Решение № 30 от 02.02.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Силистра, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223400600200 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба на М. Д. Л., с ЕГН ********** от гр. Силистра, срещу присъда № 6/24.01.2022г. по НОХД № 231/2021год. на Районен съд гр. Силистра.

Подсъдимата, редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и с адв. Г..

Считат присъдата в осъдителната и част за неправилна и незаконосъобразна. Навежда се довод за постановен съдебен акт в условията на предполагаемост и недоказаност на извършителство по възведеното обвинение.

Желаят въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която да бъде оправдана подсъдимата по възведеното и обвинение.Евентуално – да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

Въззивната жалба се оспорва от явилия се лично прокурор от СсОП.

Счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.

Развива съображения за това.

Не се сочат нови доказателства.

Нямат нови искания.

Силистренски окръжен съд, след като взе предвид становищата на 1 страните, извърши цялостна проверка и се запозна с материалите по делото, констатира следното:

С обжалваната присъда СРС е признал подсъдимата М. Д. Л., родена на 19.02.1989 г. в гр. Силистра, български гражданин, българка, живуща в гр. Силистра, със средно образование, неомъжена, неосъждана с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за периода 31.12.2011 г. - 14.08.2012 г. в гр.Силистра, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, б. б" от НК - „специалист с контролни функции, търговия " в „Елекс-Дунав" ООД - гр. Русе, офис Силистра, противозаконно е присвоила пари в размер на 3 580,66 лв. (три хиляди петстотин и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи касова наличност, собственост на „Елекс- Дунав" ООД-гр.Русе с ЕИК 117616396, представлявано от Ивайло Г. Николаев престъпление по чл. 201, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и чл.

54, ал. 1 от НК я осъжда на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отлага за срок от три години, както и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема материално отчетническа длъжност или свързана с пазенето и управлението на чуждо имущество за срок от три години.

ОПРАВДАЛ подсъдимата в частта по повдигнатото й обвинение за това, че деянието е осъществено и в периода между 15.12.2011- 30.12.2011г. , в условията на продължавано престъпление с неустановен на брой деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и противозаконно да е присвоила стоки от склада на стойност 8 570,59 лв. (осем хиляди петстотин и седемдесет лева и 59 стотинки), собственост на „ЕлексДунав" ООД.

За да стигне до този извод, първоинстанционния състав е приел от фактическа страна, че на 21.03.2011 г. бил сключен Трудов договор № 21 между подсъдимата М. Д. Л. като работник и работодателя "Елекс Дунав" ООД - гр. Русе, представлявано от управителя свид.Ивайло Г. Николаев.

Работодателят възложил на подсъдимата да изпълнява длъжността "продавачконсултант" в Силистра-офис. Подсъдимата постъпила на работа на 22.03.2011 г. Съгласно длъжностната характеристика, от която подсъдимата получила екземпляр на 21.03.2011 г., на същата били възложени задължения да приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури.

Запозната била с отговорността при установена липса на стоки, материална отговорност във връзка с опазването на поверените й стоки, отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални ценности. На 20.09.2011 г. бил сключен Трудов договор № 22 между подсъдимата като работник и работодателя "Елекс

Дунав" ООД - гр. Русе.

Работодателят възложил на подсъдимата да изпълнява длъжността "специалист контролни функции, търговия" в Силистра-офис. Съгласно длъжностната характеристика, от която подсъдимата получила екземпляр на 20.09.2011 г., на същата били възложени задължения да приема парични 2 суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури, както и да информира прекия си ръководител при нередности.

Запозната била с отговорността при установена липса на стоки, материална отговорност във връзка с опазването на поверените й стоки, отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални ценности и отговорност за правилното използване на фискалното устройство.

Дружеството търгувало със стоки, необходими при опаковането на различни хранителни изделия - полистиролни подложки (тарелки) с различни размери, стреч фолио за ръчно опаковане, етикети, вакуум пликове, намастилени тампони и др. Клиенти били други търговци, занимаващи се с производство на хранителни изделия. Поръчките се правели на място в офиса на „ЕлексДунав" ООД или по телефона. Заявявали се количествата от конкретната стока. Стоките били доставяни на купувача. Част от купувачите заплащали стоката на момента, като им била издавана фактура и съответно касов бон, а на друга част били издавани протоколи/складови разписки за предадените стоки. След това за съставените протоколи/складови разписки била издавана фактура (най- често ежемесечно), към която се прилагал касов бон.

Плащането се извършвало в брой, а не по банкова сметка. За да бъде проследявано движението на стоките се използвал програмен продукт.

Достъп до отразяваното движение на продажбите имали в офиса в гр. Русе. За целта програмният продукт използвал т.нар. виртуални складове за всеки един от техните клиенти. Във виртуалният склад в реално време се вписвало предаването на стоката на съответния клиент. По този начин се удостоверявало това обстоятелство. За самото предаване на стоките, на хартиен носител били издавани протоколи/складови разписки, които се подписвали и от клиента. Екземпляр от тях следвало да остава и в офиса на дружеството (освен за счетоводството и клиента). За използването на програмния продукт било необходимо длъжностното лице да има парола.

