Решение № 15130 от 18.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15130 гр. ..., 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110143023 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 38, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.

Ищецът Етажната собственост с административен адрес .... твърди, че ответницата М.

И. С. е собственик на ..., с площ от 49,35 кв.м., ведно с м...., както и на Кафе, находящо се на първи етаж в жилищната сграда в режим на етажна собственост. Посочва, че по силата на валидно взети и стабилизирани решения на Общото събрание на етажната собственост, етажните собственици са определили размера на средствата, необходими за извършване на ремонт на жилищната сграда – 3 лева, както и на средствата, събирани за фонд „Ремонт“ за площта от апартаментите № 2,3,4,17,18 и 19, съставляваща тераса – 1 лева. Ищцовата етажна собственост посочва, че по същия начин бил определен и размерът на средствата за почистване на подземния гараж – 30 лева. Заявява, че към 23.12.2020 г. ответницата не е погасила задълженията си към етажната собственост, с оглед на което ищецът предявява настоящите установителни искове при условията на обективно и кумулативно съединение за признаване за установено, че ответницата дължи сума в общ размер на 415, 97 лева, представляваща незаплатени вноски за управление, поддръжка и ремонт на общи части за 2017 г. на жилищна сграда с адрес: .... от които: сумата в размер на 50,49 лева, представляваща задължения за поддръжка на общите части на жилищната сграда за периода от м.10 до м.12.2017 г. за ..., сумата в размер на 24,30 лева, представляваща задължение за поддръжка и почистване на подземен гараж, съответстващо на паркомясто № 12, сумата в размер на 16 лева, представляваща задължение за аварийно отпушване на канализацията на сградата, отнасящо се за ... за 2017 г., сумата в размер на 8 лева, представляваща задължение за аварийно отпушване на канализацията на сградата, отнасящо се за обект Кафе, сумата в размер на 2,50 лева, представляваща задължение за обработка на общите части на жилищната сграда срещу вредители, сумата в размер на 179,89 лева, представляваща задължение за ремонт на жилищната сграда, съответстващо за ..., и сумата 1 в размер на 134,79 лева, представляваща задължение за ремонт на жилищната сграда, съответстващо за обект Кафе, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2021 г. по ч. гр. д. № 638/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. И. С. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на процесуална легитимация на ищцовата етажна собственост, доколкото към датата на подаване на исковата молба В. Х. не се е явявала валидно избран председстел на УС на ЕС.

Оспорва, че взетите решения от етажната собственост са стабилизирани на основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Оспорва, че притежава идеални части от общите части на сградата в посочения от ищеца размер. Твърди, че е заплатила надлежно и в срок всички претендирани от ищеца суми. Посочва, че взетите решения, въз основа на които се претендират суми за ремонт на общите части са жлищната сграда в режим на етажна собственост са произволно и едноличено начислени единствено от председателя на Етажната собственост – В. Л.. Излага, че на ОС на ЕС са взети решения за конкретния размер на дължимите суми, както и по отношение на кои лица тези суми се явяват дължими. Оспорва, че взетите решения за оповестени по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Моли за прекратяване на производството, респ. за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, както и събраните доказателства по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира за неоснователно направеното от ответницата възражение за липса на процесуална легитимация у ищцовата етажна собственост с административен адрес ... да предявява настоящите установителни искови претенции. От фактическите данни, събрани по делото, се установява, че Б.В.Д., Е.Х.З. и В. Х. Л. са многократно преизбирани за членове на УС на ЕС като им е предоставян двугодишен мандат, считано от датата на вземането на решението. Видно от приобщения по делото Протокол от проведено общо събрание на ЕС с административен адрес ... от 19.12.2018 г., в който е обективирано взето Решение № 4, се установява, че към датата на провеждане на това ОС на ЕС не са постъпили различни кандидатури, нито предложения за избор на професионален домоуправител, като председателят на УС е предложил на ОС да се преизберат за нов мандат досегашните членове на УС – Б.В.Д., Е.Х.З. и В. Х. Л., което предложение е прието с единодушие от присъстващите етажни собственици. Решението е влязло в сила веднага. С Протокол № 8 от заседание на управителния съвет на етажната собственост от 31.01.2019 г., избраният с Решение № 4 на ОС на ЕС, проведено на 19.12.2018 г., Управителен съвет с единодушие е приел решение за избор на председател – В. Х. Л., и на касиер – Б.В.Д.. От изложеното следва, че двугодишният мандат на този управителен съвет, считано от датата на избирането му – 19.12.2018 г., изтича на 19.12.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 07.01.2021 г., като са общоизвестни както на съда, така и на страните по делото, обстоятелствата, свързани с настъпилата световна пандемия от вируса Ковид – 19, която основателно е била пречка за провеждане на ново ОС на ЕС, на което да се вземе ново решение за избиране на Управителен съвет. Императива на разпоредбата на чл. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение гласи, че се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение, въведено на 13.03.2020 г., сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3 от същия закон, които изтичат по време на извънредното положение, и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Именно такъв е и настоящият случай, доколкото отново е общоизвестно обстоятелството, че към датата на изтичане на мандата на УС на ЕС 2

