Решение № 801 от 02.11.2022, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Шумен, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20213630102986 по описа за 2021 година

Предявени са осем обективно и субективно съединени положителни установителни иска, от които първите четири с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ – по отношение на главницата, а вторите четири с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Юробанк България” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

”Околовръстен път” № 260, представлявано от Димитър Борисов Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева - прокурист, чрез пълномощника – адв. Христина И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ”Три уши” № 8, ет. 4 срещу Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”Ивайло” № 15, А. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Долни Чифлик, ул. ”Ботевска” № 31, В. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дебелец, ул. ”Бачо Киро” № 6, тримата в качеството им на наследници на починалия кредитополучател В. А. В., ЕГН ********** и срещу Р. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”Ивайло” № 15, четиримата чрез пълномощника – адв. С. С. от ШАК, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. ”Съединение” № 111.

Ищцовото дружество сочи, че с решение от 01.11.2007 г. била вписана промяна на наименованието на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД, а на 11.01.2013 г. била вписва друга промяна на наименованието от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № HL/20.07.2007г., сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, гр. София, и В. А. В., ЕГН ********** и Р. И. В., ЕГН ********** бил отпуснат потребителски кредит в размер на 85 000 лв., по следния начин: *** - за рефинансиране на ипотечен кредит към „БАНКА ДСК” ЕАД и ***. - за текущи нужди, като крайният срок за погасяване на кредита, включително на дължимите лихви бил 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, а именно – до 27.07.2017 г. Сумите по договора за кредит 1 били усвоени на два транша, съответно на 27.07.2007 г. – ***, а на 13.09.2007 г. – ***.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, за връщането на кредита кредитополучателите отговаряли солидарно. Съгласно чл. 10, т. 3 от Договора за кредит кредитополучателите се задължавали изцяло да заплатят разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение, а съгласно чл. 13, ал. 2 разходите за оценка на недвижимия имот, обезпечение по кредита, както и всички такси за учредяване, вписване, подновяване и заличаване на ипотеката по ал. 1. Също така кредитопоплучателите се задължили да застраховат даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплащала от банката и била изцяло дължима от кредитополучателя съгласно чл. 14 от договора.

Ищцовото дружество твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от чл. 6. ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № HL 24918 от 20.07.2007г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателите изпаднали в забава относно погасяването на кредитната сделка, с което бил нарушен сключения договор за банков кредит , поради което на основание чл. 417 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на 24.01.2011 г. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч. т. д. № 295/2011 г. по описа на P C - Шумен, като на 26.01.2011 г. била издадена Заповед за изпълнение № 171 и изпълнителен лист за следните суми: *** - главница, *** - договорна лихва от 27.12.2007 г. до 21.01.2011 г.; ***. – такси от 25.11.2010 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда .

24.01.2011 г. както и *** - държавна такса и ***. - адвокатско възнаграждение.

Ищцовото дружество сочи, че на 25.11.2011 г., след издаване на посочените заповед за изпълнение и изпълнителния лист в полза на банката, но преди образуване на изпълнително дело, с длъжниците В. А. В. и Р. И. В. била постигната договорка за извънсъдебно, доброволно погасяване на задължението, като било подписано споразумение. Съгласно т. 1 от подписаното извънсъдебно споразумение кредитополучателите признали за съществуването и размера на задължението но Договор за кредит № H L 24918 от 20.07.2007г., като били уведомени и за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист към нея, като кредитополучателите се задължили да изплащат задължението на месечни вноски от *** Впоследствие, на 16.05.2014 г. било подписано ново споразумение, с което кредитополучателите отново признали съществуването на дълга и доброволно се задължили да продължат да изплащат задължението на вноски от ***

Ищцовото дружество сочи, че кредитополучателят В. А. В. починал на 22.03.2019 г., като видно от удостоверение за наследници с изх. № 1027/ 30.03.2021 г. негови наследници били съпругата му Р. И. В., ЕГН **********, синът му А. В. В., ЕГН ********** и двете му дъщерите Т. В. В., ЕГН ********** и В. В. В., ЕГН **********.

