Решение № 260059 от 13.11.2020, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И

Е

№……… гр. Ловеч, 13.11.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН

СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на тринайсети октомври през две хиляди и двайсета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕНГЕНИЯ ПАВЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА, като разгледа в.гр.д.№ 419/2020г., докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258,чл.422 и сл.от ГПК,във вр.с чл.8,ал.1 от ЗАЗ,чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

С Решение № 27/21.02.2020г.,пост.по гр.д.№774/2018г. РС-Луковит признава за установено на основание чл.422,ал.1,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК, вр.с чл.8,ал.1 от ЗАЗ, вр.с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, че „******“ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.Д.,област Ловеч,ул.******, представлявано от управителя Д.П.С., дължи на “******”ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, район ******, представлявано от Т.Л.Ш. и В.С.Г., сумата от 1745.32 лв. - главница, включваща сумите: 872,66 лв. - съставляваща наемно плащане по Договор за наем № ОВ 0209 за стопанската 2015/2016г. и Споразумение към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014г.; 872,66 лв. - съставляваща наемно плащане по Договор за наем № ОВ 0209 за стопанската 2016/2017г. и Споразумение към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г.; сумата 262,65 лв. - лихва за забава върху сумата от 872,66 лв. за периода 11.10.2015 г. до 28.09.2018 г.; сумата 173.61 лв. - лихва за забава върху сумата от 872,66 лв. за периода от 11.10.2016 г. до 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.10.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед № 418/ 04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 624/ 2018г. по описа на РС - Луковит. С решението на основание чл.78,ал.1 от ГПК „******“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.Д.,област Ловеч, ул.******, е осъдено да заплати на “******”ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ******, сумата от 594 лева- разноски по гр.д.№774/2018г.на РС-Луковит и 464 лева - разноски по ч.гр.д.№ 624/2018г. по описа на РС - Луковит. .

Постъпила е въззивна жалба от „******“ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в с.Д.,Ловешка област,ул.******,представлявано от управителя Д.П.С.. Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен. Не се съгласява с кредитирането от съда на свидетелските показания на И.Л.К.,като твърди,че са непоследователни и нелогични. Свидетелят е споделил,че познава Д.С. и С.С., но не ги различава, тъй като си приличали

(което не е вярно) и че е подписал споразумението лично с един от тях.

Последното се опровергава от заключението на вещото лице, което в съдебно-графологична експертиза сочи, че положеният в споразумението подпис не е на нито един от двамата. Това сочи на извода, че К.не ги познава. Възразява,че съдът е следвало да възприеме показанията при отчитане,че К.е заинтересовано от изхода на делото лице,тъй като е пълномощник на ищеца.

Сочи, че изводът на съда за валидност на Споразумение от 15.09.2014г. и приемането му от дружеството не съответства на приложените доказателства. Възразява,че споразумението е изготвено за сключване между „******"ООД и „****** 'ЕООД, представлявано от С.П.С. като наемател/арендатор. Обяснява,че изрично е заявил в отговора на исковата молба, а и с въззивната жалба, че едноличен собственик на капитала и управител на „******"ЕООД е единствено Д.П.С. и фирмата никога не е имала друг управител. Твърди,че не е упълномощавал никого да сключва договори за наем и аренда от имот на фирмата. В тази връзка няма и събрани доказателства по делото. Отрича подписите в споразумението да са негови или на С.П..

Не споделя и извода на съда за потвърждаване на процесното споразумение чрез конклудентни действия, а именно- представеното по делото писмо от управителя до ищеца от 02.02.2015г., приложена фактура №**********/05.01.2015г., ведно с платежно нареждане, всички представени от ищеца. Тези доказателства не е оспорил, но счита, че те по никакъв начин не могат да доведат до подобни изводи. В действителност ищецът „******"ООД е представил тази фактура, но по нея не е извършено плащане, а коректно ги е уведомил, че е изплатено наемното плащане към предишния собственик „******“ЕООД, като към писмото е приложено и платежно нареждане. Видно от платежното нареждане е заплатена сумата от 498,66лв., което представлява наемното плащане за стопанската 2013/2014г., изчислено по договорената наемна цена в първоначалният договор, а именно 20лв. на декар. Видно от платежно нареждане е също,че плащането е направено на 12.02.2014г., т.е. много преди датата, за която се твърди, че е сключено споразумението (15.09.2014г.). От тези доказателства не може да се изведе факт на приемане на споразумението чрез конклудентни действия. В соченото от съда писмо не е споменато наличието на споразумение. Не споделя и разсъжденията, че печатът на фирмата се носи само от управителя.

Излага,че сключеният

Договор за наем от 19.04.2012г. между „******“ЕООД и „******“ЕООД е нотариално заверен, поради което е с достоверна дата, но е сключен за срок от 5 стопански години и не е вписан съгласно разпоредбата на чл.112,т.„е" от ЗС.

Твърди,че представеното от ищеца споразумение няма нито нотариална заверка на подписите, нито е вписано, като в него е посочен срок на действие до 2017г., т.е. срок на действие по-дълъг от една година. Ищецът няма претенция за изплащане на наемна цена за стопанската 2014/2015г., която би следвало да е първата стопанска година от споразумението. Твърди,че такова наемно плащане не са извършвали.

Съгласно чл.237,ал.2 от ЗЗД договор за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Съгласно тази разпоредба договорът за наем от 19.04.2012г. е бил прекратен една година след прехвърляне на имота (03.06.2015г.).