Всяко МОЛ имало линия и чрез паролата работило в своята линия. Това се налагало с цел проследяване във всеки момент на наличността в реалните складове, какво е прехвърлено и съответно продадено на клиентите. Паролата често била подменяна. Дадената парола на подсъдимата била записана в офиса в гр. Русе. Тя не можела да бъде подменена от този, който работил с нея. Това не се налагало, тъй като използването й ставало чрез линия и оставали в паметта на използвания софтуер записи. Софтуерът позволявал да се проследи записа от коя линия е направен (линията на кой служител), на коя дата и какъв му е поредния запис. Номерът на записа се генерирал автоматично. Използващият паролата можел да проследи винаги какво му се води. Освен това било възможно да се поправят грешки на даден служител или отделни вписвания. Това ставало чрез линията на поправящия грешката служител. Целта на използването на т.нар. виртуални складове била проследяване на наличността в реалния склад. Нямало причина да се прехвърля стоки само виртуално от офиса в Русе към офиса в Силистра. Само стоки, които са реално в склада, били отразявани като налични и в софтуера.

Ако имало поръчани стоки от производител, те направо били заприхождавани в офиса в гр.Силистра. МОЛ на съответния офис имал задължението да 3 проследи дали заприходените вече стоки отговарят на пристигналите и разтоварени в склада. Подсъдимата била запозната още през м. март 2011 г. с тази организация на работа и нямала никакви притеснения. Още в началото на м. юни 2011 г. подсъдимата получила от управителя на дружеството ключ за касата, за което бил съставен протокол. Получила съответно парола и била обучена как да използва програмния продукт.

До 15.12.2011 г. в офиса на дружеството в гр. Силистра работил и свид.

В В. Преди напускането на В била направена инвентаризация по документи.

Този инвентаризационен опис е подписан от подсъдимата и свид. В. Съгласно оборотната ведомост на счетоводни сметки, салдото по сметка 5011 - каса в лева, към 31.12.2011 г. е в размер на 8

522, 71 лева.

Подсъдимата се е съгласила с количествата отразени в инвентаризационните описи от 14.12.2011 г. и 31.05.2011 г. През м. март 2012 г. управителят на дружеството свид. Николаев установил липса на парични средства от касата на дружеството в офиса в Силистра. И Н изрично бил разпоредил да не се държат в касата суми над 1500,00лева. Ако имало суми над 1

500,00 те трябвало да се превеждат по банковата сметка на дружеството. След констатацията си И Н се обадил по телефона на подсъдимата Л., за да разбере защо липсват средства. Изрично поискал да бъдат преведени по сметка на дружеството. Подсъдимата изтъкнала редица причини. Няколко дни след този разговор подсъдимата внесла по-голямата част от парите по сметка на дружеството. Освен това заявила, че предпочита клиентите на дружеството да заплащат сумите по фактурите по банков път с 30- дневен падеж, а не на ръка.

От началото на м. май 2012 г. в офиса започнал работа и свид.Б Г., чийто договор бил прекратен на 10.08.2012 г. Г. работил на половин работен ден и имал задължения да разнася поръчаните стоки. В редки случаи в разнасянето участвала и подсъдимата. Когато разнасял самостоятелно предавал на клиентите попълнена от подсъдимата стокова разписка. Никога не получавал пари в брой. Г. не бил назначен като материално отговорно лице и нямал достъп до софтуера, използван във връзка с продажбите. Не знаел и паролата, с която работила подсъдимата. Никога не бил използвал компютърната конфигурация за цялото време, докато работил там.

В периода от месец март до средата на месец август 2012г. подс. М.Л. съставила множество фактури с получатели различни търговци, за доставка от склада на различни стоки. В тази насока били разпитани множество свидетели. Установила се, че подписи на получателите липсват и тези първични счетоводни документи не се съхраняват у търговците. В тази връзка някой от представляващите търговците заявяват, че не са получавали подобни стоки, а други че действително са закупували такива. В тази насока обаче, СРС е приел, че не е необходимо по задълбочено обсъждане предвид оправдаването на подс. Л. по това обвинение с Присъда №15 от 16.01.2020г., по НОХД №206/2019г. на РС-Силистра и липсата на протест при разглеждане на делото пред въззивния съд. В подобен смисъл е и въззивното решение в което състав на Окръжен съд –Силистра е посочил, че при новото

4 разглеждане на делото следва да се спазва забраната reformation in pejus, тъй като присъдата е отменена по жалба на подсъдимото лице.

В края на месец юли 2012 г. свид. И Н забелязал, че не са направени плащания по фактури, които били издадени в минал период от време и били в просрочие. Свидетелят направил запитвания до получателите на фактурите.

Установил, че посочените като получатели не са закупували стоките, посочени в издадените фактури. Фактурите не били осчетоводени. На 14.08.2012 г. свид. И Н пристигнал в гр. Силистра с цел извършване на проверка на касовата наличност, тъй като получил запитвания дали офиса ще работи. Заварил офисът неотворен. Не бил уведомен от подсъдимата каква е причината. Тъй като нямал ключ от офиса, а подсъдимата не отговаряла на телефона, той поискал съдействие от Сектор "ПИП" при ОД на МВР Силистра. СОД също били уведомени, тъй като не знаели паролата и нямало как да влязат в обекта без да се включи сигнално- охранителната система.

Повикан бил и ключар, тъй като нямал ключ от офиса. След влизането им в офиса видял служебния мобилен апарат на масата. Така управителят разбрал защо никой не отговорил на обажданията му. Не намерили касовата книга.