(19.12.2020 г.), както и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение (07.01.2021 г.), респ. впоследствие и на установителните искове по чл. 422 ГПК (22.07.2021 г.), извънредното положение в РБ не е отменено и избраният тогава председател В. Л. е следвало да продължи да изпълнява функциите си, с оглед спазване на предписанията, дадени със Заповед на министъра на здравеопазването, да се избягва струпването на хора, каквото именно би било едно провеждане на ОС на ЕС. На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че провеждане на ОС на ЕС в период на световна пандемия не е било в интерес на етажната собственост, предвид последиците, които са могли да настъпят от застрашаването на здравето на етажните собственици, а изтичането на мандата на председателя на ЕС не е достатъчно оправдаващ фактор за преодоляване на дадените със заповедта предписания, т.к. неоправдано би било провеждане на ОС на ЕС единствено за вземане на решение за преизбиране на нов председател, с оглед на обществения интерес, който може да бъде засегнат, и още повече най-висшата ценност – здравето и живота на етажните собственици. В допълнение, следва да се има предвид, че В. Л., видно от представените по делото писмени доказателства, е преизбирана множество пъти за председател на ЕС, т.к. минимум от 2016 г. насам, с оглед на което не може да се стигне до извод, че продължаването на изпълнението на функциите й след изтичане на нейния мандат поради Ковид - 19 е в дълбок разрез с желанието на ЕС да се представлява последната именно от Л..

С оглед на всичко изложено дотук, съдът намира, че е налице процесуална легитимация у ищцовата етажна собственост да предявява настоящите искови претенции и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността:

Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса са обстоятелствата, че ответницата е собственик на ..., ведно с ... на първия етаж, всички от тези имоти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес ....

Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот .... г., вписан в СВ – гр. ... с вх. рег. № ... г., Нотариален акт за поправка на нотариален акт за взаимно учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 2... г., вписан в СВ – гр. ... с вх. рег. №.... г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .... г., вписан в СВ – гр. .....г.

Съгласно посоченото в актовете за собственост на ищцата / л. 6 – л. 11 по делото/, последната притежава общо 9,23 % идеални част от общите части на сградата в режим на етажна собственост.

От приетите като писмени доказателства по делото протоколи от общи събрания на етажната собственост от 30.03.2017 г. и от 28.09.2018 г. е видно, че на тези ОС са взети решения за извършване на ремонт на жилищната сграда, за събиране на средствата, необходими за извършване на ремонта, разпределянето им между етажните собственици, определяне на срок за събирането им, за определяне на размера на вноските, дължими за текущи разходи за управление и поддържане на общите части на жилищната сграда, за събирането на средства за почистване на подземния гараж, за одобряване на таблица за определяне на ид. ч. от общите част и на жилищната сграда, като видно от Списък на присъствалите на ОС на ЕС, проведено на 30.03.2017 г., ответницата М. И. С. е присъствала лично, като се е подписала върху списъка, без забележки и възражения срещу взетите на 30.03.2017 г. решения.

По делото не се ангажираха доказателства за наличие на направено от някои от етажните собственици оспорване съгласно императива на разпоредбата на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, според която всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението 3 по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Това води до обуслован за съда извод, че решението е валидно взето и стабилизирано, подлежащо на изпълнение.

На събранието от 30.03.2017 г. са присъствали собственици и пълномощници на собственици притежаващи общо 35,36 % от Общите части на сградата и на него са взети следните решения: да бъде извършен ремонт на жилищната сграда, находяща се в .... като са определени средства за извършване на ремонта – 3 лева/кв.м. застроена площ за всеки обект, включваща площта на съответния обект, ведно с кв.м., съответстващи на идеалните части на сградата, притежавани от всеки собственик. Определен е краен срок за събиране на средствата – 31.05.2017 г., впоследствие удължен с последващо решение на ОС на ЕС от 26.02.2020 г., до 01.12.2020 г. Прието е решение от собствениците на паркоместа в подземния гараж в подземния гараж да се внесат в касата на ЕС по 30 лева за паркомясто в срок до 30.04.2017 г .за почистване на подземния гараж.

На 28.09.2018 г. е проведено Общо събрание, на което е определен и размерът на неплатените вноски, вкл. и дължимите вноски за ремонт на водосточната тръба, находяща се до входа на жилищната част от сградата, който ремонт възлиза в общ размер на 250 лева.

Прието е още, че при събиране на средствата във фонд „Ремонт“ при апартаменти № 2, 3,4,17,18 и 19 за площта от жилището, съставляваща тераса, да се събират суми в размер на 1/3 в сравнение с останалата част от жилищната площ на всеки от тези обекти, а именно – 1 лев. Решенията на това ОС на ЕС са приети с единодушие от присъстващите етажни собственици, като по делото не се ангажираха доказателства за оспорването им, поради което съдът намира, че решенията са стабилизирани на основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и подлежат на изпълнение.