Решение № 6399 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6399 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20231110119081 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, уточнена с молба от 31.08.2023 г., с която срещу ответниците М. К. И. и К. С. И. са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: о т М. К. И. се претендират следните суми: 706,69 лв. (361,32 евро) – главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот – ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 155,41 лв. (79,46 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г.; 25,27 лв. (12,92 евро), главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г.; 6,11 лв. (3,12 евро) – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 10.04.2023 г., до окончателното плащане; о т К. С. И. се претендират следните суми: 141,33 лв. (72,26 евро) – главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот – ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 31,09 лв. (15,90 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г.; 5,06 лв. (2,59 евро), 1 главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г.; 1,23 лв. (0,63 евро) – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 10.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са съсобственици на процесния имот през процесния период при посочените в исковата молба квоти, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – К. С. И., не е депозирал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – М. К. И., е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения.

Оспорва представените писмени документи с доводи, че не са подписани и не отговарят на изискванията на ЗСч. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, да е собственик или носител на вещни права по отношение на процесния имот за процесния период, както и посочени от ищеца квоти в съсобствеността. Твърди, че не е доставяна топлинна енергия в имота, както и че не е имало работещи уреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага, че към исковата молба не са представени доказателства за продължаване срока на действие на договора между ЕС и ФДР, като оспорва да са налице облигационни отношения между последните.

Оспорва исковете за лихви, като твърди, че не е поставяна в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените в исковата молба квоти. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище (апартамент), построен върху държавно място от ЖСК „Волгоград“ от 06.05.1980 г. (л. 9-10 от делото), се установява, че Г. З. И. и К. П. И. са придобили процесния имот – ***, находящ се в ***, сега *** . Договорът касае обект с аб. № ***. От приетото по делото Удостоверение за наследници (л. 52 от делото) се установява, че К. П. И. е починал на 02.04.2008 г., като е оставил за наследници по закон: Г. З. И. (съпруга), М. К. И. (дъщеря) и К. С. И.

(наследник по право на заместване на починалия преди наследодателя негов син С.К. И., баща на К. С. И.), които са наследили при равни квоти притежаваната от наследодателя им 1/2 ид.ч. от процесния имот. По силата на настъпилото наследствено правоприемство Г. З. И. се легитимира като съсобственик на 4/6 ид.ч. (3/6 лична собственост и 1/6 по силата на настъпилото наследствено правоприемство), М. К. И. се легитимира като съсобственик на 1/6 ид.ч. (по силата на настъпилото наследствено правоприемство) и К. С. И. се легитимира като съсобственик на 1/6 ид.ч. (по силата на настъпилото наследствено правоприемство по право на заместване – чл. 10, ал. 1 ЗН). От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот със запазено вещно право на ползване от 13.07.2012 г. (л. 11-13 от делото) се установява, че Г. З. И. е продала на ответника М. К. И. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния имот, като е запазила за себе си вещното право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. От приетото по делото Удостоверение за наследници (л. 51 от делото) се установява, че Г. З. И. е починала на 30.03.2017 г. С оглед на изложеното, ответниците по делото се легитимират като съсобственици на процесния имот през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. при следните квоти: 5/6 ид. ч. за М. К. И. и 1/6 ид. ч. за К. С. И., което обстоятелство се потвърждава от ответника И. в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

3

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г.

В качеството на съсобственици на процесния имот, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответниците да са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от недвижимия имот, нито да са учредили вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се е възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период. Видно от заключението на вещото лице е начисляваната ТЕ при спазване на нормативната уредба, действала в процесния период. Установява се от СТЕ, че за процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на имот, тъй като отчетите на 6 броя ИРРО, монтирани на 6 броя отоплителни тела са в размер на нула, както е посочила ФДР, както и ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в стълбището на жилищната сграда на „Т.С.“ от 01.10.2001 г. Начисляваната през процесния период топлинна енергия за БГВ е въз основа на снети отчети на два броя водомери за топла вода с номера 8220572 и 82200562, отчитани след края на отоплителния 4 сезон. Отчетените количества от водомерите на топлата вода са въведени в индивидуалните справки за отопление и топла вода, изготвени от ФДР.

Неоснователно е възражението на ответника И., че сумите не се дължат и се претендират в нарушение на европейското законодателство. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата – чл. 153, ал.