Решение № 6634 от 03.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6634 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20221100106638 по описа за 2022 година

Страни в производството са ищецът Ц. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

София, ул. ******* и ответниците С. К. С. с ЕГН-**********, със съдебен адрес гр. София, ул. *******, адв. В. В.; И. К. С. с ЕГН **********,гр. София, ул. *******, С. К. С. с ЕГН **********, гр. София, ул. ******* и К. К. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

София, бул. *******

Образувано е по предявени от Ц. А. С. срещу С. К. С., И. К. С., С. К. С. и К. К. С. главни субективно съединени искове с правно основание чл. 30 ЗЗД за унищожаване на съдържанието на декларация от 03.08.2018г. за отказ от право на ползване на подробно описан имот – ап.12, като подписана поради упражнена спрямо ищцата заплаха.

Предявени са и евентуални искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на брачен договор от 03.08.2015г. и на декларация от 03.08.2018г., поради противоречие с морала и добрите нрави и доколкото заобикалят закона.

В исковата молба се релевира, че на 14.02.2005г. между ищеца и К. И. С. бил сключен граждански брак като съпрузите избрали законов режим на общност на имуществените отношения. По време на действие на брака придобили следните недвижими имоти:

Мезонетен апартамент 12, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******* вход в на пети и шести жилищни етажи, със застроена площ на пети етаж - 259.54 кв. м., и на шести етаж - 33.49 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 18 с площ от 3.24 кв. м., избено помещение № 19 с площ от 2.51 кв. м. избено помещение № 15 с площ от 3.76 кв. м., заедно с 4.97 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ IХ 1

411,412,415,416,417; Подземен гараж № 9 на сутеренен етаж в пететажна жилищна сграда с три входа, находяща се в гр. София, ул. „******* със застроена площ от 34.79 кв. м., заедно с 0.57 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ IX-411.412.415.416.417; Подземен гараж 4 на сутеренен етаж в пететажна жилищна сграда с три входа, находяща се в гр. София, ул. *******, със застроена площ от 20.66 кв. м., заедно с 0.34 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ IX-411.412.415.416.417; Гараж 10, находящ се в сградата на ЖСК „******* на улица ******* с площ от 22.09 кв. м., заедно с принадлежащите 0.469 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти планоснимачни номера 10,9,8,7,6,30, нов парцел 11 от квартал 44, местност И. Вазов по плана на гр. София; гараж № 8, находящ се в сградата на ЖСК „Фридрих Енгелс“, блок №29 на улица ******* с площ от 24.65 кв. м., заедно с принадлежащите 0.469 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти планоснимачни номера 10,9,8,7,6,30, нов парцел 11 от квартал 44, местност И. Вазов по плана на гр. София; Паркомясто № 1.14, находящо се в гр. София, район Витоша, в жилищна сграда със смесено предназначение на бул. България, на сутеренния етаж на сградата , кота 4.00 метра, със застроена площ от 13.14 кв. м., заедно с 0.0792% идеални части от общите части на сградата, в която е разположен самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес на имота в гр. София, район Витоша, бул. България 98, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 с идентификатор *** с предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда; Паркомясто № 1.15, находящо се в гр. София, район Витоша, в жилищна сграда със смесено предназначение на бул. България, на сутеренния етаж на сградата , кота4.00 метра, със застроена площ от 13.14 кв. м., заедно с 0.0792% идеални части от общите части на сградата, в която е разположен самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес на имота в гр. София, район Витоша, бул.

България 98, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор *** с предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда.

Ищцата сочи, че К. И. С. има и два предходни брака, от които има три деца: ответниците С.

К. С., И. К. С., и С. К. С.. В ИМ се изтъква, че през 2012 г. по време на брака семейната обстановка се променила между ищцата и съпруга й, като К. И. С. започнал да упражнява насилие, заплашвал Ищцата, нанасял телесни повреди, обиждал я и причинявал всевъзможен психически и физически тормоз. Ищцата през този период всячески се опитвала да опази себе си, детето си и имуществото, което в резултат на нейния принос придобили с К. И. С. по време на брака им. Тези действия продължили и през целия период от 2012 г. до 2014 г., когато ищцата подала молба до Софийски районен съд, в резултат на която било образувано гр. д. № 35036/2014 г. по описа на III ГО, 91 състав, по което е издадена заповед за незабавна защита от 27.06.2014 г., по силата на която К. И. С. бил задължен да се въздържа от домашно насилие на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН по отношение на ищцата и тяхното дете К. К. С., както и да не приближава ищцата и жилището, в което живее с тяхното дете на повече от 50 метра. През 2015 г. тормозът от 2 страна на К. И. С. по отношение на ищцата продължил като К. И. С. всявал толкова страх и уплаха у ищцата, че тя била готова да се съгласи със всичко, само и само да бъде оставена жива и да спре психическия и физически тормоз. К. И. С. заявил на ищцата, че може да я остави намира, само ако му прехвърли цялото имущество, придобито по време на брака.

Ищцата сама осъзнавала, че цялото имущество е придобито изключително в резултат на нейната дейност, доказателство за което са декларираните от страните доходи в тези период.

К. И. С. имал доходи близки до минималната работа заплата, докато ищцата винаги поддържала високи доходи от по няколко хиляди лева на месечна база, като отделно разпределяла и дивидент като собственик на капитала на няколко търговски дружества.

