Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1070 от 28.11.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2483/2025
Вид
Решение № 1070
Подписан
28.11.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Таня Илкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Стара Загора, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530102483 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 52, вр.чл.45 от ЗЗД.

Ищецът Ц. Г. Ц., от гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че с Решение № ************* г., постановено по гражданско дело № 4908/2024 г., по описа на PC Стара Загора, ответното дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, било осъдено да му заплати сумата от 1 250,00 лв.- частично предявена претенция от цялата дължима сума от 12 000 лв., за обезщетение по чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП на 03.03.2024 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 19.04.2024 г., до окончателното плащане на сумата. Решението на PC Стара Загора не било обжалвано и влязло в сила. С решението си съдът е приел, че размерът на справедливото обезщетение било в размер на 20 000 лв., от която сума приспаднал доброволно платената сума от 8 000 лв., поради което предявеният частичен иск бил уважен изцяло.

За установяване на здравословното състояние и проведеното лечение на ищеца били издадени множество медицински документи, които били коментирани от съда при разглеждане на частичния иск. Ищецът имал болки в 1 областта на дясната колянна става. Бил установен дефицит в екстензията 10 гр., във флексията - 30 градуса, както и умерен вътреставен излив. Налице била и интензивна палпаторна болезненост по медиалната проекция на ставната цепка и върху прокс. инсерция на МКЛ. Назначено било медикаментозно лечение, компреси, покой.

На 05.03.2024 г., ищецът бил прегледан от д-р И. К., като му била поставена основна диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става“. Издаден бил болничен лист.

На 12.03.2024 г. ищецът бил прегледан от д-р Д. Х. ортопедтравматолог. В издадения амбулаторен лист било отразено, че при прегледа лекарят установил наличие на палпаторна болка в медиалната инсерция на колатералната връзка на дясно коляно и подкожно кръвонасядане на площ 15/10. Назначена била мадикаментозна терапия и носене на наколенка.

От МРТ изследване на дясна колянна става в трите равнини, извършено от СМДЛ ВИП- Медика ООД, се установило, че са налице набелязан хиперинтензитет по хода на предна кръстна връзка в средна и дистална трета както след понесена контузи, последната се представяла със съхранени курс и интензитет; хиперинтензна във всички измервания хоризонтална лезия в заден рог на медиален мениск — инкомплетна лезия; едем на предпателарната мастна тъкан и сепарация на инкомплетни лезии по хода на медиален пателарен ретинакулум в блузост до пателата.

На 26.03.2024г. на ищеца бил извършен вторичен медицински преглед от д-р Д. Х.. Ищецът продължавал да изпитва болки и да има болезнени движения. В амбулаторния лист от прегледа било посочено, че при направено ЯМР била установена непълна лезия на медиален менискус и медиален пателарен ретинакулум.

С Амбулаторен лист № 24130207F876 / 09.05.2024 г., издаден от д-р Д.

Х., специалист ортопед — травматолог, била поставена и допълнителна диагноза „Инкомплетна лезия на медиалния мениск и медиалния пателарен ретинакулум на дясна колянна става“, като било посочено, че ищецът се оплаква от болка при продължително натоварване, ходене над 50 метра, усещал коляното „нестабилно“ и че не можел да го свие докрай. Налице била палпаторна болка в медиалната инсерция на колатералната ръзка на дясно коляно, дефицит във флексията 10 градуса. Предписано било облекчен 2 двигателен режим, неработоспособност. физиотерапия и продължаване на временната

Съгласно Амбулаторен лист № 241556038D84/03.06.2024 г. и Амбулаторен лист № 24162301BF73/10.06.2024 г., издадени от д-р И. С., специалист физикална и рехабилитационна медицина, в изпълнение на дадените указания, ищецът провел физиотерапия. Установено било, че е налице палпаторна болка в дясната колянна става без оток и ограничена екстензия/флексия, оболена походка, затруднени клякане, стълби и подскоци.

В края на терапията било установено незначително подобрение, като били дадени указания за провеждане на домашна терапия и спазване на двигателен режим без натоварвания и редуване на активен покой. Дадени били предписания за посещение на ортопед.

На 26.06.2024 г., ищецът посетил д-р Й. И.а, специалист ортопед травматолог, като видно от Амбулаторен лист № 24178A0715D0, при прегледа било установено дефицит във флексията 10 градуса, провокация на болка при вългус стрес, палпаторна болезненост по медиална ставна цепка.

На 26.06.2024 г. за продължаване на периода на временна неработоспособност, ищецът посетил д-р И. А., специалист пулмолог, втизиатър и вътрешни болести, при което били установени дефицит във флексията на 10 гр., провокация на болка при валгус стрес, палпаторна полка по мед. ставна цепка.

