Решение № 3 от 28.01.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Павликени, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20254140200280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. С. С. против наказателно постановление №

***/06.10.2025 г., издадено от началник РУ – П. ОДМВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът, който управлява, е дерегистриран служебно, тъй като същият е бил предоставен от работодателя по повод изпълнение на служебни задължения, а именно превоз на работници, наети в „***“ ЕООД от гр. С. до обект, находящ се до с. К., обл. Л. – изграждащ се лот от АМ „Хемус“. Поддържа, че на 14.09.2025 г. като водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *** му били предадени талон за регистрация на МПС, част I и част II, в които като собственик фигурирало лицето М. В. За обстоятелството относно дерегистрацията на автомобила узнал по време на осъществената от служители на РУ – П. проверка. След съставяне на АУАН, въз основа на преведената проверка, С. уведомил работодателя, който го уведомил за извършено прехвърляне на автомобила преди 14.09.2025 г., след което автомобилът бил регистриран по надлежния ред в съответното поделение на КАТ – ПП, издадено било свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ***. С оглед на това се поддържа, че нарушението не е извършено от субективна страна. Освен това посочва, че в АУАН са налични данни за две различни ППС – „Фолкваген Транспортер“ и „Форд Фокус“.

Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

1

В съдебното заседание представителят на жалбоподателя поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемата страна Началника на РУ – П. не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 14.09.2025 г. жалбоподателят И. С. заемал длъжността „арматурист“ в отдел АМ „Хемус“, с. К. при „***“ ЕООД. По силата на сключения с работодателя трудов договор № ***/03.06.2024 г. мястото на полагане на труд било АМ „Хемус“.

Лек автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***, регистрирано на 20.02.2024 г. в ОДМВР Л. бил собственост на М. Р. В. Това МПС било предоставено за ползване от М. В. на „***“ ЕООД по силата на наемно правоотношение. На 17.06.2025 г. по електронен път е заявена промяна на регистрацията на това МПС, поради регистриране договор за продажба № ***/17.06.2025 г. на нотариус № ***. На 19.08.2025 г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП и това било отразено в база-данни на КАТ.

На 14.09.2025 г. около 14,30 часа в с. М., ул. „***“ с посока на движение към гр. П., жалбоподателят С. управлявал лекия автомобил марка „Фоклсваген“, модел „Транспортер“.

В района на „***“ № *** той бил спрян за проверка от служители на РУ - П., които осъществявали контрол за спазване правилата за движение на МПС съгласно ЗДвП – полицейски инспектор Е. П. и полицейски инспектор В. Ц.. Свид. П. установила самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, след справка ОДЧ. За така установеното нарушение, свид. П. съставила АУАН серия GA № ***/14.09.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свид. Ц., което се установява от положените от тях подписи.

Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация.

На 18.09.2025 г. регистрацията на МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“ е възстановена на „***“ ЕООД, като МПС е получил нов регистрационен номер ***.

Във връзка с изпратени материали от РУ - П. по случая била образувана пр. пр. № ***/2025 г. по описа на ВТРП, ТО - П. като с постановление от 23.09.2025 г. образуваното досъдебно производство е прекратено.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление на 06.10.2025 г. от Началника на РУ – П., с което на И. С. С. на основание чл. 53 ЗАНН наказващият орган е наложил административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

2

Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 30.10.2025 г. Жалбата срещу НП е входирана на същата дата в РУ – П.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Е. П., В. Ц., М. В. и И. И.ов, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. П. е възприела лично факта на управление на МПС, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил своето СУМПС за проверка. От приложеното и неоспорено копие на трудов договор се установява и наличието на валидно ТПО между „***“ ЕООД и водача на МПС.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и причината за това. От събраните гласни доказателствени средства и по-конкретно показанията на свид. М.

В. се установява, че процесният автомобил, негова собственост е предаден в държане порано на „***“ ЕООД въз основа на наемно правоотношение за период от една година, след изтичането на който през лятото на 2025 г. собствеността на автомобила е прехвърлена на „***“ ЕООД. В показанията си този свидетел посочва, че месец два след прехвърлянето му се обадил по телефон И. С. питайки го за причината, поради която не го предупредил, че автомобила бил прехвърлен. Няма причина да не бъдат отчетени като надежден източник на информация показанията на този свидетел, доколкото относно фактите, касаещи предоставянето на МПС на „***“ ЕООД за продължителен период от време преди фактическото прехвърляне на собствеността, показанията на свидетеля намират опора в други гласни доказателствени средства – показанията на свид. И. И.ов, който в разпита си пред съда посочва, че конкретното МПС е използвано и преди датата 14.09.2025 г. за превоз на работници до строителни обекти на дружеството, както и в писмени такива. Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят С. е управлявал автомобила на 14.09.2025 г., като регистрацията на същия е била служебно прекратена още на 19.08.2025 г. на осн. чл. 143, ал.15 ЗДвП. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от 3 жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление да са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Приложеното в преписката копие на Заповед № ***-28.06.2022 г. на директора на ОДМВР – В. Т., удостоверява оправомощаването на лицата, заемащи длъжност "полицейски инспектор" в РУ с право да прилагат Принудителни административни мерки.

Липсва акт на административния орган относно компетентността на полицейските инспектори да издават фишове и да съставят АУАН. В този смисъл липсват доказателства за материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган да установят нарушението и да наложат за него административно наказание, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

В обстоятелствената част на АУАН са посочени две различни марки и модел управлявано МПС – посочено е, че С. като водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег.

№ *** в с. М., общ. П., управлявал МПС „Форд Фокус“ с рег. № ***, собственост на М. Р. В., като автомобилът не е регистриран по надлежния ред – служебно дерегистриран.“ Наличието на различна индивидуализация на автомобила по марка и модел в обстоятелствената част на АУАН, възпроизведено и в НП, не опорочава съществено описанието на нарушението, нито препятства организиране защитата на жалбоподателя.

Очевидно се касае за техническа грешка, като не е налице каквото и да било съмнение относно моторното превозно средство, във връзка с което е прието за извършено нарушението.

Въпреки наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които са формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, съдът ще изложи доводи и по приложението на материалния закон.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 23.09.2025 г. прокурор от ВТРП, ТО – П. е прекратил образуваното досъдебно производство. Единствено за пълнота следва да се маркира, че настоящият състав на съда споделя крайния извод на прокурора, че ДП следва да бъде прекратено, но не и мотивите за това и по-конкретно наличието на предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като за да бъде обсъждано дали едно деяние, поради своята малозначителност макар и формално да осъществява състав на престъпление не е престъпно, то трябва да е установена на първо място неговата съставомерност от обективна и субективна страна и едва тогава да се прави преценка за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

По делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата – 14.09.2025 г. жалбоподателят е управлявал автомобил, собственост на трето лице, като последният бил 4 със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП от дата 19.08.2025 г.

Вменено му е нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

МПС, управлявано от жалбоподателя е било служебно дерегистрирано в резултат на данните, че собственикът в двумесечен срок от придобИ.ето не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.

Според нормата на член 143, ал. 15 ЗДвП служебно се прекратява регистрация на МПС с отбелязване в автоматизираната информационна система на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Безспорно е установено, че към 14.09.2025 г. автомобилът, управляван от И. С. е бил служебно дерегистриран на основание член 143, ал.

15 от ЗДвП. В цитираната разпоредба не е предвидено задължение за компетентния орган да уведоми заинтересованото лице. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за пререгистрация в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 АПК, който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са Определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение № 7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд., Определение № 14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2020 г., VІІ отд.).