Решение № 331 от 12.10.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Петрич, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230100007 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.

А. В., ЕГН **********, с.Б., община П., действаща чрез пълномощник адв.Д.

М., АК-П. срещу „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“В.К.“ бл.**, офис № *, представлявано от А.Д.С., обективираща обективно кумулативно съединени искове : по чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, вр. с чл.24 от Закона за потребителския кредит – да се обяви за нищожна клаузата на § 7 от Договор за потребителски кредит от 23.07.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 221,81 лева, както и иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 /петдесет/ лева, като недължимо платена по недействителната клауза на § 7 от Договор за потребителски кредит от 23.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 23.07.2021 г. с дружеството-ответник е сключила Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който се е 1 задължила да върне на ответника сумата от 1 069,38 лева, при ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41, 16%, на три вноски. Твърди, че ответникът се е задължил да й даде кредит в размер на 1 000 лева. Сочи, че с § 7 от Договора страните уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 222,81 лева в случай, че в тридневен срок от подписване на договора, не предостави едно от изброените в § 6 от същия Договор обезпечения. Страните уговорили погасяване на това задължение /за неустойка/ чрез три погасителни вноски, всяка в размер на 74,27 лева. Твърди, че е погасила задължението си по Договора като е заплатила сумата от 1 000 лева главница, 69,38 лева лихва и 50 лева неустойка.

Ищецът твърди, че клаузата на § 7 от Договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр.с чл.24 ЗПК.

В подкрепа на становището, че клаузата на § 7 от Договора противоречи на добрите нрави сочи, че е нарушен принципа на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, чиято цел е да предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Счита, че в случая с атакуваната договорна клауза е постигната значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода от страна на кредитора.

Ищецът твърди, че клаузата на §7 от Договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата от 222,81 лева, която се претендира на основание същата клауза, е в размер на 50% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост.

Твърди, че §7 от Договора е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Твърди, че по този начин рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника са прехвърлени на самия длъжник. Счита, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, чиято функция излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

2

Релевира доводи за нищожност на договорната клауза на § 7 на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. с чл.24 от ЗПК. В тази връзка твърди, че клаузата на § 7 от Договора не е уговорена индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, а е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Сочи Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

Ищецът представя писмени доказателства, претендира съдебни разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника на 06.03.2023 година, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

По иска за нищожност на клаузата на § 7 от Договора заявява признание.

Наред с това сочи, че между страните има сключени още три договора за кредит, по два от които също са заведени искове с предмет-идентичен на предмета на настоящото дело. Сочи, че по две от делата – гр.д. № 5/2023 г. и № 6/2023г. по описа на Районен съд град П. дружеството е признало, че клаузата за неустойка по процесния Договор за кредит от 23.07.2021 г. е недействителна и е извършено прихващане. С това обстоятелство обосновава становище, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск за обявяване нищожност на клаузата на §7 от процесния договор за кредит, поради което делото в тази част следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

Относно иска за неоснователно обогатяване ответникът твърди, че на основание процесния договор за кредит ищцата е извършила плащания в общ размер 1 292,19 лева, от която 861,46 лева на 15.10.2021 г. и 430,73 лева на 28.10.2021 г. Т.е. ищцата е надвнесла сумата от 222,81 лева, която ответникът следва да й възстанови. Сочи още, че по гр.д. № 5/2023 г. и гр.д. № 6/2023 г., в отговорите на исковите молби ответникът е извършил прихващане между сумата от 719,37 лева, представляваща падежирала част от главница по Договор за кредит от 29.10.2021 г., сключен между страните по делото, със сумата от 482,33 лева, представляваща надплатена в общ размер неустойка по 3

Договори за кредит, сключени между страните, от 29.04.2021г., 23.07.2021г. и 07.01.2021г., до размера на по-малката от двете суми. В тази връзка твърди, че прихващането е могло да се извърши преди датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело и като не е сторено същото е погасено по смисъла на чл.104, ал.2 от ЗЗД.

В случай, че съдът не приеме, че е извършено валидно прихващане в отговорите на искова молба по гр.д. № 5/2023г. и гр.д.№ 6/2023г., двете по описа на Районен съд град П., заявява воля за прихващане между подлежащата на връщане на ищцата сума по процесния договор за кредит и вземането на дружеството-ответник по Договор за кредит от 29.10.2021 г.

С гореизложеното обосновава искане за прекратяване на делото по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД и за отхвърляне на иска по чл.55 от ЗЗД.

С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад по делото. Със същия в раздел „Кои права и обстоятелства се признават“ и раздел „Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване“ съдът е обявил като безспорно и ненуждаещо се от доказване релевантното обстоятелство нищожност на процесната клауза за неустойка, обективирана в § 7 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен на 23.07.2021 година.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с която поддържа предявените искове. Релевира подробни аргументи за неоснователност на въведените в писмения отговор на исковата молба възражения и доводи. Заявява воля за изменение размера на предявения осъдителен иск чрез увеличение до размер 222,81 лева. По същество на делото пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни.

Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се явява. Не изразява становище по проекта на доклад по делото, по писмената молба на ищеца, в това число по искането за увеличение размера на осъдителния иск.

Съдът е допуснал исканото от ищеца увеличение размера на иска по чл.55 ЗЗД.

4

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на 23.07.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който ответникът – кредитор се е задължил да предостави на кредитополучателя В. В. сумата от 1 00 лева кредит, а кредитополучателят се е задължил да върне на дружествотокредитор сумата от 1 069,38 лева, при ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41, 16%, на три вноски. Страните уговорили с § 7 от Договора задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 222,81 лева в случай, че в тридневен срок от подписване на договора, В. не предостави едно от изброените в § 6 от същия Договор обезпечения. Страните уговорили погасяване на това задължение /за неустойка/ чрез три погасителни вноски, всяка в размер на 74,27 лева.

Страните не спорят по делото, че на основание процесния договор ищцата е заплатила в полза на дружеството-ответник сумата от 1 000 лева главница, 69,38 лева лихва и 222, 81 лева неустойка.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

С писмения отговор на исковата молба ответникът е признал основателността на иска за нищожност на клаузата по § 7 от процесния договор, предвиждаща задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 222,81 лева в случай, че в тридневен срок от подписване на договора, последната не предостави едно от изброените в § 6 от същия Договор обезпечения. С оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и без съда да обсъжда всички изложени в тази насока доводи, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и с него ответникът като кредитор по процесното правоотношение може да се разпорежда.

За пълнота на изложението следва да се посочи:

Съдът намира, че процесната неустоечна клауза излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, 5 поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Така както е уговорена, същата е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение по договора за кредит – погасяването на задължението да се върне кредитната сума.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставяне на договорните условия.

Макар и уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя, който печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на дължимата за връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка.

Уговорената в § 7 от процесния договор неустоечна клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.