Решение № 1107 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20261000500150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С рeшeниe рег. № 6988 от 18.11.2025 г. по гр.д. № 20241100114095 по описа на Софийски градски съд, ГО І-26 състав е отхвърлен иск, предявен от Ц. И. Х., за обезщетение на вреди, резултат от настъпило усложнение в здравословното й състояние след пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 29.01.2022 г.

Решението е обжалвано от ищцата, наричана впоследствие и въззивница, представлявана от адв. В. А.. Изразено е несъгласие с приетото от съда, че получените радикулопатия и атипична лицева болка, диагностицирани с амбулаторен лист от 13.08.2024 г. и периферен вестибуларен синдром, диагностициран с амбулаторен лист от 14.10.2024 г. предхождат увреждащото ПТП. Съдът е упрекнат, че не е обсъдил първоначалната КСМЕ. Застъпва се и теза, че клаузата на чл. 2.3 от подписано между страните споразумение не препятства търсене на обезщетение за последващо проявилите се увреждания. В тежест на ищцата са възложени и направени от ответника по иска разноски. Иска се решението да бъде 1 отменено, а искът да бъде уважен изцяло.

В отговор ответникът в първоинстанционното производство, наричан впоследствие и въззиваем – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, оспорва жалбата. Позовава се на прието от съда, че ексцес при увреждане предполага качествена промяна, довела до непредвидимо влошаване към момента на договорения размер на обезщетението. Твърди се претендираното в случая състояние да се припокрива с описаното при заявеното искане за изплащане на обезщетение.

Оспорва ищцата да е била диагностицирана с „атипична лицева болка“ при довод да става въпрос за приемна диагноза без връзка с транспортния инцидент през 2022 г. Оспорва и връзката между регистрираната радикулопатия при твърдение, че след произшествието не са установени фрактури, травматични дискови хернии или други структурни промени в шийния гръбнак, а смята такава и за отречена при хоспитализация на ищцата през месец октомври 2022 г. във ВМА. Застъпва се и теза, че оплакванията у ищцата са провокирани от множество придружаващи хронични заболявания, а не разкриват качествено ново и непредвидимо състояние, което да обосновава ексцес. Поддържа, че при определяне на договореното обезщетение са отчетени естеството на травмите, оздравителния период при обичайния комплекс от лечебни дейности и интервенции при липса на прогноза за бъдещи неблагоприятни състояния, обусловени от претърпяната травма. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв.

А., поддържа жалбата. Навежда доводи в писмени бележки. Претендира възнаграждение по чл. 38 ЗА за поета защита на материално затруднение на ищцата.

Процесуалният представител на въззиваемия пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Оспорва да е установена причинна връзка между радикулопатията и пътнотранспортното произшествие с довод за доказано да произтича от дегенеративни състояния на опорния апарат.

Оспорва наличието на атипична лицева болка при твърдение, че при произшествието не са причинени травми в тази област, а и болката би могла да бъде обяснена с проявили се соматични симптоми.

2

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Въззивницата е освободена от задължение да внесе държавна такса.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт.

Проверката на решението по същество – досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Страните не спорят, че по повод пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.01.2022 г., ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия на глава и дисторзия на шийна мускулатура. Няма и спор, че страните са подписали споразумение за определяне на обезщетение за причинени от произшествието неимуществени вреди.

Повдигнатият спор налага изследване наличието на атипична лицева болка и причинно-следствената връзка на това негативно преживяване, съответно на безспорната в процеса радикулопатия с безспорното между страните пътнотранспортно произшествие от 29.01.2022 г., а и обхвата на сключеното между страните споразумение.

С писмено споразумение от 21.03.2023 г. е изразено съгласие за настъпило пътнотранспортно произшествие на кръстовище между ул.

„М.Семов“ и ул. „Без име“, причинено от водача на л.а. „Опел“, модел „Астра“, рег. № ***, навлязъл в кръстовище при наличие на червен забранителен сигнал. Управляваният от него автомобил ударил навлезлия на зелен светофар л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. Номер ***, следствие на което ищцата като водач на ударения автомобил, получила контузия на главата, мозъчно сътресение, навяхване на шията, остра стресова реакция с депресивно соматизационна симптоматика след травматично събитие. Посочено е, че сума от 3000 лв. е определена при отчитане на 3 естеството на причинените вреди, както и всички обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП, а ищцата е заявила, че така определеното й обезщетение покрива и възмездява всички претърпени от нея вреди, които са предмет на застрахователна преписка – щета № 0000-1000-04-227856/13.12.2022 г. Посочено е и че с получаване на договореното застрахователно обезщетение се уреждат изцяло окончателно и в пълен обем всички претенции на ищцата във връзка с настъпването на застрахователното събитие, последиците от него и претърпените от нея вреди, които са предмет на претенцията, по която е образувана застрахователната преписка. Съгласно т. 2.3. ищцата е заявила, че с получаване на сумата е цялостно и пълно обезвредена за всички вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие като няма и няма да има за в бъдеще никакви претенции към ответника по застрахователната полица.

