Решение № 14719 от 29.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8784/2024
- Вид
- Решение № 14719
- Подписан
- 29.07.2025
- В сила
- 29.07.2025
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 27624 от 20.02.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 55937 от 15.04.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 63931 от 30.04.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 124919 от 03.09.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Определение № 38048 от 20.09.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Определение № 51991 от 22.12.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 158108 от 14.10.2025 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
- Разпореждане № 165900 от 27.10.2025 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 60 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 61 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 14719 гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110108784 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу В. Р. Ц., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 708,87 лв.
– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 168,09 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.01.2024 г.; 21,46 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г.
– м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,16 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 17.01.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „М. *“, бл. ****, вх.*, ет. *, ап. **, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че 1 съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от чрез назначения от съда особен представител адв. Г. О. М., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответникът излага, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява собствеността върху имота. Оспорва наличието на облигационно отношение и развива подробни съображения в тази насока.
Сочи, че протоколът от ОС на ЕС е нищожен и в тази връзка излага, че не е надлежно избрана фирма за дялово разпределение, както и че не се доказва надлежното сключване на договор между ЕС и фирмата за дялово разпределение.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва и акцесорните претенции. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – "Т. с." изразява становище за основателност на претенциите и представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания 2 размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото се установява, че имотът – ап. 27, находящ се в гр. С., ж.к.
„М. *“, бл. ****, вх. *, ет. *, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция. Това обстоятелство се потвърждава, както от заключението по СТЕ, така и от представения протокол от проведено на 07.10.2012 г. ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. С., ж.к. „М. *“, бл. ****, вх. *, и сключения въз основа на него договор с третото лице-помагач, както и от приетите молби на Р. Ц. до топлофикационното дружество.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от името на ответника в депозирания от него чрез назначения му особен представител отговор на исковата молба досежно липсата на възникнало облигационно отношение. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:
За установяване наличието на облигационно отношение между страните по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 20.12.1989 г., видно от който Р. М. Ц. и В. Г.а Ц.а са придобили собствеността върху ап. № **, находящ се в гр. С., „М.“, бл. ****, вх. *, ет. *.
Видно от удостоверение за наследници на Р. М. Ц., починал на 3
28.11.2011 г., след смъртта си последният е оставил за наследници по закон В.
Г.а Ц.а – съпруга, починала на 12.03.2021 г., и В. Р. Ц. – син.
Видно от съдебно удостоверение от 13.06.2025 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при СРС, не се установява наличие на вписан отказ/приемане на наследството на Р. М. Ц. от страна на наследника му В. Р.
Ц..
По делото не са представени доказателства за датата, на която е сключен брак между Р. М. Ц. и В. Г.а Ц.а, поради което не може да се направи извод, че топлоснабденият имот е бил придобит от двамата при условията на СИО.
Доколкото в акта за собственост не е посочено друго, то на основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че частите на двамата съсобственици Р.
М. Ц. и В. Г.а Ц.а са равни – всеки от двамата се е легитимирал като собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот.
След смъртта на Р. М. Ц. наследниците му по закон /син и съпруга/ са наследили по ½ ид.ч. от наследстваната маса, т.е. В. Р. Ц. и В. Г.а Ц.а са наследили по ¼ ид.ч. от топлоснабдения имот.
Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства ответникът да се е отказал от наследството на. Напротив, от съдебното удостоверение, представено от ищеца се установява, че ответникът не е извършил отказ от наследство.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца са ангажирани доказателства единствено, че ответникът през исковия период е бил собственик на 1/4 ид. ч от процесния топлоснабден имот.
По отношение на ответника действително не са ангажирани доказателства за изричното приемане на наследството от страна на ищеца, но следва да се съобрази, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството, което приемане може да бъде изрично и мълчаливо.
Съгласно възприетото в съдебната практика /решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др. / нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова презумпция, по силата на която законните 4 наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство.
В случая ответникът не твърди и не доказва, че се е отказал от наследство. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответника твърдения за вписан отказ от наследство или пък за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва извода, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.
Следва за пълнота изрично да се отбележи, че в случая не е било налице и възможност за ищеца да инициира производство по чл. 51 ЗН, доколкото приемането и отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. По тази причина определянето на срок по чл. 51 ЗН на страна, представлявана от особен представител, не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма правни последици, тъй като същият разполага с правната възможност да изразява воля в тази насока, която е свързана изцяло с лична преценка на призования наследник и се отразява пряко в неговата имуществена сфера.
Противното би довело до нарушаване, респ. ограничаване на правото на приемане на наследството, каквато не е целта на закона /така определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о., определение № 460/22.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3616/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. /. Ето защо нормата на чл. 51 ЗН не може да намери приложение в разглеждания случай.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установено по безспорен начин, че през исковия период собственик на 1/4 ид. ч от топлоснабденото жилище е бил ответникът В. Р. Ц..
Същевременно съгласно действащата през исковия период уредба, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Ето защо съдът приема, че ответникът се явяват материално легитимиран да отговарят за заплащането на цената на потребената през 5 исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на 1/4 ид. ч на топлоснабдения имот. Следва да се отбележи, че от ищеца не са ангажирани доказателства ответникът да е подавал молба да встъпи в облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за целия имот. Предвид това съдът приема, че ответникът следва да отговаря единствено да размера на притежаваната от него квота в съсобствеността през исковия период.
Същият в качеството си на потребители на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник.
Същевременно по делото не е установено и ответникът или неговият наследодател да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните за процесния период е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че основният спор по делото се концентрира върху въпроса дали до имота на ответника реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност.
Разпечатката съдържа 46 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c0c2a62-31b2-459d-b4ba-68980ed94347