Решение № 78 от 21.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000079 по описа за 2024 година С решение № 13 от 12.02.2024г. по т.д. № 15/ 2023г. по описа на ОСПлевен е осъден ЗД „Бул инс“ АД-гр. София да заплати на В. Ц. Ц. чрез неговата майка и законен представител П. В. Ц. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.09.2022 год., причинено виновно от Марина Руменова Колева, водач на л.а. „Мерцедес Б 200 ЦДИ“ с рег.№ ЕН 75****,2 застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 30000лв. до пълния предявен размер от 50000лв. е отхвърлен искът като неоснователен.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул инс“ АД-гр. София чрез пълномощника адв.Р.Н., срещу решението на ПОС в частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв., само за разликата над 5000лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за 1 справедливост и че неправилно съдът е завишил същият. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия В. Ц., като превратно е тълкувал заключението на САТЕ. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000лв.Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба В. Ц. чрез неговия родител и законен представител П. Ц.. В писмено становище пълномощникът адв.С. Х. заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ПОС в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адв.възнаграждение.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваната част е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в постановения размер.

2

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно висок и не кореспондира на обществено-икономическите условия в страната, на съдебната практика по сходни случаи, на принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, и на установените по делото факти, и е присъден в този завишен размер, тъй като се касае за дете, е неоснователно. Чрез заключението на СМЕ, изцяло възприето от съда, е обективно установено състоянието на ищеца на база приложената медицинска документация и извършения преглед-същият при ПТП е получил травма на носа, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите и разкъсноконтузна рана по кожата на носа вляво. На детето е извършена операцияограничена ринопластика /наместване на костните фрагменти/, като на третия ден след болничния престой е изписан от клиниката по УНГ болести за продължаване на лечението вкъщи. Вещото лице е посочило в заключението си, че нормалният оздравителен процес е в рамките на един месец, като през първата седмица и половина болките са били по-силни и свързани със затруднено носно дишане. При прегледа експертът е констатирал малък, блед, леко хлътнал линеен белег на носа вляво, който белег не променя външната анатомична структура на носа, но ще е за цял живот.Св.Г. Н. излага, че неговият син и пострадалият В. Ц. тренирали заедно футбол, в един отбор.

Св.Ц. Ц., баща на пострадалото дете, излага, че два-три месеца след операцията синът му имал затруднено дишане, което му пречело и при тренировките. Детето било много активно в спорта, но след инцидента не му давали да спортува. Страхувало, че вече няма да може да рита, станал позатворен, раздразнителен, агресивен, страх го било вече да спортува, да играе, бил много уплашен, не искал да спи вече сам в стаята си, страхувал се и да пътува в автомобил. Първоначално съучениците му се подигравали, че му е крив носът, че е смешен.Свидетелят излага и че оттогава е постоянно с някаква хрема и леко затруднено дишане, без значение от сезона. Останал му и нелицеприятен белег на носа. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства-заключението на СМЕ и показанията на св.Н. и Ц., е достигнал до правилен правен извод относно основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди в постановения размер, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Правилно е определен размерът 3 на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди предвид всички релевантни обстоятелства-вид, характер и степен на уврежданията, получени от пострадалия, период на тяхното проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителност на оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалия, възрастта му-на 9 години, обективното му здравословно състояние към настоящия момент, датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи, поради което присъденото от ОСПлевен обезщетение е в размер, съответстващ на получените от ищеца при процесното ПТП травми. Пострадалият е дете на 9 години, като на тази крехка възраст вследствие на настъпилото ПТП е изпитал силен стрес, оказващ сериозно влияние на психиката и емоционалното му здраве.

Вследствие на травмата е изпитал силни физически болки, отшумяли за месец, но върху носа му е останал белег, който, макар и неголям, ще е за цял живот, което обстоятелство влияе на самочувствието на детето и му създава неприятни преживявания.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия В. Ц., като превратно е тълкувал заключението на САТЕ, е неоснователно. По делото липсват обективни данни дали пострадалият В. Ц., който е пътувал на задната седалка на автомобила, отляво, е бил или не с предпазен колан. Експертът, изготвил САТЕ обаче посочва, че от техническа гледна точка травмата на пострадалия Ц. е получена вследствие на контакт на главата с елементи в купето на автомобила-гръб на облегалка на лява предна седалка или облицовка на задна лява врата на автомобила, като съобразно сложния механизъм на настъпилото ПТП и естеството на двата удара, наличието на поставен предпазен колан не изключва възможността за получаване на травма, като дори липсата на предпазен колан в тази ситуация би допринесло за получаване на допълнителни наранявания. Предвид на това, правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия-липсват ангажирани от ответника доказателства, че В.Ц. е бил без поставен обезопасителен колан.

4

Напротив, от САТЕ се установява, че получената от ищеца травма би настъпила и при поставен предпазен колан, тъй като коланът ограничава движението на тялото, но крайниците и главата са свободно движещи се, при което е възможно да контактуват с части от купето на автомобила и да се получат наранявания.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд размер-30000лв.

С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника по жалба В. Ц. чрез неговата майка и законен представител П. Ц. разноски за адв.възнаграждение в размер на 3500 лв.

Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 12.02.2024г. по т.д. № 15/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. В. Ц., ЕГН **********, разноски по делото пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 3500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6