Във връзка с инцидента, и вследствие на причинената от него временна неработоспособност, на ищеца били издадени 5 болнични листа общо за периода от 06.03.2024 г. до 17.07.2024 г. (134 календарни дни), както следва:

Болничен лист № Е20233445974 от 05.03.2024г, издаден от АИППМП д-р И.

К. ЕООД, Болничен лист № Е20220812938 от 19.03.2024 г., издаден от МИ МВР София, Болничен лист № Е20220812940 от 23.04.2024 г., издаден от МИ МВР София. Болничен лист № Е20220812941, издаден от МИ МВР София и Болничен лист № Е20241360797 от 26.06.2024г., издаден от АСМПФТР - МЦ Цвятко Бояджиев ЕООД.

Към настоящия момент, ищецът продължавал да изпитва болки в ударените места при стоене на едно място и при натоварване. Инцидентът се отразил изключително негативно и на психиката му, тъй като се случил внезапно, по време на изпълнение на служебните му задължения. Стресът от 3 настъпилото ПТП бил изключително силен, тъй като ищецът бил поставен в една непредизвикана и застрашаваща живота му ситуация. След инцидента, ищецът изпитвал безпокойство и страх от звуци, имал неспокоен сън и нощни изпотявания. Сменял чувство на апатия с отчаяние дали ще запази работното си място и се страхувал, че няма да върне независимостта си и ще зависи от близките си. Травматичните увреждания и дългия възстановителен период за част от тях, причинили на ищеца значителни болки и страдания, които било справедливо да бъдат възмездени.

По гражданско дело № 4908/2024 г., по описа на PC Стара Загора, била приета като доказателство, неоспорено от страните заключение на съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитирал. Съгласно заключението, в резултат на ПТП, случило се на 03.03.2024 г. ищецът Ц. Ц. получил следните травматични увреждания: Изкълчване, навяхване, разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става; Непълна лезия на медиален менискус; Медиален пателарен ретинакулум;

Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г., постановено от ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2016г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Според ищеца, с решението по предходно предявения и разгледан частичен иск за обезщетение за вреди се формира сила на присъдено нещо по въпроса за пълния размер на дължимо, справедливо обезщетение за същите, включително за наличието на съпричиняване и размера му, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, бил обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите.

Предвид това, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца, следвало да бъде определен в размер на 20 000 лева, така както било прието в мотивите на Решение № ************* година постановено по гражданско дело № 4908/2024 г., по описа на PC Стара Загора.

Поради изложеното, претенцията на ищеца за определяне на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на 4

ПТП, станало на 03.03.2024 г. в размер на 20 000 лв. била напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение бил справедлив като се имало предвид причинените на ищеца болки и страдания. Претендираният размер бил в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси. Този размер следвало да бъде намален с присъденото в производство по предявения първи частичен иск обезщетение в размер на 1 250 лв. и доброволно платената сума в размер на 8 000 лв. Така претендираният от ищеца в настоящото производство остатък от дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10 750 лв.

На основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД, счита, че му се дължи законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 19.04.2024г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, да заплати на Ц. Г. Ц., сумата от 10 750 лв., представляваща остатъка от цялата сума от 20 000 лв., намалена с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 1 250 лв. и доброволно платената сума в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП на 03.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2024 г., датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното изплащане на сумата.

Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство.

Претендира и направените по делото разноски. Моли сумите да бъдат заплатени по личната банкова сметка на ищеца с IBAN: **********, открита в „Банка ДСК" АД.

Ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, чрез упълномощения си представител, в депозирания писмен отговор на исковата молба взема становище за неоснователност на иска. Оспорва всички фактически твърдения на ищеца в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, 5 сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л. а. марка „Х.”, с рег. № **********.

Оспорва твърдението на ищеца, че били осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования при ответника водач.

Като функционално обусловена, отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се ангажирала само при наличие на категорични данни, предпоставящи отговорността на застрахованите лица. Фактическият състав на вземането за застрахователно обезщетение към застрахователя по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при деликт.Подробно посочва предпоставките за отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД.

Оспорва твърдението в исковата молба за виновно извършено противоправно поведение от страна на водача на марка „Х.”, с рег. № **********., както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат. По делото не били ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищеца.

Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинноследствена връзка със събитието.

Представените медицински документи удостоверявали единствено наличието на травматични увреждания. От тях не можело да се заключи какъв бил действителният механизъм на възникване на увреждането, както и дали то се намирало в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.