Ищцата отказала да прехвърли имуществото на съпруга си К. И. С., като в този момент тормозът се увеличил многократно. К. И. С. въобще не спазвал издадената вече заповед, като ловко тормозил ищцата и нейното дете. Заплашвал ги по телефона, а като я е виждал по улицата й казвал – „Дай ми имотите и ще те оставя намира“, като съпругът й въобще не се притеснявал от това да заявява тези свои намерения и пред близки и познати на ищцата.

Многократно идвал в семейното жилище и отправял директни заплахи, изцяло в противоречие с издадената заповед за закрила.

Ищцата твърди, че не е имала друг избор освен отново да подаде молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие срещу К. И. С., в резултат на което е било образувано и гр.д. 1696/2015 г. на Софийски районен съд. По делото било установено, че са налице данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на Ищцата, като видно от заповед за незабавна защита от 16.01.2015 г. К. И. С. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на ищцата и тяхното дете К. К. С., както и да не приближава Ищцата и жилището, в което живее с тяхното дете, на повече от 100 метра. Дори и след наложеното ограничение, заплахите за живота и здравето на ищцата започнали да зачестяват до толкова, че ищцата започнала да обмисля да се откаже от имуществото си, само и само, за да престане психическия тормоз и физическото насилие.

На 03.08.2015г. К. И. С. принудил ищцата да подпише брачен договор, с който по негова диктовка и предложен от него текст да изберат режим на разделност. Съгласно чл. 4 от брачния договор имотите, придобити по време на брака, преминали безвъзмездно в изключителна собственост на К. И. С.. Съгласно чл. 6 от Брачния договор мебелите за обзавеждане, домакинска техника, електроуреди, други домакински прибори, картини и всички други движими вещи, чиято обичайно употреба била свързана с ползването на имотите, в който се намират, придобити по време на брака, се смятала за изключителна собственост на К. И. С.. Съгласно чл. 9 от брачния договор имотите, които преминавали в изключителна собственост на К. И. С., щели да останат негова собственост и при евентуален развод, независимо по чия инициатива бъде поискан разводът. По време на подписване на брачния договор К. И. С. уведомил съпругата си, че подписват по този начин брачния договор, за да я лиши от имуществото, като бил посъветван да й остави правото на ползване, за да може да прикрият действителното му намерение - да присвои всички недвижими 3 имоти, без да спазва разпоредбите на Семейния кодекс. Дори и след подписване на брачния договор К. И. С. не преустановил тормозът над ищцата, но вече тя била изгонена от собственото й жилище. Всеки път, когато ищцата била със своето дете и видели К. И. С., същият отново започвал със заканите и заплахите. В действителност в чл. 4 от Брачния договор е уговорено, че ищцата си запазва правото на безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване върху описания мезонетен апартамент № 12, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******* вход В на пети и шести жилищни етажи, но тази уговорка никога не намерила реално приложение, тъй като заплахите от страна на К. И. С. продължили и след сключване на Брачния договор, както и никога ищцата не е могла и имала възможност да упражнява спокойно правото си на ползване върху посочения недвижим имот. За периода от 2015 г. до 2018 г. върху ищцата също бил упражняван психически и физически тормоз, но след сключване на брачния договор вече нямала сили да се бори с неправомерните действия на К. И. С., тъй като той продължил със заканите, че ако подаде нова молба за защита от домашно насилие или пак се свърже с полицейски органи, последствията щели да бъдат страшни и фатални.

През 2018 г. К. И. С. принудил ищцата да подпише декларация за отказ от запазеното в нейна полза право на ползване върху мезонетен апартамент № 12.

В ИМ се сочи, че с вписването на декларацията ищцата останала без никаква права по отношение на придобитото по време на брака имущество, поради непрекъснатите заплахи от страна на нейния съпруг. През 2018г. К. И. С. започнал отношения с друга жена, поради което принудил ищцата да прекратят своя брак. Ищцата и К. И. С. прекратили своя брак на 21.09.2018г. Независимо от прекратяването К. И. С. продължил периодично да заплашва ищцата, че ако предприеме каквито и да е действия срещу него, ще има жестоки последици.

Психическият и физически тормоз продължил до смъртта на К. И. С. на 01.05.2021г. По отношение на евентуалните искове ищцата заявява, че брачният договор и декларацията са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като сключени в противоречие на морала и добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на престациите. В този смисъл заявява, че процесните недвижими имоти са придобити със средства на ищцата, а при сключване на брачния договор и декларацията същите безвъзмездно са преминали в патримониума на К.

И. С. без ищцата да получи насрещна престация. Запазеното право на ползване от ищцата никога не е било реално използвано, тъй като К. И. С. чрез заплахи е препятствал реалното упражняване на правата на ищцата по брачния договор. Отделно от горното, в условието на евентуалност счита, че брачният договор и декларацията са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, защото са сключени в противоречие и заобикаляне на материалния закон. Целта им не е била осигуряване на благополучието на семейството, а само това на съпруга К. И.

С.. Твърди, че брачният договор и декларацията са сключени в нарушение на чл. 14 и чл. 17 от СК, доколкото по време на брака ищцата се е лишила от цялото си имущество и правото да ползва семейното жилище. С оглед всички гореизложени съображения намира предявените искове за основателни и доказани.