Първоинстанционният съд е посочил, че със заявлението по чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б,ал.3 от ЗСПЗЗ дружеството е подало процесиите 6 имота за обработване, но не е отбелязал факта, че съгласно същата справка от ОСЗ гр.Луковит за стопанските 2015/2016г. четири от процесиите имоти са ползвани без правно основание, т.е. като „бели петна“.

За тях е направено съответно плащане към ОД „Земеделие" гр. Ловеч. Другите два имота не са обработвани. За стопанската 2016/2017г. и шестте имота не ползвани и не са обработвани.

С исковата молба е предявен и иск по чл.86 от ЗЗД, който съдът е уважил без са назначи съдебно-счетоводна експертиза за определяне на размера на задължението и на законната лихва.

Възразява,че в диспозитива на решението съдът е уважил иск по чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл.8,ал.1 от ЗАЗ, вр.чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, като такъв иск не е предявяван. Твърди,че предявеният иск и настоящото производство не са свързани със ЗАЗ.

Моли да се отмени решение

№27/21.02.2020г. по гр.д.№774/20148 г. по описа на PC-Луковит, като неправилно и незаконосъбразно и се реши спорът по същество. Моли да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "******"ООД с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление в гр.София, район ******, представлявано от Т.Л.Ш. и В.С.Г.,чрез адв.К.-ВТАК,със съдебен адрес ***,офис

№8. Счита въззивна жалба за неоснователна,а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Сочи,че съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Обсъдил е твърденията на страните и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е постановил правилен и обоснован съдебен акт.

Неправилно е твърдението на въззивника, че съдът приел за достоверни показанията на свидетеля И.К.. Същият е изложил факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Въведеното твърдение, че след като нито Д.С., нито С.С. не са подписали споразумението, то свидетелят не ги познава, е неправилно и необосновано. Не съществува житейска презумпция, че след като дадено лице не е подписало конкретен документ от страната на длъжника, то кредиторът не го познава. Счита,че по делото е доказано, че подписалият споразумението пълномощник на въззиваемото дружество познава управителя на „******"ЕООД и брат му и е посещавал офиса на въззивника.

Споделя изводите на съда за автентичност на оспорвания документ.

Безспорно е установено,че отпечатъкът от печат върху споразумението е на „******“ЕООД и този печат съвпада с положения на отговора на исковата молба, подписан лично от управителя на дружеството Д.П.С.. Счита,че са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на извода, че споразумението е получено от ответника и той се е съгласил с него. От доказателствата е установено,че с печата на дружеството е разполагал единствено управителят и затова може да се направи обосновано предположение, че той го е предоставил на лицето,подписало споразумението- т.е.подписването е станало със знанието на управителя. Този извод се потвърждава и от представеното писмо от Д.П.С. от 02.02.2015г. до управителя на „******“ООД,с което признава,че е получил фактура от 05.01.2015г. за наем на стопанската 2013/2014г. и е заплатил сумата по нея. Сумата по тази фактура е идентична по размер на уговорената в споразумението,което ответникът оспорва да е подписвал. Сумата 872.66лв.-наемно плащане не е уговорена между „******“ЕООД и предишния собственик, а между въззивника и настоящия собственик. При тези аргументи заключава,че управителят на „******“ЕООД е бил наясно със съдържанието на оспореното споразумение и дължимите по него суми.

Излага,че в хода на първоинстанционното производство са представени доказателства,че фактурата за 2013/2014г. е платена, поради което определя като недобросъвестно процесуалното поведение на ответника да оспорва автентичността на споразумението, с което е запознат, одобрил е и е изпълнил чрез превод на дължимата по него сума. Дори и да се приеме,че управителят на ответника не е знаел за сключеното споразумение,то е налице института на действие без представителна власт,което след това е потвърдено и го обвързва. В подкрепа на това е изпращането на цитираното писмо и плащането по фактурата.

Определя като изцяло неоснователни твърденията на въззивника,че договорът за наем е прекратен една година след прехвърлянето на имотите, че споразумението не е с нотариално заверени подписи,не е вписано в СВп.,че част от имотите били ползвани като т.н.“бели петна“,а други не са обработвани. Счита,че е доказано по безспорен начин наличието на договор за наем между същите страни и в тежест на наемателя е да докаже,че е изпълнил задълженията за плащане на наемните суми за процесните години. Обстоятелството,че споразумението не е нотариално заверено не освобождава наемателя от ангажимента за плащане на наемната цена. Позовава се на Правилника за вписванията,предвиждащ,че се вписват договорите за наем над 1 година, но това е възможност,а не задължение. Логично следва,че не подлежат на вписване договорите за наем под 1 година, дори и да имат нотариална заверка. Ноторно известно е, че се вписват само договорите с нотариално заверени подписи. Липсата на някой от тези реквизити не е закононарушение и не рефлектира върху автентичността му, поетите права и задължения по него продължават да съществуват.

В заключение счита,че е доказал при условията на пълно и главно доказване претенциите си по основание и размер,наличието на облигационна връзка между страните по силата на сключения договор за наем,възникването на задължението за плащане на наемната цена от ответника,по силата на договора, изменен с процесното споразумение. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Моли да се присъдят направените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Радулов-ЛАК, който поддържа въззивната жалба.