В приетото от първоинстанционния съд заключение в частта неврологично обсъждане, на вещото лице д-р Д. Н. – специалист невролог, се сочи данните за увреждане на главата да обуславят наличния церебрастенен посттравматичен синдром, изразяващ се в оплаквания от главоболие, пристъпни световъртежни кризи с гадене, нарушено равновесие, паметови нарушения – забравяне, нарушение на съня, лесна умора, раздразнителност, напрегнатост. Оплакванията са определени като рецидивиращи, като според вещото лице могат да продължат и през целия живот. Приема се, че шийният посттравматичен синдром е последица от преживяната травма при процесното ПТП – резултат от диагностицираната дисторзия на шйната мускулатура с възбуден радикулен синдром с отпадна сетивна симптоматика по С6-С7 дерматом. В отоневрологичната част се приема причинна връзка между травмата на главата със сътресение и диагностицирания впоследствие световъртеж от централен произход. При контролно отоневрологично изследване през ноември 2024 г. е отразен периферен вестибуларен синдром в стадий на компенсация. При защита на заключението в съдебно заседание д-р С. приема диагностицираните нарушения и травмата на главата да обуславят травма и на вътрешното ухо. Вещите лица приемат, че процесните оплаквания и установените синдроми произтичат от процесното ПТП, а не от предшестващите или съпътстващите заболявания на ищцата. Те обаче не развиват сравнителна диференциална диагноза за изключване на възможната връзка с предходните и съпътстващите състояния.

4

Вещото лице Н. характеризира измененията на шийните прешлени, описани като цервикоспондилоза и остеохондроза на ниво С4-5, С5-6 като дегенеративни и доказани рентгенологично при хоспитализация на ищцата през 2024 г. Разяснява, че тези промени се развиват бавно във времето, а неврологичните симптоми са най-често болкови, обусловени от различни провокиращи физически фактори и могат да протичат безсимптомно.

Вещите лица от повторната комплексна съдебномедицинска експертиза заключават, че при хоспитализация на ищцата в ЕМГ изследване през м.

10.2022 г. изрично е отбелязано да не се установява радикулопатия на С5С6С7С8Тн1. Приемат установената през 2024 г. радикулопатия за найвероятно свързана с дегенеративни промени в прешлените. Изтръпването на ръцете, регистрирано като радикулопатия, е определено за съществувало и след ПТП, а персистирането му в горните и долните крайници също се свързва с дегенеративни промени в прешлените при възможно наслагване и на симптоматика от придружаващите хронични заболявания. Приема се, че продължаващите оплаквания от виене на свят, главоболие и гадене не могат да се отнесат еднозначно само към ПТП, тъй като се припокриват с прояви на хроничните и дегенеративните заболявания и с психоемоционална симптоматика. Същевременно обаче определят вертижния синдром като последица от контузията на главата с настъпило мозъчно сътресение. Данни за световъртеж са отразени и през 2024 г., а при проведения преглед е потвърден стадий на компенсация на това заболяване. По отношение на поставената диагноза „атипична лицева болка“ повторната КСМЕ приема, че описаната клинична картина не отговаря на типичните белези.

Двете заключения съвпадат, че непосредствено след ПТП е бил налице вертижен синдром и приемат причинна връзка между контузията на главата с мозъчно сътресение и вертижната симптоматика. Първата КСМЕ приема, че последващите пристъпни и рецидивиращи световъртежни оплаквания са трайна посттравматична последица. Повторната КСМЕ също приема травматична обусловеност на вертижния синдром, но счита, че продължаващите оплаквания от виене на свят, главоболие и гадене не могат да бъдат отнесени еднозначно само към ПТП, предвид дегенеративните и психоемоционалните фактори или хронични заболявания.

Разминаването между заключенията е най-съществено по въпроса за 5 причината за диагностицираната през 2024 г. радикулопатия и за обективната обоснованост на атипичната лицева болка. Първата КСМЕ свързва тези състояния с ПТП, докато повторната КСМЕ приема като по-вероятна връзка на радикуларната симптоматика с дегенеративните изменения и намира, че описаната клинична картина не отговаря на типичните белези на атипична лицева болка.

По отношение на вестибуларната симптоматика следва да се посочи, че в отоневрологичната част на първата КСМЕ се приема световъртеж от централен произход като посттравматична последица. Отделно, през 2024 г. е документиран периферен вестибуларен синдром, впоследствие в стадий на компенсация. Повторната КСМЕ не отрича наличието на вертижна симптоматика, без да коментира дали тя се дължи на централен или на периферен вестибуларен процес.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 202 ГПК съдът дължи да обсъди заключението заедно с другите доказателства. Оттук следва, че експертното мнение не притежава обвързваща съда доказателствена сила. От съществено значение е неговата обосновка включително с обективно проследими данни. Настоящият състав приема, че различната интерпретация на едни и същи данни следва да бъде преценена според правилото за разпределяне на доказателствената тежест.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своята позиция по спора. Ищцата твърди да е настъпило усложнение в здравословното й състояние. Предмет на извънсъдебно подписаното споразумение са съществувалите към момента на сключването му вреди. Договорът, какъвто характер има извънсъдебното споразумение, се основава на свободно изразена воля. Това предполага и обективна възможност за страната да идентифицира своя интерес. Без значение остава субективната й представа за неговото съществуване, а и подхода за удовлетворяването му.