евентуално за тяхната неоснователност. Двете жалби били подадени след изтичането на законоустановения двуседмичен срок по чл. 436 ГПК /отброяващ се от получаване на съобщението/. В разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК били изчерпателно изброени основанията за обжалване от страна на длъжника на действия на съдебния изпълнител във връзка с постановлението за възлагане, а в частност в жалбата се излагали оплаквания, които били извън предмета на съдебната проверка. Отделно от това длъжникът С. Щ. вече бил упражнил правото си на жалба срещу постановлението, като същата била оставена без разглеждане от СГС с влязъл в сила съдебен акт. Т.е. Правото на обжалване от страна на посочения длъжник било погасено. Постановленията за възлагане на процесния недвижим имот и актът за неговата поправка били преминали съдебен контрол, като по подадените от длъжниците жалби били постановени влезли в сила съдебни актове.
Следователно процедурата по осъществяване на публичната продан била надлежно осъществена.
Софийският градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадените жалби, приема следното:
Жалбите са процесуално недопустими.
Според разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК, жалбата против действията на съдебния изпълнител следва да бъде подадена в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението.
Длъжникът С. Щ. Н. и ипотекарните длъжници Щ. С. Н. и Л. Т. Н. обжалват постановление за възлагане на частния съдебен изпълнител от 12.03.2021 год. Видно е от данните по процесното изпълнително дело, че с постановление от 12.03.2021 год.
/наименовано „разпореждане“/ съдебният изпълнител е допуснал поправка на постановлението за възлагане от 26.02.2020 год. досежно гараж №7, за който е посочено, че не е бил обект на публичната продан, обявена за периода от 13.01.2020 год. до 13.02.2020 год. /с оглед указанията, дадени с определение от 25.02.2021 год., постановено по ч.гр.дело №64/2021 год. по описа на СГС, ГО/ и в тази връзка на 12.03.2021 год. е изготвено постановление за възлагане с поправено съдържание.
Съобщенията за така постановения акт на съдебния изпълнител са били надлежно връчени, както следва: на длъжника С. Щ. Н. – на 18.03.2021 год., а на ипотекарните длъжници Щ. С. Н. и Л. Т. Н. – на 24.03.2021 год.
2
При това положение СГС приема, че жалбите, предмет на настоящото производство, са подадени в значителен период след изтичането на преклузивния двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което и следва да бъдат оставени без разглеждане.
За пълнота трябва да бъде посочено, че уредбата в действащия ГПК на правото на жалба за незаконосъобразност на изпълнението го ограничава до изрични актове, материализиращи изявления на съдебния изпълнител, които пораждат процесуални последици – в чл. 435, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК са посочени изрични откази и постановления, в т.ч. постановлението за възлагане. Ирелевентно е обстоятелството как точно съдебният изпълнител е наименовал акта си – разпореждане или постановление, а е от значение неговото съдържание. Няма съмнение в частност, че постановлението от 12.03.2021 год.
/наименовано „разпореждане“/ е било постановено по реда на чл. 247 ГПК.
Постановлението за поправка на постановлението за възлагане на недвижим имот подлежи на обжалване от длъжника и може да бъде вписано само след като влезе в сила, което обстоятелство се удостоверява от съдебния изпълнител – чл. 247, ал. 4 ГПК /виж в този смисъл Определение № 200 от 21.11.2019 год. на ВКС по ч.гр.дело № 3656/2019 год., ІІ г. о., ГК/. След влизането в сила на постановлението за поправката, то образува с поправеното постановление за възлагане едно цяло /постановлението от 12.03.2021 год., наименовано „разпореждане“, не е било обжалвано от ипотекарните длъжници, а жалбата на длъжника С.
Н. е била оставена без разглеждане с определение от 02.02.2022 год., постановено по ч.гр.дело №9859/2021 год. по описа на СГС, което е влязло в сила на 10.10.2022 год./.
Поправеното постановление за възлагане важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Последната само премахва несъответствието между волята на съдебния изпълнител и нейния външен израз. Следователно не е нужно изготвянето на постановление за възлагане с поправено съдържание, а ако такова все пак бъде изготвено, от него не възникват правни последици, различни от вече породените от постановлението за възлагане от 26.02.2020 год., което съответно изключва ново право на жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК /жалбата на длъжника С. Н. срещу постановлението за възлагане от 26.02.2020 год. е била оставена без уважение с решение от 20.12.2022 год., постановено по в.гр.дело №11909/2022 год. по описа на СГС, ЧЖ-І-Д, за което е посочено, че не подлежи на обжалване, а ипотекарните длъжници не са упражнили право на жалба срещу посоченото постановление за възлагане/.
Ето защо жалбите следва да се оставят без разглеждане като процесуално недопустими.
Предвид изложените съображения, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№13962 от 01.03.2023 год. на длъжника С.
Щ. Н. срещу постановление от 12.03.2021 год. /наименовано „разпореждане“/ по изпълнително дело №20188440403227 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.
3
№844 на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№21791 от 03.04.2023 год. /постъпила на 22.03.2023 год. в деловодството на СГС – с вх.№269781/ на ипотекарните длъжници Щ. С.
Н. и Л. Т. Н. срещу постановление от 12.03.2021 год. /наименовано „разпореждане“/ по изпълнително дело №20188440403227 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.
№844 на КЧСИ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4