Ищцовото дружество твърди, че първоначално ответницата Р. И. В. и наследниците на починалия кредитополучател В. А. В. спазвали поетите със споразумението от 16.05.2014 г. уговорки, като заплащали *** ежемесечно, като впоследствие - през май месец 2021 г. плащанията били преустановени, като за периода от подписване на споразумението до месец май 2021 г. били направени доброволни плащания в размер на ***., като задължението било намаляло и към датата на депозиране на настоящата искова молба същото било в размер на *** - главница, ***. - лихва, ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.

Поради неизпълнение на поетите ангажименти ищцовото дружество предприело принудителни действия, като въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 143 от 2021 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева срещу кредитополучателя – ответник Р. И. В. и срещу законните наследници на другия 2 кредитополучател - А. В. В., Т. В. В. и В. В. В.. Тъй като след връчване на покана за доброволно изпълнение длъжниците подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Ищцовото дружество твърди, че длъжниците заплащали доброволно в продължение на близо 10 години, като общата стойност на плащанията била в размер на 96 556.08 лв., които послужили за погасяване на част от дължимите и изискуеми задължения по Договор за потребителски кредит № H L 24918 от 20.07.2007 г. Сочат също, че в резултат на тези плащания към датата на подаване на настоящия иск задължението по издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 26.01.2011 г. били в размери както следва:

19 048.80 лв. – главница и ***. - лихва, ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г., като ответницата Р. И. В., като кредитополучател и солидарен длъжник отговаряла за цялото задължение по договора за кредит, а децата на починалия кредитополучател В. А. В. отговаряли съгласно получените от тях дялове, а именно: по 1/4 от цялото задължение.

С настоящата искова молба предявяват осем обективно съединени положителни установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, както следва: като молят съда да признае за установено, че: ответницата Р. И. В. , лично и в качеството й на наследник на починалия кредитополучател В. А. В. дължи на “Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителки кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно: *** – главница и ***. - договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.; че ответника А. В. В., в качеството му на наследник на починапия В. А.

В . , дължи на “Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителки кредит № H L 24918 от 20.07.2007г. и сключените към него допълнителни споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно: *** и *** лв. - д оговорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.; че ответницата Т. В. В., в качеството й на наследник на починапия В.

А. В., дължи на “Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителки кредит № H L 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно: *** и *** лв. договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г. и че ответницата В. В. В., в качеството й на наследник на починапия В. А. В., дължи на “Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителки кредит № HL 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно:

*** и *** лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.

Молят ответниците да бъдат осъдени да им заплатят и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството, а изпраща процесуален представител – адв. Йордан Йорданов от САК, като поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове.

В представено по делото писмено становище излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на 3 четиримата ответници. В законоустановения едномесечен срок от упълномощения тяхна страна процесуален представител е бил депозиран писмен отговор, като счита предявените искове за неоснователни, както и искането за присъждане на законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г. В отговора последният излага, че ответниците не дължат претендираните с исковата молба суми, поради настъпила погасителна давност. Също така прави възражение, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, банката не била обявила на ответниците предсрочната изискуемост на вземането. В същото време заявява, че клаузите уговорени между страните в чл. 3, ал. 5, съответно в чл. 6, ал. 3 от процесния Договор за потребителски кредит, относно задължителната сила на измененията в БЛП, са неравноправни, на основание чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП, поради което същите били нищожни и не пораждали действие на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, за ответниците като потребители /по арг. § 13, т. 1 от ЗЗП/.

По отношение приложените допълнителни споразумения между ответниците и банката – ищец се твърди, че същите не съдържали информация какви задължения включват посочените суми - главници, лихви, такси и др., как са формирани, какво до момента на сключване на споразуменията е погасено, какво остава за погасяване по пера, липсва и погасителен план, който е част от споразуменията, а съгласно законовите изисквания погасителният план бил неразделна част от договора за кредит и следвало да бъде предоставен на кредитополучателя при подписване на договора. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал.