Решение № 6190 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6190 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20241100107040 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от С. М. Р. срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 70000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 16.10.2019г. в гр.София, УЛ. ********, в района на 113 СУ С.Ф., причинено виновно от И. О. З., при управление на л.а. „Шкода Октавия“, която в нарушение на правилата за движение по пътищата, без да прояви нужното внимание преминавайки покрай дете, блъснала ищеца, докато пресичал пътното платно като пешеходец, от ляво надясно спрямо посоката за движение на автомобила, с което му причинила тежки травматични увреждания, ведно със законната лихва върху претендираната главница считано от датата на ПТП, до окончателното им изплащане, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към датата на ПТП. Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП претърпял две оперативни интервенции и тежък период на възстановяване, през голяма част от който бил поставен в зависимост от помощта на трети лица, защото не могъл да се обслужва самостоятелно, който период не е приключил и към момента. Твърди, че освен претърпените травматични увреждания, пътното-транспортоното произшествие е нанесло и поражения на психиката му чувство на отчаяние, самотност, непълноценност, отчужденост от близки и познати.

ОТВЕТНИКЪТ ЗАД „Алинац България“ АД е подал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост но неоснователност на предявеният иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение процесния лек 1 автомобил, валидно към датата на ПТП. Оспорва механизмът на ПТП с възражението, че водачът на лекия автомобил няма вина за настъпването му. Възразява, че ПТП е настъпило изцяло по вина на ищеца, който предприел пресичане на пътното платно без да се погрижи за собствената си безопасност. В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, по причини идентични с изложените за негова вина. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и тврърдените неимуществени вреди, а в евентуалност последните по интензитет и проявление. Оспорва претенцията на неимуществени вреди по размер. Оспорва и претенцията за лихви поради неоснователност на главният иск, както и досежно началният момент, от който се претендира. Оспорва същата и като погасена по давност заявена от датата на ПТП.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението за съпричиняване като излага, че водачът е следвало да прояви повече внимание преминавайки покрай дете.

В допълнителният отговор не се излагат различни съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.

380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 15.11.2019г. се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

Не се спори между страните, а и е видно от приетите доказателства, че водачът на лек автомобил Шкода Октавия с per. № ********, е застрахован в ЗАД „Алианц България“АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, която е с покритие към датата на настъпване на ПТП.

По делото за установяване на механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни доказателства, както и е изслушана САТЕ.

По делото за механизма на настъпване на процесното ПТП са разпитани свидетелите Б. Г., И. М. – З., С.К. и М. Д.. Свидетелките Б. Г. и И. М.-З. – пасажер и водач на л.а Шкода Октавия свидетелстват, че автомобилът се е движел с ниска скорост, по тясна, почти еднопосочна улица. Видели са децата от лявата страна на автомобила, на тротоара, но те не са дали знак, че имат намерение да пресичат. Свидетелките потвържват, че децата са се боричкали и ищецът е бил бутнат на тротоара от друго момче. И двете заявяват, че ищецът 2 е бил върху капака на автомобила и се свлякъл от лявата страна на колата.

Свидетеля С.К. дава показания, които съществено се различават от заявеното от свиделките Г. и З.. Той твърди, че са искали да пресекат пътя и им бил даден път от автомобила, но впоследствие тя засилила колата и ищецът бил блъснат от дясната страна.

Показанията на свидетелката М. Д. кореспондират на показанията на свидетелките Г. и З. в частта в която тя заявява, че те са се гонили на излизане от училището, както и че ищецът бил ударен от лявата страна на автомобила.

Отразено е в САТЕ, че ударът е страничен, приплъзващ по лявата страна на лекия автомобил Шкода до момента, в който тялото на пешеходеца се е отделило и е паднало върху платното за движение, според свидетелите в ляво на автомобила. Инициалният контакт е върху десния крак на пешеходеца е осъществен в зона от левия ъгъл на предната броня и предното ляво колело. Тялото на пешеходеца е придобило ротация около вертикалната си ос и е отблъсната напред по посока на движението на л.а. Шкода и наляво от автомобила. По скоро е повалено на терена, защото ударът е нанесен с ниска скорост - по вероятно е около 20 км/ч, която е значително по ниска от допустимата 50 км/ч. Отразено е в експеритзата, че на 34 м преди ориентира, спрямо посоката на огледа от бул. „Вардар“ към бул. „Тодор Александров“, в която се е движил и процесния л.а. Шкода Октавия на десния тротоар са поставени следните предупредителни пътни знаци: Пътен знак А19- „Деца“. Пътен знак А13- „Изкуствени неравности“. Изкуствените неравности са преди и след входа на двора на училището. Вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране на автомобил Шкода Октавия при движение със скорост 20 км/ч е 8,72 метра, а при скорост 30 км/ч е 14,63 метра, като съгласно заключението водачът на л.а. Шкода Октавия не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати удара и ПТП.

Поради много малкия изминат път 1 м, което е 1,5 крачки върху платното за движение пешеходецът попада в опасната зона за спиране, независимо дали е вървял бавно, нормално или бързо, като и при тичане. Ако пешеходецът С. Р. е предприел пресичане, той е имал обективна възможност да се огледа и да види приближаващия го отдясно в опасна близост л.а. Шкода Октавия на разстояние не повече от 9,38 м при скорост на л.а. 30 км/ч или неповече от 6,25 м при 20 км/ч от мястото на пресичане и на удара. Той е имал възможност да прецени опасността и изчака и да пропусне автомобила. Предприетото пресичане е в причинна връзка с настъпване на произшествието. Ако пострадалият пешеходец С. Р. е бил отблъснат към платното за движение от друг ученик от групата на левия тротоар, той не е имал възможност да предотврати удара си. В този случай причината за настъпване на ПТП е в действията на този който го е блъснал.

За да приеме горната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките Г. и З.. Същите са подробни, логични и последователни. Единственото обстоятелство, което би могло да разколебае тези показания е това, че когато едно лице е разпитвано за ПТП, в което е участвало, е нормално да се опитва да оневини себе си. Това обаче е една човешка презумпция, която се опровергава от останалите събрани доказателства (протокола за оглед на ПТП и заключението на вещото лице), които са обективни и 3 подкрепят изнесените от свидетелките данни.

Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля С.К., доколкото те противоречат на сбрания по делото доказателствен материал относно мястото на удара, обективираното от ищеца намерение да пресича.

От приетата по делото СМЕ се установява, че ищецът С. Р. е получил при процесното ПТП на 16.10.2019 г следните травматични увреждания : СЧУПВАНЕ на ДЯСНАТА ГОЛЯМОПИЩЯЛНА КОСТ; РАНА на ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА. Той е прегледан на същата дата в Спешно отделение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и след направени изследвания е установено Счупване на дясната голямопищялна кост. Приет е в Детска ортопедия на болница “Пирогов” и на 18.10.2019 г е опериран - наместване на костта под Ро контрол и фиксация с 2 пирона. На 22.10.2019 г е изписан и продължил лечението у дома. На 22.07.2020 г е приет отново в болницата и на 23.07.2020 е опериран - металните пирони са извадени. На 25.07.2020 г е изписан. След това ищецът не е провеждал лечение за това счупване. Отразено е в експертизата, че къв 28.11.2025г. възстановяването му е завършило, като счупването на дясната голяпопищялна кост е зараснало. Възстановени са движенията в дясната колянна и глезенна става. Кмъ 28.11.2025г- състоянието на ищеца му позволява да спортува активно.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди е разпитана свидетелката А.Д. – майка. Свидетелката заявява, че детето й е претърпяло инцидент, вследствие на което бил счупен крака му. Наложило се да му бъде направена операция, при която били поставени пирони, които след 6-7 месеца били премахнати. Свидетелката излага твърдения, че вследствие на получената травма, синът й е търпял значителни неудобства, не е можел да се обслужва сам. Не е можел да излиза навън. Изпитвал силни болки.

Емоционално също не бил добре. Станал по затворен, не спял добре.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.

Тъй като в случая липсва осъдителна присъда и с постановление на прокуратурата наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована 4 при ответника, е прекратено поради липса на извършено от обективна и субективна страна престъпление от общ характер предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съответно обстоятелствата от значение за оборване на презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства, събрани в хода на делото по иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ на увреденото лице.

Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.